/Поглед.инфо/ Колумнистът на "Коммерсант" Сергей Строкан - за феномена на архитекта на Беловежското споразумение Леонид Кравчук.
На 89-годишна възраст почина Леонид Кравчук - първият президент на независима Украйна, който ще бъде включен в учебниците по съветска и постсъветска история като един от нейните главни герои.
Роден през 1934 г. в украинско село в околностите на Ровно, което по това време е част от Волинското войводство на Полша и след това отстъпено на СССР по силата на пакта Молотов-Рибентроп, през дългия си живот Леонид Кравчук, поради драматични размествания на историята, успява да живее в три държави наведнъж.
Последната от тях беше създадената с негови усилия независима Украйна, за чието раждане Леонид Кравчук, по това време президент на Украинската съветска социалистическа република (Украинската ССР), през декември 1991 г., в беловежката Вискули, заедно с Борис Елцин и Станислав Шушкевич подписа Споразумението за създаване на Общността на независимите държави (ОНД), което отбеляза смъртта на СССР.
Милиони хора, носталгични по Съюза, чийто разпад Владимир Путин, който замени Борис Елцин, нарече „най-голямата геополитическа катастрофа“ на 20-ти век, впоследствие нарекоха споразумението във Вискули „беловежка конспирация“, а тримата подписали предатели на техните народи.
Архив: Франс Прес.
Междувременно „беловежският заговор“ се случи, след като през март същата 1991 г. на всесъюзен референдум, проведен в 9 от 15-те съветски републики, включително Украйна, гражданите на СССР гласуваха за неговото запазване.
Днес малко хора си спомнят една фундаментално важна подробност, която може да хвърли светлина върху мъчителното търсене на нова украинска държавност, което продължава от първите дни на създаването на независима Украйна.
Тоест от момента, в който тя беше оглавена от Леонид Кравчук.
Референдумът за бъдещето на Съюза в Украйна имаше своите специфики. Съветските украинци бяха помолени да отговорят на допълнителен въпрос: „Съгласни ли сте, че Украйна трябва да бъде част от Съюза на съветските суверенни държави въз основа на Декларацията за държавния суверенитет на Украйна?“ Този въпрос уточни условията, при които Украйна може да бъде готова да се присъедини към „обновения съюз“.
Както по-късно отбеляза държавният секретар на независима Русия, вторият човек в йерархията на руската власт през първите години на независимостта, Генадий Бурбулис, „подобно на Казахстан, Украйна изключи от формулировката социалистическата ориентация на новата формация и подчерта нейната конфедерация , заменяйки думата „републики“ с „държави“.
Освен това на този въпрос бяха получени 10% повече положителни отговори, отколкото на основния всесъюзен въпрос.
Най-поразителното в биографията на Леонид Кравчук беше, че той изживя два богати политически живота, първо служейки вярно на Съветска Украйна, а след това служейки на антисъветска Украйна със същото усърдие и ентусиазъм.
Синът на войника от Червената армия Макар Кравчук, който отиде във Великата отечествена война и загина в Беларус през 1944 г., Леонид Кравчук, обикновен селски момък от Ровненска област, направи шеметна кариера като съветски партиен апаратчик, оглавявайки отдела за пропаганда на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна.
Според неговите биографи през 80-те години Леонид Кравчук е един от съавторите на няколко книги за неприкосновеността на Съветския съюз, а през годините на перестройката той води разгорещена дискусия с привържениците на украинската независимост на страниците на вестник Вечерний Киев.
След путча през август 1991 г. Леонид Кравчук напусна КПСС, един от републиканските лидери на която той беше в този момент, на 24 август същата година той подписа акт за независимостта на Украйна и забрани комунистическата партия в републиката (оттогава 24 август се превърна в основен официален празник на Украйна, която миналата година отбеляза своята 30-та годишнина).
Като спомен от съветската епоха подписващият Беловежката спогодба все още има ордена на Октомврийската революция и два ордена на Трудовото Червено знаме, получени за заслуги към съветската родина.
Междувременно, след разпадането на СССР, Леонид Кравчук започна принципно нов политически живот, основан на идеологическите принципи на украинския национализъм, който бързо погълна съветския интернационализъм в съзнанието му.
В многобройните си интервюта през периода на независима Украйна, след като напусна президентството, което той заемаше две години и половина, Леонид Кравчук много убедително обясняваше удивителната метаморфоза, която се случи с него.
Слушайки го, можеше да се стигне до извода, че това не е просто опортюнист или политически опортюнист, който смени обувките си във въздуха, за да стъпи на повърхността, а човек, който със своя, а не с чужд акъл е стигнал до твърдението, че независима Украйна не е по един път с независима Русия.
Говорейки на украински език, който владееше свободно, без да изпитва проблеми при произнасянето на думата „паляница“, той ентусиазирано разказваше за това как започна да вижда ясно, четейки трудовете на идеолозите на украинската държавност Виниченко и Грушевски и как най-висшите истини на съзнателния украинизъм му се разкриват след това, за което никога преди не е мислил.
Въпреки че книгата „Украйна не е Русия“ е написана от неговия наследник Леонид Кучма, родом от рускоезичния Днепропетровск, вероятно е беше правилно той да напише произведение с това заглавие. В интервю с Дмитрий Гордън през 2016 г. Леонид Кравчук каза за Русия:
„По-големият брат винаги се е стремял да удуши Украйна с ръцете си“.
В същото време той се оплакваше, че, оказва се, още в съветската епоха, по време на командировки в Москва, е усетил великоруския шовинизъм на съветското ръководство, просто не е можел уж открито да каже за това тогава, както сега говори Дмитрий Гордън.
Доста бързо напускайки голямата украинска политика, в която се превърна в мавър, който си свърши работата, Леонид Кравчук не остана встрани от политическия живот, претендирайки за морален авторитет над битката на украинските политици.
Той беше чест гост не само в украинските токшоута, но и като поканен гост от Киев през последните години често влизаше в полемики с руски телевизионни водещи, сред които винаги се държеше много уверено - беше невъзможно да го победят по неговата линия.
Потвърждение, че Леонид Кравчук е запазил политическата си форма до дълбока старост, беше назначаването му през август 2020 г. за ръководител на украинската делегация на преговорите на Тристранната контактна група (ТКГ) за уреждането на Донбас.
В определен момент дори имаше измамно усещане, че преговорите са станали по-продуктивни, а ситуацията в зоната на конфликта постепенно се подобрява.
Както се оказа, това беше краткосрочно подобрение преди смъртта на Минските споразумения, но за смъртта им няма вина на Леонид Кравчук, за разлика от смъртта на СССР.
Очевидно той искрено искаше да постигне пробив, но това беше задача, която беше нереална дори за него.
През годините на независима Украйна Леонид Кравчук попълни колекцията от съветските си държавни награди с ордените на княз Ярослав Мъдри от няколко степени, Ордена на Силата и накрая Ордена на Свободата, получени през 2014 г., т.е. годината на украинския майдан. Това е цялото му наследство и това е всичко за него.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
