Известна е традицията на егалитаризъм на българина, устойчивите тежнения към равенство. По нашите земи процъфтява богомилството - едно средновековно учение за равенството. В продължение на векове сред българите няма аристокрация, а по-богати хора започват да се появяват едва през ХІХ век и това ражда цялата критична към чорбаджията и чорбаджийството възрожденска литература. Стремежът към равенство благоприятства разпространението на идеите на социализма след Освобождението в едно селско общество, в което няма дори работническа класа. В селото, където живее по-голямата част от българския народ до началото на 50-те години на ХХ век, неравенството от Освобождението насам не нараства, а дори намалява като се има предвид раздробяването на земята.
Социализмът идва на вълната на тази тенденция на равенство. Според чл.-кор. Иван Илиев изчисленията на скалата на доходите на домакинствата в България между 1965 и 1975 г. показват, че разликата между минималния и максималния доход е 1 към 3.57, в 1980 г. тя е 1 към 3, в 1985 г. е 1 към 3.7. При това делът на домакинствата с най-високите доходи е около 50 % от всичките.
Всичко това започва да се променя след 1989 г. През 1992 г. отношението между 10 % най-бедни и 10 % най-богати у нас от гледна точка на получаваните доходи вече е 1 към 7.7, а през 2000 г. е 1 към 9.2. Най-богатата децилна група получава приблизително колкото 50 % от населението. Социологическо проучване през 1999 г., т.е. десет години след началото на промените, показва, че 10 % от най-богатите от населението в България са потребявали над 16 пъти повече пъти отколкото 10 % от най-бедните; 8 % от хората са консумирали колкото други 75 %; около 20 % от българите системно са недояждали и гладували; само около 5 % от българското общество представлява групата, която освен покриване на ежедневните разходи за “нормален” живот е можела спокойно да си позволи и стоки за дълготрайна употреба – телевизор, видео, кола, мебели; фактически само между 8 и 10 % от населението на страната е променило социалния си статус в положителна посока за изминалите 10 години от края на социализма, а за останалите 90-92 % имаме не просто влошаване на състоянието, а загуба на статуси, декласация. От силно социално ориентирана държава България се е превърнала в една от най-антисоциалните страни в Европа
Според Евростат пропорцията на това, което получават 20-те процента българи с най-високи доходи у нас към получаваното от 20-те процента най-бедни през 2009 и 2010 г. е била 5.9, през 2005 г. е 7. За сравнение тази пропорция в Чехия през 2010 г. е 3.5, в Дания – 4.4, в Германия – 4.5, Ирландия – 5.3, Унгария – 3.4, Холандия и Австрия . 3.7, Словения . 3.4, Словакия – 3.8, Великобритания – 5.4. Така България се нарежда между страните с най-високо неравенство на доходите в Европа. Най-бедната страна в ЕС се оказва с най-голямо неравенство.
Как се променя според ООН такъв показател за измерване на неравенството като индекса на Джини, който се движи в диапазона от 0 до 100 като 0 означава пълно равенство, докато 100 – абсолютно неравенство, когато само едно домакинство получава всички доходи, а другите – нищо? През 1967 г. той е 16, през 1969 – 15.9, през 1975 - 17.8, през 1989 – 20.7, през 1992 г. - 28.9, през 2000 г. – 30.8, през 2004 г. – 35.8, през 2006 – 31.
Данните в базата на ООН са до 2006 г. Как се развиват нещата след това? През 2011 г. американското списание “Бизнес инсайдър” публикува списък на 39-те страни в света, в които има най-голямо неравенство. Коефициентът сравнява доходите на отделните домакинства в съответните страни. България е страната с най-голямо неравенство не само в Европа, но и сред всички 15 бивши съветски републики и в това отношение се нарежда в група, в която влизат главно африкански и някои латиноамерикански държави. Намира се на 38 място с коефициент на Джини 45.3.
Ако в САЩ има масовата идеология на така нар. “американска мечта”, според която човек може да забогатее и да получи всякакви позиции благодарение на своите лични способности, то при нас първоначалното натрупване на капитала при втория български капитализъм стана чрез невиждан грабеж на държавна собственост и затова неравенството се възприема като нетърпимо и несправедливо, резултат на нечестни и грабителски действия.
Българинът живее днес във в условия на неравенство, каквото не е имало никога в неговата история през последните столетия. Дистанцията в доходите между тези, които са в класацията на десетте най-богати милионери със стотиците милиони и ровещия в кофите за боклук или получаващия минимална заплата е милиони пъти, сравнима само с дистанцията между султана в Османската империя и обикновения селянин-рая. Повечето от представените в парламента политически сили избягат да говорят за неравенството и неговото преодоляване. Още по-малко да правят сравнения и да търсят изход от това състояние.
Няколко са следствията при тази ситуация:
По всички международни сравнителни класации на индекса на щастие българинът се е превърнал в едно от най-нещастните същества в света.Доверието към институции, политици, хора е едно от най-ниските в света и очевидно е свързано с високата степен на неравенство.Българинът се е превърнал в сноп от омраза към всички и всичко и България може би е страната с най-много хейтъри на човек от населението в света. В ирационалната ненавист към всеки и към всичко той просто може да влезе в селската къща, да ограби и убие за пет лева някоя бабичка, изглеждаща достатъчно достъпна, за да излее омразата си, защото не може да го направи към другите – баровците, богатите, скрити зад гардовете и натъпканите с камери и сигнални системи домове. Той е добра плячка на популисти-политици, които се мъчат да го спечелят като му насочат омразата, предлагайки му виновник за неговите нещастия. Слава богу, че е интернет – така получава лесен инструмент да излее ненавистта си към всеки, който е по-добре от него. Той ужасно иска да се махне, да замине някъде другаде и дори позицията на “бял роб” в Западна Европа, работещ най-непрестижната и незаплатена, с най-висока експлоатация работа в сивия сектор, му изглежда по-привлекателна от дереджето тук в България, където очевидно възприятията за нетърпимостта на неговото състояние са много по-силни от всички други времена.
Според годишната книга на фактите на ЦРУ през 2007 г. 10те % най-бедни българи са получавали 2 % от всички доходи, а 10те % най-богати – 35.2 %, т.е. разликата помежду им е 17.6 пъти и това неравенство е по-голямо отколкото в повечето африкански страни – Бенин, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Чад, Демократична република Конго, Кот-д’Ивоар, Алжир, Египет, Гвинея и Гвинея-Бисау, Либерия, Нигер, Мароко и Мадагаскар. Докато партии, политици и медийни шамани дрогираха идеологически българина с думички като “демокрация”, “път към Европа”, “Европейско развитие на България” реално го водеха към последните места в Африка по ключови показатели на неговия живот. А си спомням, че на времето се плашехме, че може да се латиноамериканизираме.
в. Преса
