/Поглед.инфо/ Темата на този анализ е не какво са казали и какво са направили и щели да правят огромната част от публичните герои на българските медии през последните 30 години, а техните морални характеристики. Защото фундаменталните характеристики на обществения, социалния homosapiens са моралните и върху тях се надграждат политическите им “деяния”.. Когато обаче моралният фундамент е разрушен или го няма никакъв, не може да се очаква никакво политическо надграждане, извисяване над анемичната българска политическа нива. Напротив, такъв човек е опасен, дори отвратителен, независимо какви политически етикети си слага, към каква партийност се определя.. Всъщност партийният етикет е за такъв субект временен смокинов лист, с който той прикрива срамната си същност.Провали ли се партията, за която той се е залепил с листото си, то веднага му става ненужно и той ловко го заменя с ново.
Големият въпрос на много мислещи, знаещи, честни и страдащи българи, оцелели през тези три десетилетия, е как стана така, че в най-сложната, заредена с толкова рискове и опасности, но и с много възможности епоха в човешката история, българската държава постепенно и неотклонно беше овладяна от посредствени, неподготвени личности, хора еднокнижници, а в повечето случаи ренегати, дегенерати и извратеняци, а някои по съвместителство и с тъмно минало на откровени престъпници.Особено вопиюща е тази картина последното десетилетие довело до разпад на държавните институции и социален и демографски колапс на народа ни. .
За съжаление, ако се погледне историята на големите обществени катаклизми – революции, контрареволюции и преврати следвани с терор, ще се види подобна картина. Вижте месеците и годините след Великата френска революция (1789-1794) и Октомврийската руска революция (1917). В същото време не можем да не отбележим, че в България при толкова много партии този процес в наши дни е особено интензивен.Затова не случайно в политическата каша, когато се пръква някоя нова партия ние виждаме на първо място именно тези чевръсти субекти, сменили по няколко, дори десетки партии преди това. И става ясно, че тези хора нямат никаква друга работа, професия, освен постоянно да сменят катуните на политическите си вождове или самите да се обявяват за такива.
Но тъй като в този неспирен политически “миш-маш” и самите медии са постоянни участници, тичащи след победителите или готвещите се за победители няма кой да каже, да напомни на шашардисания народ “кой кой е!”и той тича като стадо след всеки нов месия.. Какви ли не се пъчеха, че ще ни оправят, пускайки в ефира някоя и друга цветиста тъпня, която обеднелият и оскотелият народ повтаряше като голяма мъдрост.И едва когато се помине поредния месия, а в действителност обикновен “политически плондер”, надуван от същите тези медии, се намира някой съвестен журналист, който със закъснение играе ролята на детето от приказката на Х.К.Андерсен и започне да изброява митарствата и лупингите на този изпуснал въздуха месия и шайката му.
Тъжна картина на едно деградиращо и загиващо общество , повярвало някога в демокрацията и закономерно превърнато от “управляващите го подлеци в стадо идиоти” (по Алфред Нобел).!
Разбира се, тези герои на българския политически театър на абсурда бързо биват разпознавани от малкото критично мислещи българи, но като правило те нямат думата от екраните на телевизиите и страниците на вестниците. Още по-малко в институциите на държавата. Ако случайно бъдат пропуснати, то следващото им игнориране е абсолютно сигурно. На линия и дежурни са само “правилно говорещите” майстори на нагаждането и подмазването.
Ако понапрегнат късата си памет по-критичните българи не могат да не се запитат къде са Румен Воденичаров, Петър Берон, Велизар Енчев, да и сам автора на тези редове, и още други имена, които в своето време в битността си на депутати бяха “белите врани” в българския Парламент? Няма ги, макар че все още са живи! За властимащите те са опасни и нямат място нито в Парламента, нито пък на екраните на телевизиите на властта. За сметка на това в блатото на българското общество е пълно с коремести жабоци, пиявици и всякаква друга нечист, която смуче, поразява и развращава всичко, което е още здраво и младо.
В този процес много дейна е ролята именно на ренегатите, дегенератите и извратеняците. Защото такава е волята на режисьорите на неолибералния глобализъм. Да не остане нищо от принципите и ценностите на нормалния (стария) морал, от спомена за национална история и култура, от устоите на националната държава и ролята на държавноопределящия етнос.А че тези всички “герои”преди са били партийци -комунисти, много с криминално минало и че са прости и не разбират нищо от директивите и конвенциите за мултикултурализъм, джендъри и какво ли не, които им спускат, няма никакво значение. Важното е да слушат и да говорят срещу Русия и провалят нейните опити да се закрепи на Балканите, а при необходимост да бъдат форпост и пушечно месо срещу нея-Освободителката. .
Процесът върви. Някогашната законодателка на културата на човечеството Европа е налазена от милиони мигранти от Азия и Африка, които не дават и пет цента за културата на тази Европа, но настойчиво искат своите права и да им строят джамии. Така няма да минат десетилетия и от гордите европейци ще се получи едно европейско стадо, за което е безразлично кой е този Гьоте, кой е Пушкин, кои са Верди и Вагнер, Леонардо да Винчи и Чайковски и т.н. и т. н.
В това отношение българските властници , представляващи същите тези публични медиини герои напредват и често получават похвали от Брюксел и Вашингтон за усърдията, с които изпълняват слугинската си роля. (Заб. Някогашните циганчета (съученици на автора на текста) с гордост декламираха стиховете на Вазов “Аз съм българче, което ...”, но днес едва ли ще се намери циганин до 20 години, който да знае кой е този Левски –Апостола на свободата. ., а не е футболния отбор...”)...
Но кои са те тези ренегати, дегенерати и извратеняци в днешна България?
На първо място, по силата на историческото време, това са представители и наследници на втория и третия ешелони на бившата комунистическа номенклатура, а в редица случаи и на обслужващия я персонал, които въпреки привилегиите, с които са се ползвали в онази епоха на държавния социализъм, карикатурно наричан комунизъм, считат че не са били оценени както трябва и ренегатството им, отказа от предишната идеология и заклеймяването й дори, е индулгенция за новата господстваща идеология. Не малко от тях са обременени с компромати за подвизите им и в онази, и в началото на тази епоха, които ги правят верноподани слуги на новите им господари. На съмняващите се ще препоръчам да видят реалните биографии на представителите на т.нар политически елит през последните 30 години. (Кой от министрите в трите правителства на Б. Борисов , започвайки от него, не беше и не е син, дъщеря или внук-внучка на второ и третостепеннен представител на номенклатурата или на обслужващия я персонал??)
Разбира се, салтото мортале, което правят тези бивши комунисти, а днешни либерали, неолиберали и демократи не е никак “мортале”, защото както не са разбирали истинския марксизъм, а не повтаряли лозунгите на т.нар. марксизъм-ленинизъм-живковизъм, така и днес те нищо не разбират от либерализма и действителната демокрация, като култура на обществото, а не само процедури и хватки на фасадната демокрация.
Затова като се тръгне от премиера надолу по властовата пирамида трудно би се намерил някой професионалист, който разбира от това, за което е назначен, но затова пък навсякъде ще се изправяш пред “калинки”от политическата му партия, която щяла да ни развива към Европа, но за десетте години все по-често световните класации ни нареждат след много страни на Африка!
Ако за ренегатите на повечето мислещи критично българи въпросът е ясен, въпреки басните за “дедовците” на Б. Борисов и редица от “елита” му, то още по-ясен е той за тълпата дегенерати, които постоянно преминават от една партия в друга, с надеждата да ги забележи новия месия и да им предложи по-тлъст кокал. Всяко село, всяко градче, а дори и няколко по-големи градове и София познават тези “Фигаровци”днес. Не е смешно, защото е много трагично да виждащ как такива дегенерати успяват в нередки случаи да се наредят в края на трапезата на новите властници.
Пълната морална деградация на въздигащите се на политическия връх на загиващата като национална държава и култура България се довършва от възхода на извратеняците, както ги определих още в 90-те г.Погледнете реалните биографии на някои от премиерите, председателите на НС, както и на някои несменяеми посланици и ще разберете за какво става дума!
Вече десетилетия следя генетичните изследвания на американски, английски, немски, руски и др.учени и категорично мога да твърдя, че няма никакви гени, генетични предпоставки за хомосексуализъм, лесбиянство и т.н. и че всички “нетрадиционни” извратени форми на сексуално поведение са продукт на извратено възпитание, на деградирала среда и условия, в каквито понякога попадат някои хора!!!Затова определено смятам всички тези извратени форми не само за морален, но и за медицински психиатричен проблем. За съжаление такива травмирани особи стават силно зависими и комплексирани. Всяко избиване на комплекси поражда обаче агресия и претенции. В такъв смисъл и този тип болни хора трябва да стоят далече от важни политически позиции. За съжаление за режисьорите на новия световен ред такива уязвими особи са във фокуса на вниманието им. Това е също част от процеса...
Както и да бъде разбран и коментиран, големият извод на този текст, докосващ само един пласт от политическата върхушка на днешна България, в единство с всички реалности, добре известни на мислещите критично българи, е че днешното българско общество е много, опасно болно.Но, за да не загине то трябва да се лекува. Все още има надежда!...
