/Поглед.инфо/ Въпросът докога могат да се решават задачите на руската спецоперация в Украйна, която, както каза руският президент Владимир Путин, върви по план, остава без отговор. Остава неясно как точно ще се осъществи политическата реконфигурация на Украйна след осем години Евромайдан, неизбежна след разгрома на въоръжените сили на Украйна и унищожаването на нацистките доброволчески батальони.

Боевете продължават, президентът Зеленски, заедно с обкръжението си, настоява, че победата ще бъде наша.

Киев се готви за отбрана. Освен това главният прокурор Ирина Венедиктова, сякаш нищо не се е случило, прави страхотно изявление за подготовката на документи за издирване на Тина Канделаки, Никита Михалков и Олег Газманов, обвинени в посегателство върху териториалната цялост на страната.

Все пак погледнете отблизо новинарския поток, където има не само фейкове. Започнете да анализирате, да сравнявате информацията, получена от надеждни източници, за да направите основния извод днес. Това заключение ще се състои във факта, че на екипа на Зеленски не му остава много време да повтаря мантрите за европейския избор.

Проектът на „революцията на достойнството” напълно се изчерпи – всички и от двете страни на барикадите разбират това. Просто от едната страна на барикадите говорят открито за това, а от другата упорито мълчат. За Зеленски, неговото правителство и депутатския корпус признанието би било подобно на предателство - „зрада“. Но моментът на разпознаване неумолимо наближава.

Днес, когато държавата Украйна е на прага на нов исторически цикъл, е очевидно, че на мястото на сегашната агонизираща Украйна ще се появи съвсем друга държава.

Защо този сценарий става неизбежен?

Украйна никога не се е представяла като зараждаща се млада демокрация в постсъветското пространство, както се позиционира в очите на Запада през последните осем години. Що се отнася до проекта на Украйна като анти-Русия, който се осъществяваше през годините, днес този проект изпълни своята мисия (или почти я изпълни).

Чрез самоунищожението си Украйна доблестно подкопа отношенията между Русия и Запада, което позволи на Запада да наложи почти всички възможни санкции и наказателни мерки (с изключение на отказа от енергийни носители, но тази мярка може да не е далеч).

Но това самоунищожение не остави на самата Украйна шанс за предишното си съществуване. Има много доказателства, че Западът вече не се нуждае от Украйна на президента Зеленски в тази й форма, въпреки вълната от изявления, че „ние ще предоставим“, „ние ще ръководим“, „ние ще подкрепим“ - изобилстват.

Трябва да разгледаме основните семантични неща.

Тези неща изглеждат така: след като Европейският парламент щедро награди президента Зеленски с овации, ръководството на ЕС даде да се разбере, че въпросът за членството на Украйна в Европейския съюз все още не е на дневен ред. Така разговорът за възможността за принудително приемане на страната в ЕС, иницииран от Полша и балтийските страни, се оказа блъф.

Освен това не друг, а британският премиер Борис Джонсън – може би основният русофоб в международната политика – даде да се разбере, че никой няма да приеме Украйна и в НАТО.

И накрая, неистовите призиви на президента Зеленски за създаване на зона, забранена за полети над Украйна, отправени към НАТО, бяха игнорирани от ръководството на алианса.

По принцип не би могло да бъде другояче – положителното решение неизбежно би било възприето от Москва като влизане на алианса в конфликта на страната на Украйна. С всички произтичащи от това последствия. НАТО не посмя да премине червената линия и да започне да се блъска с „ужасяващите форми на ядрената енергия“.

Въпреки това президентът Зеленски по някаква причина очакваше, че ще бъде различно и когато нямаше забранена за полети зона, той не можеше да контролира емоциите си, предавайки изцяло на съюзниците какво мисли за страхливостта им.

Все още не е ясно защо изведнъж повярва или някой го вдъхнови, че НАТО може да започне война с Русия заради Украйна.

Общо взето въпросът с членството в ЕС и НАТО е пълна мъка, както и преди. Руската специална операция в Украйна не подобри шансовете на Киев да се интегрира в евроатлантическата общност. Официалният статут на един от 16-те основни съюзници на САЩ извън НАТО, който има Украйна, не е превърнат в някакъв вид решителна подкрепа, предоставена на съюзниците в критична ситуация.

В тази връзка е време да зададем основния въпрос: за какво се борихте? Проектът „Евромайдан“ е издухан, той вече не може да бъде следван, САЩ и Западът не възнамеряват да поемат тежестта на отговорността за Украйна. Днес стана по-ясно от всякога.

Що се отнася до проекта „анти-Русия“, той може да бъде запазен за в бъдеще като символична международна PR платформа, която вече не засяга бъдещето на Украйна. Неслучайно The Washington Post допусна „изтичане на информация“, че Вашингтон е готов да обмисли сценарий, при който Владимир Зеленски ще оглави „правителство в изгнание“.

Като цяло администрацията на Байдън изглежда започва да разбира, че влакът на Евромайдана не тръгва, въпреки че по инерция обещават нещо друго на Киев. Нека си го кажем: влакът на Евромайдана тръгна но дерайлира, скоро президентът Байдън и държавният секретар Блинкен най-накрая ще разберат това. Следователно е време президентът Зеленски да си стегне багажа, както вече намекна The Washington Post.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели