Безперспективно болната България се тресе опасно.

Факт е, че от години се възпроизвежда и пази статукво, което устройва малцинство, отвоювало си правото да се нарича национален елит.

В тази аморфна в много отношения маса най-горе са политиците.

Под и свързани в най-голяма степен с тях са хората, които за времето на прехода са причислени към висшия управленски елит.

Следват специалисти и експерти, по-често просто партийни партизани, които, свързани с горните две нива, се възползват от възможностите да се поставят в тяхна услуга посредством самопредлагане, откровен клиентелизъм или циничен слугинаж.

Амбициите на тези категории не са само лични, користни, а се съчетават с реализиран във властта или в политиката резултат от план на стоящи зад тях и подкрепящи ги лобита.

Към тези спорни в своята добронамереност обвързаности се добавя и успешно инфилтрира към националния елит откровено криминалното задкулисие, което си осигурява социална мобилност главно заради натрупан по всевъзможни начини огромен капиталово-материален ресурс.

Лесно придобит и с предостатъчни излишества, той е предмет, към който се стремят представителите на горните прослойки, но те или нямат качествата, или изпитват страх да извървят пътя на овладелите го.

Или просто са толкова подли и безотговорни, че предпочитат да взимат всичко, дори откраднатото наготово.

За тях остава единствено възможен пътя да използват своите достигнати политически, административни или експертни позиции, за да си осигурят участие в преразпределянето или ползването на материалните блага.

Ето този модел се възпроизвежда в българския обществено- политически живот за времето след 1989 г.

А неговото възпроизводство го увековечава.

В привидността си той обеща демокрация.

В реалността стартира с Кръглата маса, зад която бяха осъществени предварителните договорки кой и докъде да бъде допуснат да стане част от националния елит.

Условията за получаване на билет за сцената на този театър са основно взаимно доверие, вярност и за по-ниските нива ангажимент за безпрекословно послушание.

Проявилите се с отстъпление от поетите ангажименти или условия се изключват.

Някои окончателно!

По този начин политическият и властови елит се самоосигурява и пази.

С течение на времето той решава дали и на кого да позволи от експлоатираната от него „сива” и криминална част да се доближи или дори влее в него.

Взаимоотношенията в този елит се крепят на скрити, но неотменими договорки.

За изменниците важи закона на омертата.

Този модел:

- роди основните политически играчи;

- позволи очакванията и надеждите за действително народовластие и демокрация на стотици хиляди български граждани да бъдат измамени;

- наложи моделите на вечна непогрешимост;

- едновременно създаде възможност и елита да бъде несигурен за настоящето и бъдещето тук и да търси външни опори;

- осигури съществуването на скрити механизми за въздействие и решения;

- роди големите партии и малките им патерици, ковчежниците на едните и на другите, олигархичните и криминални групировки;

- позволи уникална социална мобилност на никому неизвестни хорица и тяхното трансформиране в политици, та дори отговорност за известно време да държат кормилото на властта;

- даде възможност на пълнещи криминалните бюлетини да станат уважавани и добре облечени бизнесмени, официални собственици на милиони и милиарди в пари и собственост;

- осигури, заради собствената им безнаказаност, системите за стабилност и сигурност на държавата да бъдат разградени до степен на обезсмисляне;

- роди непоносимата криминална престъпност;

- въздигна мафията до траен белег на прехода;

- превърна пътя към бъдещето и съществуването на България в нещо несигурно;

- изличи от общественото съзнание понятията като единство на нацията, суверенитет, национални интереси и цели.

Родило този модел и гарантирано от него, статуквото не е самостоятелно да взима решения. В него се роди и правото да се раздава правосъдие не в съдилищата, а на улицата, възможност да се стреля по неудобни свидетели, конкуренти, магистрати и държавници като по зайци.

Май вече е открит и сезонът за политици!?

Топовният гърмеж от, засега обявеното за „негодно да убива”, газово оръжие постави въпроса за легитимността на този обществено- политически модел.

Последва го топовният шамар през лицето на най-висшия представител на изпълнителната власт - борецът с престъпността, с уродливия комунизъм, тоталитаризъм, непогрешимият, честният, с пострадал от народната власт дядо изведнъж се оказа повален.

От една уж подчинена му оперативна служба в МВР.

От една или две регистрирани оперативни преписки, открити и санкционирани от близки нему хора.

Вярно ли е това?

Или е приказка за наивници?

В България нищо не става случайно.

Не е случайно, че с криминалната престъпност не се занимават специалисти, а политици, дипломати и разузнавачи, които може и да са вършили своята работа, познавайки проблемите на чуждите държави и техните правителства, но никак не показаха способности в собствената си страна.

За сметка на това се чувстват и живеят комфортно.

Началото на „Мултигруп” е санкционирано с откриване на криминално досие на ангажираните с първата фирма от неговата пирамида- „Мултиарт”.

Човекът от МВР, който санкционира оперативната разработка, малко след предаване на документите на разследването преминава на работа във вече учредената „Мултигруп”.

Същото прави и следователят.

Този подход не е изключение, а с времето става масова практика.

Подкупни служители от правозащитните и правоохранителни органи се купуват и привличат.

Неподкупните и непослушните се отстраняват.

Служещите в тях, особено в най-висшите ръководни нива, стават част от националния елит с всички произтичащи ползи за себе си.

По тяхна воля подчинените им са принесени в жертва на интересите на елита.

По този начин логично се стигна и до „Буда”.

Недоверието към партийните елити стеснява перспективата за широкото им реализиране.

И те съзнават това.

Традицията на Филип Димитров и СДС даде началото, след което по правило колективната отговорност се превръща във вина на индивида, инсталиран на лидерска позиция.

Последва го Жан Виденов.

Жельо Желев разбра, че само след десет години може да разчита и да пристъпи прага на създадената от него партия.

Посещение на кафе, не повече!

Поелият със страх и саможертвено опиянение опасно взривеното социално недовоство Иван Костов вечно ще ближе незарастващи рани.

За да бъде отмита вината на националния ни български елит, започнал да ни омръзва, той чинно се строи в редица, като комунисти, либерали и демократи се съгласиха да си инсталират начело и временно напълно чужд на българската действителност идеалистично възприемащ се като месия чужденец.

Иначе късно осъзнатата му саможертва беше възнаградена по достоинство с близо милиард. Доста висока цена, за да се прави на взимащ решения и невиждащ шпикованите около него крадци и тарикати в ролята на контролиращи го.

Когато и този модел не сработи достатъчно надеждно, се отиде към подготвените ешелони от индивиди с обилно изпрани биографии и вини, заредени с патриотични легенди и внушения за случващо се чудо.

През това време оставените да почиват поогладняха и се стреснаха от алчността на другите, уж съгласувани индивиди.

С техния вожд начело.

Последва „Буда”.

Или няколко „Буди”

Явно се очертава нов проект.

Гледайте внимателно сцената!