По повод паниката и внушенията, тиражирани в една електронна медия(1) ще си позволя да прогнозирам и последваща кампания.

Мнозина са факторите на българския преход, които имат за цел прикриване виновните за резултата от прехода, използвали дадената им от народа власт за лично облагодетелстване и довели България до поредната национална катастрофа.

В желанието си да трансформират окончателно заварената държавна и общинска собственост те постигнаха нечувана наглост, раждайки безумни политически проекти и коалиции, често безсмислени и дълбоко безпринципни.

След поредната игра на избори се видя, че българските граждани вече не желаят да бъдат използвани и водени срещу собствените и на държавата интереси.

Последващото масово недоволство се изразява в две основни проявления: незабавна емиграция без мисъл за връщане или масови социални недоволства.

Един от факторите, поддържащ и отразяващ държавността е демографията, за която водещи наши учени отдавна бият тревога2.

Престъпността и корупцията отдавна са възприемани от българите за нормално и неотменимо зло, с което се примиряват, но към България валят непрекъснати външни критики. Освен, че руши авторитета на страната ни, този натиск предизвиква българския политически и управленски елит да прави отстъпки, засягащи националните суверенитет и интереси.

Нивото на националната ни сигурност и като състояние, и като система се срива непрекъснато. Власти и институции не могат да възстановят и гарантират нормално усещане за държавност.

Днес недоверието към познатите партии и лица нараства с часове, времето е заредено с очакване за промени, с трескаво търсене на устойчив модел за национално единение и стабилност.

През годините ми на служба в МВР, а след уволнението ми през 1997 г. се убедих, че националния елит отдавна се е договорил да гарантира своите безконечно възпроизводство и безнаказаност, включително посредством срастване и използване на организираната престъпност, с използване на властта за лично и корпоративно облагодетелстване, чиито неотменим символ и условие е корупцията.

Едно от условията този елитарен проект да се реализира е обезсилването на държавата, разрушаване монолитността и естествените рефлекси на обществото, маргинализация на болшинството индивиди и концентриране на властови и парични ресурси единствено в договорения елит.

Правозащитата и правоохраната бяха целенасочено разбити посредством чести и необосновани реформи, с неверни кадрови решения. Общата система за сигурност на ниво отбрана и специални служби пък беше поднесена в жертва, целяща демонстриране на безпрекословно, васално подчинение пред водещите световни фактори.

След излизането ми от МВР участвах на избираеми позиции в Конгресите на БСП, в нейната софийска градска организация, в низови организации по местоживеене и клубове по професионални интереси. Единственото, което можах д анаблюдавам беше отчайващо задълбочаващи се различия между реалните проблеми на хората, от една страна, както възгледите и поведението на ръководствата на различни равнища от друга.

По решение на един от тези Конгреси бяха създадени Съвети с комисии към тях, където по замисъл трябваше да бъде съчетано политическото с държавно общественото и експертно начало. Участвайки в работата на такива съвети с мои колеги се опитвахме да подпомогнем определяне основни приоритети от политическо и управленско естество, свързани с разбирането и укрепването на системата за национална сигурност, които да съответстват на съвременните реалности и национални интереси.

БСП е партия, която претендира да е наследник на БКП, в която са членували и членуват огромно число български граждани. Мнозина от тях подпомагаха информационната и аналитичната дейност на въпросните съвети, което позволяваше изготвянето на регулярни и обобщени материали, докладвани периодично на ръководството. Негови представители в различни периоди бяха реализирани в законодателната и изпълнителна власт.

Правеше впечатление, че често предоставената им информация не беше използвана в програмните документи, в Парламента или управлението. Дори очевидни данни за тежки закононарушения и престъпления бяха премълчавани. Това обаче позволи реализирането на нови политически проекти, в които личеше създаването на нови зависимости между елитите на прехода.

Избирането на ново народно събрание и формирането на неособено стабилна управленска коалиция, липсата на ясни политики и бързи решения на най- важни въпроси, засягащи интересите на гражданите и обществото разгарят нови страсти.

За това допринася неубедителното поведение на правителството, особено неиздържаните управленски и кадрови решения.

Привидно хаотичен, уличният натиск скоростно променя обществените нагласи, като рискува усилване на хаоса, в условията на който е възможно възпроизводството на дългогодишното и опасно за държавността ни статукво.

Въпросната справка „Генералите и контрабандата” е само фрагмент, който заедно с други материали изпратих на журналисти и представители на неправителствени организации с искане за обединяване на усилията за противодействие на продължаващата практика.

В повечето материали се съдържат данни за период от време между 1997- 2002 г., които сочат прояви на престъпно поведение и прояви на известни имена от политиката и управлението към този период.

От тези материали може да се направи заключението, че:

  • Повечето от тях са достояние и обект на коментари от българската общественост, като по различни канали са достигали до отговорни за политиката и управлението на страната към визирания период, включително министър- председатели и министри на вътрешните работи;
  • По тях умишлено не е взимано отношение през периода 1997- 2001, за което призна в едно радиопредаване министър Емануил Йорданов;
  • Междувременно за сметка на това са утвърждавани политико- икономически, и криминални обвързаности на българския национален елит;
  • Съществена роля за тези процеси има пълзящото овладяване на службите за сигурност от кръг лица, потънали в тези зависимости и заинтересувани да ги възпроизвеждат и развиват;
  • Този кръг е подпомагал умишлено въпросните зависимости, въздействието върху политико- управленските елити за сметка на интересите на неформални кръгове и отношения;
  • Комплексът от въздействието на тези фактори и процеси задълбочават социалните противоречия и обещават неуправляеми социални конфликти, включително застрашаващи сигурността;
  • Това състояние изключва възможността за скорошно излизане на България от кризата и пълноценно вписване в евроатлантическото семейство;

Доказателство за верността на тези разсъждения е реакцията на определени хора на опита на журналистката от Нова телевизия Любица Кулезич да предизвика дискусия.

Почувствалият се засегнат генерал Атанас Атанасов, избран буквално преди часове и за заместник председател на една от десните партии се опита да внуши, че за пореден път обществото и той лично стават жертва на някакъв заговор от митичната Държавна сигурност, към която причисли несправедливо и моята скромна персона.

Макар в дълбок конфликт с Йордан Соколов и Богомил Бонев, на които всъщност дължи и кариерата си, генералът се опита да намери опора в тиражирани от тях твърдения за мои уволнения от МВР.

Тук е мястото да спомена, че най- обстойно на тези дълбоко неверни твърдения съм отговорил в книгата ми „Лъжи в Синьо”, в множество статии и интервюта, илюстрирани с факсимилета от заповеди.

Истината, доказана в годините е съвсем друга.

  • Уволненията на десетки хиляди служители, между които моите губят особено значение, целяха заемащите политически и властови позиции след 1992 г. да си осигурят колективно обогатяване, трайно властово позициониране и нетърсене на отговорност посредством:
  • Заличаване на следите от личното им участие в престъпното разграбване на общественото и държавно имущество, наследено от Народна Република България;
  • Снемане вината от себе си за политическата и управленска немощ;
  • Изпълнение на поети ангажименти за унищожаване на системата за сигурност на страната;
  • Прекъсване на институционалната и професионална памет в нейните съставки;
  • Дълбоко криминализиране на обществените отношения;
  • Опитомяване и подчиняване на специалните и специализирани служби;
  • Поддържане на страх, кариеризъм и зависимост в състава им.

На този фон твърденията, тиражирани по един некоректен начин са само епизоди от сценарий за запазване на днес застрашено статукво на несменяемия елит.

Към това време съм работил в различни служби на МВР с много хора, които познават добре мен и работата ми, но ме притеснява, че професионалната им чест и морал заедно с добавената стойност на понятното недоверие във възможността за промени ги прави пасивни.

Приятели мои, та те това целяха през всичките тези години.

Към вас адресирам написаното и призива да не забравяме, че сме се клели да служим на България. На нея днес, повече от всякога в последните години, са ѝ необходими хора с нов морал и отговорност.

______________________________

1 Тихомир Стойчев уволнен от Богомил Бонев заради връзка с наркотрафиканта Джеват. Стойчев отива на операция срещу Чомбе с белия Мерцедес на Джеват, http://afera.bg/mishena/45873.html, 29.06.2013

2 Вж. Стефанов, Н., Демографската катастрофа на България. Параметри, причини, перспективи и алтернативи.