И тръгва ли си правителството?

Идването на държавният секретар на САЩ г- жа Хилари Клинтън в България никак не е случайно.

То става в момент, когато авторитетът на правителството на Бойко Борисов доста се поразклати.

Ама и САЩ никак не са последователни.

Първо се допусна той да бъде търкалян твърде дълго в калта на компроматите около писаният от неизвестен автор доклад. Макар да има основание да бъде наричан анонимен и да не донесе някакви правни последици, то дори и самият Бойко не отрича повечето от фактите в него.

Вместо това той продължава да се обяснява по своему.

Последва удар под пояса с публикации в списание, което се разпространява в Сената на САЩ. Последваха нокаутиращите разкрития на Уикилийкс, което все по- трудно се възприема като случайно изтичане на данни, а не като мероприятие, манипулиращо общественото мнение с цел реформи в елитите на някои страни. Не закъсняха ударите по лидери на косовските и македонски албанци, по политици от най- висок ранг в Сърбия, Черна гора и др.

Ако този извод е верен, то наред е и българския елит.

Всъщност, трябва да признаем, че воден умело от своите сценаристи, много успешно стартира и се налага вече няколко години проекта „Бойко Борисов”.

Родоначалниците1 са същите, които в началото на 90- те станаха от най- верни слуги на стария режим първопроходци на прехода.

Те, като запазваха своите лични позиции и авторитет, успешно изиграха няколко роли:

  • посредническа със Запада, който се беше вече убедил в някои техни достоинства с дългогодишната възможност да ги наблюдава и контактува на свой терен;
  • с прието в една или друга форма сътрудничество;
  • на несамостоятелни ментори и съветници вътре.

Шанс!

Просто Западните сили имаха необходимост(и ще имат) от влиятелни хора и кръгове, за да могат да маскират успешно свои ходове, от които бяха заинтересовани.

Имаха потребност и от местни авторитети, които да подпомогнат формирането на нов национален елит. Старият му вариант в първите години трябваше да преглътне появата на претенденти с немити коси, бради и мустаци, с рошави коси и още по- невчесан речник. Някой също така трябваше да вгради в ешелоните на новия елит кадри, от една страна свдързани с антифашисткото и комунистическо минало на родителите, от друга прегърнали роли, недопускащи своеволия в носталгична посока.

Просто всяка форма на недоволство следваше да бъде овладяна.

Всичко това лесно се осъществи с получената подкрепа.

На първо място и най- масово тя се намери сред търсещи съвременна идентичност „нови социалисти”. Към тях бяха аташирани разнообразните формации на барикадните партии, постепенно оглавени от доста по- питомни субекти.

Новата политическа прослойка още не беше готова да управлява.

Необходимо беше създаването на „нов национален елит”, достатъчно алчен да властва и богатее, за да преотстъпи називисимостта си окончателно.

Както и да заложи необратим процес, изискващ на първо място тотално разграждане на старата стопанскта система на България- никакво селско стопанство, никаква индустрия, промишленост до ниво на ширпотреба и т.н.

Политическият флирт не допускаше приватизацията да се извърши директно от представителите на назначените елити.

Скрито- да!

Поради това беше стартиран и проект „организирана престъпност”, която да служи за оправдание, да прилага насилие, да плаши и респектира.

Елемент от проекта беше и тоталното ликвидиране на правозащитната и правоохранителна система, на различните специални и специализирани служби, чиито остатъци бяха допълнително изтощавани с чести кадрови и структурни решения.

Всъщност, с „дивата организирана престъпност” бързо се приключи в момента, в който новия елит коптира достатъчно нейни лидери, въздигайки ги заслужено до себе си.

Тези действия гарантираха мултинационалните банки и компании в получаването на нови терени и ресурси.

Всичко това отслаби допълнително възможностите за поява на други политически решения.

И естествено, гарантира окончателното структуриране и закрепване на националния политически и икономически елит. Неговите бащи и той самият обаче не бяха застраховани от грешки. Това наложи смени на правителства, търсене в привидния хаос на уникални кадрови и други решения и т.н.

Незрялата СДС, роена в ОДС, ДСБ и уж коалиция премина през всевъзможни сътресения.

Дълбоко разминаващите се по остта „ръководство- членове” и преситени с конфликти леви партии сценаристите опитомиха.

Вътрешните своеволия бяха лесно овладяни.

Когато питомците от „ляво” и от „дясно” сами дадоха знак, че се разбират, сценаристите издумкаха на масата проекта „Сакскобургготски”.

Всепрощаващия народ преглътна лошото, наследници на бивши царедворци залъскаха стари униформи, но в непосредственото обкръжение на монархическия символ се появиха май повече комунисти и наследниците им.

Някой трябваше да контролира тези проекти.

Никой не бива да си мисли, че елита ни е оставен пък чак толкова безконтролен. Не само в НДСВ, във всяка по- значима партия има не малко контрольори, вграждани с години.

Когато се видя, че всеки проект си има своето време и ресурс, еднопартийните проекти бяха заменени с трипартиен.

