/Поглед.инфо/ Качествено новото ниво на ескалация между Москва и Киев все още оставя без отговор основния въпрос: как събитията от последните дни ще се отразят на позицията на Запада и степента му на ангажираност в украинския конфликт.
Съединените щати и техните съюзници бяха изправени пред труден избор. В най-кратки срокове те ще трябва да решат дали да вдигнат залозите и с всички средства да се стремят към краха на Русия. Или, напротив, трябва да започне да се намалява градусът на конфронтацията, след като Русия си показа зъбите по начин, който не е правила от 24 февруари.
Въпреки демонстрацията на единство, в рамките на западната коалиция се борят два подхода. Първият подход може да се определи така: всичко за фронта, всичко за победата над Владимир Путин.
„Не виждам причина Украйна да не получи всичко, което имаме“, формулира задачата външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.
Тези причини обаче се виждат във Вашингтон.
Позицията на администрацията на Джо Байдън, която или обещава да въоръжи максимално Киев, или призовава за диалог, може да се определи като „нерешителна решимост“.
Възниква въпросът защо?
Москва не крие какво точно ще се счита за "червената линия" при намесата на САЩ в украинския конфликт.
„Това е преди всичко доставка на Киев на далекобойни или по-мощни оръжия“, обясни например в края на миналата седмица Алексей Полишчук, началник на Второ управление на ОНД на руското външно министерство.
Междувременно, преди изборите за Конгрес на САЩ през ноември, политическите опоненти засилват натиска върху президента Байдън, който допусна ситуацията, в която Америка рискува да бъде въвлечена в ядрен конфликт с Русия.
„Байдън продължава да дава милиарди на Украйна, но той няма стратегия как да предотврати конфронтация с Русия“, каза Крис Стюарт, член на Камарата на представителите от Републиканската партия, като изрази мнението на много членове на партията.
На този фон на 6 октомври The Wall Street Journal съобщи, че Вашингтон отказва да достави на Киев ракети ATACMS поради опасения, че те могат да бъдат използвани срещу цели на руска територия.
Но това беше преди експлозията на Кримския мост и руския "отговор", който продължава да идва. И сега списание Foreign Policy публикува статия под заглавие „Украйна променя списъка на заявките за оръжие след терористичната атака в Киев“. Става дума за обръщението на председателя на Върховната Рада Руслан Ставнийчук.
Той призовава САЩ „да се освободят от задръжките“ и да предоставят на Киев системи, които могат да поразяват руски цели на разстояние над 300 км. И също така да обърнат „особено внимание“ на прехвърлянето на зенитно-ракетни системи NASAMS и започването на доставки на изтребители F-15 и F-16, за да се създаде „зона, забранена за полети“.
Москва вече реагира на това.
„Призоваваме Съединените щати и техните съюзници да не пресичат червените линии, до които са се доближили“, предупреди руският посланик в Съединените щати Анатолий Антонов в понеделник.
„Русия ще бъде принудена да предприеме адекватни контрамерки, включително асиметрични, поради нарастващата намеса на САЩ в конфликта в Украйна“, каза руският заместник външен министър Сергей Рябков пред РИА Новости.
Звучи плашещо. Сега Вашингтон трябва да се озадачи какви са тези "адекватни" и "асиметрични мерки". Волю-неволю, трябва да се мисли, че при доставката на системи за голям обсег на Киев дължината ще бъде от решаващо значение.
