/Поглед.инфо/ Вече повече от месец светът става свидетел на безумието на разни активисти на Запад, които под предлог, че се борят срещу расизма, дискриминацията и робското минало, унищожават културата, вандалстват и грабят магазините (при това не собствеността на едрия капитал, а на дребни бизнеси, които издържат и обслужват средната класа). Повече от ясно е, че поне в Америка тази вълна не почна случайно, убийството на един криминално проявен беше просто претекст и добре дошла новина за социалните инжинери на Демократическата партия и транснационалния капитал.
Това, което сторонниците на борбата с "белия расизъм" явно не осъзнават, а и навярно не биха могли да осъзнаят, тъй като неолибералите са ги държали в безпросветност вече дълги десетилетия е, че по света наистина има роби. И то не малко - поне 40 милиона по различни данни.
И докато в САЩ, Великобритания и други страни оскверняват статуи на исторически личности, защото може би са имали нещо общо с робовладелството от 17-19 век (макар и със сигурност Уилям Гладстон и император Константин Велики да не са най-големите душмани на чернокожите), в почти цяла Африка, а дори и в Европа биват купувани и продавани като роби.
Не е ясно как ще пребориш истинското и реално съвременно робство като махнеш паметника на римския император, който е християнизирал Европа или ще помогнеш на милионите бедни и гладни като целуваш краката на някой черен, но в крайна сметка, както практиката сочи, на Запад показността и лицемерието са по-важни от реалните резултати.
В същата тази Великобритания, в която осквернят паметници на Чърчил, Гладстон и Константин Велики, статистиките и данните от полицията сочат изключително притеснителни тенденции. Според Годишния доклад за модерното робство на британското правителство от 2019-та година, има минимум 13 хиляди роби в съвременна Великобритания. И това е най-вероятно оптимистичен брой. Глобалният робски индекс (да, в нашето "прогресивно" време се налага да има такъв) казва, че само в либералното и напредничаво Обединено кралство над 136 хиляди души са РОБИ!
Във Великобритания робството има доста класически вид - принудителен и безплатен труд, както и разбира се, сексуална експлоатация. Албанци и виетнамци са едни от най-многобройните роби в добрата стара Англия. Е, разбира се за модерния либерал животът на един албанец или виетнамец не е толкова ценен, колкото на един чернокож, но нека продължим с фактологията. Според британски медии, всяка година хиляди виетнамци са отвличани и прекарвани в Обединеното кралство, където са принуждавани да работят на полета засяти с канабис и не само. Много от робите са и под 18 годишна възраст. Те са една от основните брънки в "огромния пазар на канабис във Великобритания, който генерира над 2,6 млрд. лири годишна печалба". Тези, които не работят по полетата, биват изпращани да слугуват по барове и ресторанти, или още по-лошо, в бардаци. Още по-притеснително е, че много от тях, особено най-красивите, биват продавани като роби на частни лица - бизнесмени, рентиери, банкери и други представители на елита. Впрочем, същият този елит, който днес лицемерно приглася на вандалите, рушащи паметниците.
През януари тази година, BBC разказа историята на виетнамското момче Ба, което е било отвлечено от азиатска престъпна групировка и прекарано в Обединеното кралство, където детето е трябвало да работи на едно от полетата с марихуана. Всеки път, когато детето не е спазвало "дневната норма", господарят му го е пребивал жестоко, включително с камшик, като всеки себеуважаващ се робовладелец.
Но добре, да предположим, че движението "Блек лайфс матър" и соросовите "Антифа" не се интересуват от живота на едно виетнамче в Англия, ами съдбата на хората в Африка? Те поне би трябвало да са във фокуса на активистите, нали?
"По данни на ООН, днес има поне три пъти повече хора, които са държани в робство, отколкото през 350-годишния период, през който бели робовладелци са оперирали в Атлантика", пише списание Time. Пак по данни на ООН, близо 25 милиона души днес са изпаднали в дългово робство, което е твърде честа практика за Третия свят - не можеш да си платиш заема на някой богаташ, ставаш му роб, за да се откупиш. Още 15 милиона души, предимно жени и млади момичета живеят в принудителен брак или направо сексуално робство.
Криминалните групировки по света печелят близо 150 милиарда долара годишно от съвременните форми на робство, което е повече, отколкото печелят от наркотрафик или незаконна продажба на оръжия.
"Съвременното робство е много по-изгодно и печелившо, отколкото когато и да било през историята", твърди експертът Сидхарта Кар от Центъра Кар за политики по човешките права.
Освен това, разтъжилите се за чернокожите роби в миналото западни либерални елити, са пряко отговорни за насърчаването на съвременното робство. По данни от Индекса на робството на ООН от 2018, страните от G-20 годишно внасят стоки и продукти, които най-вероятно са произведени в робски условия на стойност 354 милиарда долара.
Впрочем, тук пряка отговорност има и мъдрата и демократична западна външна политика. Така например, след спонсорираната от САЩ, Франция, Италия и Англия гражданска война срещу Муамар Кадафи, Либия е станала истински рай за робската търговия. През 2017-та CNN показват шокиращи кадри как арабски роботърговец продава "стоката" си - 12 чернокожи роби от Субсахарска Африка.
"Таймс" пуска и едно прелюбопитно интервю с африканския мигрант Йабаро, който е бил продаден като роб. Ето какво разказват те:
"Когато стига до южната граница на Либия, Йабаро среща на пръв поглед дружелюбен таксиметров шофьор, който му предлага да го закара до Триполи безплатно. Вместо това той е продаден на либийски арабин за 200 долара. Принуден е да изработи "дълга си" в строителна фирма, а всеки път когато го "изработва" е препродаван отново."
Не остава по-назад и трафикът на жени, предназначени за проститутки и сексуални робини. Нигерийската мафия (срещу която американските либерали и чернокожи "луутъри" не казват нищо, може би защото е съставена от африканци) продава всяка година десетки хиляди жени, според материал на "Вашингтон Пост".
"Според някои експерти, близо 20 хиляди нигерийки, някои от които още деца, са пристигнали в Сицилия между 2016 и 2018, където са били доставени до други нигерийци, опериращи на италианска територия."
Ето и какво пише в доклад на Международната организация за миграцията на ООН:
"През последните три години, нашият бранш в Италия е документирал 600 % нарастване на потенциалните жертви на сексуален трафик, пристигащи в страната. Тази тенденция само се увеличава, като повечето от жертвите са от Нигерия."
Впрочем, тук е редно да благодарим и на фрау Меркел, която покани всеки желаещ от Африка да тръгне на дългото и опасно пътуване към Европа, за да намери по-добър живот. Това изключително безотговорно поведение от страна на германските управляващи доведе не само до поредица от проблеми за собствените им граждани, които бяха принудени да издържат с данъците си тълпи от безработни хора и да търпят докато разни банди ги бият, грабят и изнасилват, но и доведе до смъртта или както в случая, робството, на хиляди от самите мигранти.
Сигурно всички нежни либерални сърца, които ден и нощ скърбят за великата афроамериканска култура, която е репресирана от белите, ще се изненадат, ако научат, че в днешна Западна Африка, робството е дълбоко вкоренено в местните обичаи и вярвания. В Мавритания, Мали и други страни, робството на кастов принцип все още се практивкува много масово. Това ще рече, че ако предците ти са родени като роби през 19-ти век, най-вероятно и ти ще бъдеш роб. През 2013-та година европейски НПО-та казват, че в Мали има поне 250 хиляди роби. Между другото, за сведение на всички либерални и троцкистки активисти, робството не е незаконно в Мали. Ето какво разказва една малийска робиня пред "Гардиън" през 2013-та:
"Баща ми можеше само да гледа безпомощно, когато господарят на майка ми дойде за мен и братята ми."
Въпросното момиче работи 20 години като робиня за по-богато местно семейство, за да изплати дълговете на семейството си. По-късно е принудена от господарите си да се съеши с друг роб, за да осигури на семейството нови слуги.
Още по-интересна е ситуацията в Мавритания, където се смята, че до 20 % от населението са роби, макар и официално робството да е забранено със закон през 1981-ва година. Масата от тези роби са основно чернокожи, а господарите им най-често са от арабски и берберски произход. Всъщност, робството има много дълга история в Северна и Северозападна Африка. В продължение на векове арабскоговорящите маври нападат негърски селца и отвличат местните, за да ги превърнат в роби. Тук е редно да отбележим, че не само негри, но и милиони бели стават жертва на мавърските робовладелци през вековете. С подкрепата на иначе прогресивната и напредничава Османска империя, северноафриканските корсари отвличат няколко милиона европейци от бреговете на Испания, Франция, Италия, Англия, Ирландия и дори Исландия в периода 16-18 век. Дори известният автор на "Дон Кихот" Мигел де Сервантес, чийто паметник бе осквернен от т.нар. "Антифа", е бил роб в Северна Африка.
В материала на "Гардиън" за робството в Мавритания намираме и причината защо днешните смели активисти могат да палят в Англия и Америка, но не смеят да отидат да спасяват робите в Африка:
"Робският статут се предава от поколение на поколение, а анти-робските активисти най-редовно биват отвличани и измъчвани."
И през цялото това време, мавританското правителство отрича съществуването на роби в страната, въпреки че 20 % от населението са фактически именно такива. Могат ли западните държави да спрат тази диващина в 21-ви век? Разбира се, че могат, но те са заети да налагат санкции на непослушни държави като Русия, Иран и Китай, а не да борят робството.
Очевидно, за активистите от "Черните животи имат значение", животът на някои чернокожи все пак няма значение. Ако робовладелецът е арабин, местен нигериец или член на азиатска престъпна групировка, явно не е проблем, че купува, продава и притежава роби. Проблем за тях е, че през 17 или 18 век някой англичанин или португалец е продавал роби, купени от Африка, в Америките. Това не трябва да ни изненадва, защото истинският генезис на правозащитните организации и днешното плячкаджийско движение в САЩ не е породен от борба за справедливост, а от интересите на крупния транснационален капитал, представен от хора като Джордж Сорос или семейство Клинтън. За тях нито черните, нито белите, жълтите или червенокожите животи имат значение, само печалбата и дългосрочните им стратегически интереси. Значение няма и за лицемерните западни общества, които от криворазбрана толерантност и целенасочено насаден срам от собствената им история, са готови да целуват краката на чернокожи, да коленичат пред тях, но не и да се откажат от свръхконсуматорството и най-гротеските форми на капитализма, благодарение на които днес 40 милиона души са роби.
Впрочем, има и една добра новина - известна чернокожа активистка в Швеция заяви, че славяните и източноевропейците не са бели хора, тъй че няма от какво да се притесняваме, няма да видим Бойко Борисов да целува босите крака на някой африкански мигрант. А може би е имала предвид, че за западните общества ние източноевропейците също нямаме значение и животът ни не струва?