Дори обществената търпимост беше тествана с уникалната идея за четирипартийна управляваща коалиция. Заслуга за тяхното тестване и реализация имаха най- вече една партия в лицето на своето ръководство- БСП(естествено с привидно съществуващата Коалиция за България) и една институция- Президентството.

С реализирането им се постигна окончателно размиване в съзнанието на хората на познатите идейни понятия.

Появи се пореден проект.

Подходящ набор от тествани в различни формации фигури имаше предостатъчно. Вътрешните и външни анализатори с тревога заизчисляваха и заговориха, че хората очакват някой да тропне по масата, да сложи ред с еднолични решения и поеме отговорност.

Никой не обясни, че в новите условия такава личност не може да се появи и реализира.

Просто не е предвиден разрушителен стрес- тест след окончателното преразпределяне, извършено най- цинично през 20- те и повече години на преход.

Трябва да бъдем убедени, че това нито елитът, нито сценаристите ще допуснат.

Така иззад гърба на обгриженият във всяко едно отношение бивш монарх изплуваха фигури, които бяха коптирани охотно в елита като негови спасители.

Най – подходящо развит, приспособим и удобен се оказа Бойко Борисов и изграденият около него политически проект „ГЕРБ”, които създаваха условия за реализиране на конкректни цели.

Явните- открито участие във властта.

Скритите и непризнаваните- окончателно утвърждаване на формирания през годините на прехода до сега икономически и политически елит с новопридобити имущества и привилегии; коптиране в него по заслуги на свежи попълнения, включително изигралите съответни роли криминални среди.

Външните фактори тук не ги смятаме, защото те имат отлично позициониране за постигане с лекота през България на собствените цели.

Всичко това обяснява причините, поради които с ГЕРБ нищо няма да се случи, освен възцаряване на мир и любов вътре в елита.

Но не винаги всичко е така, както изглежда.

Тия отвън все са недоволни. И може би недоверчиви?

А и провалите на българския елит понякога идват в повече и пораждат опасности от нови тенденции.

Макар доста добре стартирала и движена по сценарий, Арабската пролет цикли. Социалните недоволства се трупат. Икономическите и финансови кризи действат нокаутиращо, като разколебават доверието в глобалния проект и неговите опологети. Крехкият и до сега послушен ЕС е застрашен. По света се появяват нови регионални проекти, които застршават хегемонията. Националните държави все повече се вглеждат към собственото си успешно минало.

За да се налага един проект, трябва да бъдат отхвърлени други.

Ето за това са дипломатическите активности.

Правителството на ГЕРБ се оказа доста халтаво и неспособно.

Традиционните политически субекти са изчерпани откъм идеи и възможности.

Като все повече затъват в спиралата на вътрешните си проблеми, те тръгват към разпад. Местните избори не донесоха нищо.

Остава единствено президенската институция с новите стопани и антураж.

Новият Президент е неособено познат на българските граждани, но със сигурност е доста добре премерен навън. Заместничката най- вероятно щ ебъде по женски покорна.

Отслабването на доверието към лидерите на ГЕРБ и лично към министър- председателя може да бъде компенсирано с друг център. И това е Президентството, колкото и да ни се струва на нас като българи, че няма правомощия. Просто досегашните играчи, пребивавали там са си живуркали в синхрон със скритите договорки в рамките на елита.

Иначе това е доста влиятелен инструмент.

Поради тази причина, просто няма как от самото начало да се остави този бастион да стартира сам.

И за това в обкръжението на новият президент няма да се допусне да попаднат случайни хора.

Иначе наивната му премереност и готовност за диалог във всички посоки, стига да не са част от добре отигран театър, бързо ще бъдат канализирани в правилната посока.

Назначенията и указите са показателни.

- Български дипломат, работил подозрително дълго в САЩ и в обкръжението на

Нейно превъзходителство Е. Поптодорова- съветник по международната

политика,

- председател на ДАНС с доказани качества да бъде покорен в новата

си ориентация- началник на кабинет;

- генерал от резерва, известен основно с минало на политически офицер- съветник по националната сигурност;

- млада дама, свързана с поощрявани отвън неправителствени инициативи и т.н.

Дори най- непредубеден поглед върху назначенията очертава еднозначно зависима бъдещата външнополитическа линия на България.

Всичко това трябваше да бъде съгласувано и окончателно утвърдено.

Другото после вече е лесно.

Просто идилия.

Съмненията тук могат да дойдат единствено откъм кабинета на министър- председателя.

А това е достатъчно да накара един държавен секретар на САЩ да прелети набързо, между другите си далече по- смислени совалки, до малка България. Въпреки, че за няколкото си часа претоварената и отегчена дама беше принудена да поучаства в размяна на хвалебствени тиради.

Нищо не означава в тях плахо декларираните колебания на Бойко Борисов по отношение бъдещето на жизненоважни за страната ни политики и проекти- просто плахо изпросване на снизхождение и опит за адресиране на поредна демонстрация на мъжкарско поведение, допълнено с нецепещ никому басма национализъм.

Целият спектакъл засилва горчивата убеденост, че с този национален елит от България се поставя в пълна зависимост.

И чуството, че май поредното правителство вече е обречено.

1 Търсете ги в целия спектър на „националния ни елит”, а не само в различните известни групи за влияние или раздумка.

 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели