/Поглед.инфо/ Денят, в който се отвориха портите адови. Властта на мрака
(продължение от миналия брой)
11. Велики четвъртък.
Иисус се моли в Гетсиманската градина, и ето, идва Юда, и води - първосвещениците и стражници, въоръжени с ножове и колове.
"Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака". (Лука, 22: 52-53)
"И търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят". (Матей 26:59)
А утре е Разпети петък.
12. Първият човек, който осъжда атентата в "Св. Неделя", е Йосиф Хербст. Разпорежда да се отпечата второ издание на в. "Днес". Тираж - колкото хартия има в печатницата.
"В този момент, когато вестникът се печаташе, три и половина часа, ужасен гръм разтърси столицата... Общ е потресът от това сатанинско злодеяние между гражданството и цялото население."
Това е последният текст, написан от Хербст. Заглавие - "Сатанинско злодеяние". Какво да прибавим към тези думи!
Датата е 16 април 1925 г.
Велики четвъртък.
Вечерта безграмотните копои на Обществената безопасност ще отведат Йосиф Хербст в IV полицейски участък.
А утре е Разпети петък.
Тогава ще го убият.
Както повелява заповедта на ген. Вълков - екзекуция в срок от 24 часа...
Така ще завлекат Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Николай Грамовски, Динол Динков, Райна и Ламби Кандеви, Вела Пискова... Не мога да изброя всички.
13. Започва Безкрайният Български Разпети петък.
14. Илия Ковачев: "Антифашистите се довеждаха за екзекуции от двама офицери... Те го довеждаха, сядаха и заставаха близо към краката му от предната страна... В туй време отзад двамата подготвени екзекутори държаха готовата примка и обикновено третият, с изненада, нахлузва я на врата и онези веднага теглеха в противоположни посоки, докато му спре сърцето..."
Иван Кефсизов: "Въведеното лице се поставяше да седне, водеше се някакъв незначителен разговор с него, задаваше му се незначителен въпрос като "Откъде ви е този пръстен?" и в този момент се хвърляше въжето на врата и се опъваше от двата края най-малко от двама души.
Прокурорът Сребрев: Колко траеше това?
Кефсизов: Около пет минути за всеки човек.
Прокурорът: Някои съпротивляваха ли се?
Кефсизов: Не, те всички бяха интелигентни хора.
Прокурорът: Защо ги убивахте тогава?
Тома Прендов: Защото бяхме безумци... Смятахме, че са комунисти предимно, които се смятаха за врагове.
Прокурорът: Защо вършехте това нощно време?
Прендов: За да бъде скрито.
Прокурорът: От кого го криехте?
Прендов: От всички.
Прокурорът: Смеехте ли да го направите пред народа?
Прендов: Не. Едно направихме пред народа - септемврийското събитие.
Прокурорът: А другото - посред тъмна нощ.
Прендов: В тъмна нощ, в безумие..."
Александър Петрович: "Екзекуциите в Първи пехотен полк ставаха с изстрел в тила... Вън имаше един камион, който непрекъснато се форсираше - имаше за цел да заглушава изстрелите."
Пенчо Сарафов: "Първия път действахме с пистолети, но после се заповяда от Военното министерство да не се стреля, защото се чувало и се тревожат гражданите."
Цвятко Николов: "Една екзекуция се състои от следните 5 момента или явления, които сглобяват цялото действие. Първото е докарването на арестанта, което трае около 3 минути. Вторият момент трае около 2 минути и се състои в това, че македонците, екзекутиращото ядро, го накарват да седне с очи към такава посока, за да не вижда какво става в другите ядра... Третият момент: зад гърба му майсторът-примкаджия приготвя примката... Това трае 2-3 минути... Следващият момент е поставянето на примката на врата... трае 1 минута. То е най-малкото време. И последният момент е самата екзекуция или актът на умъртвяването... средно 4 минути."
Илия Ковачев: "Труповете прибирахме. Докато са топли, ги сгъвахме на две, слагаха се и се връзваха в чували, като използвахме връвта, с която бяха обесени. Натоварихме труповете в камионите... Пристигнахме на мястото, където ни казаха, че не бива да се пуши, не бива да се приказва и въобще да не се вдига шум... Заравянето продължи много малко време. Това беше един от фортовете на Илиенци."
Петър Сапунов: "Един от убитите прояви признаци на живот, като слабо стенеше. Дойде Илия Кьосев с една права лопата и му нанесе 3-4 удара с острата част по лицето... вече не се чуваха стенания."
Стилян Тошев: "До купчината трупове беше приклекнал един македонец и казва "овде има жив"... попита чичо Величко "да го заколам?", "да го скапам?" Чичо Величко отговори "да" и веднага се чуха изстрели по трупа."
Това е микроскопична част от показанията на убийците от Трета секция по Дело №634/23 август 1954. Делото съдържа три хиляди страници смразяващи самопризнания. А чичо Величко, грамадно, съвършено неграмотно чудовище с гробовен глас, е същият македонски "войвода" Величко Велянов с неговите колачи, които заклаха Александър Стамболийски...
Убийците имат "норма" - 40-50 души на нощ. Всяка нощ. За 10 нощи - 500 души. А за още 10, и още 10, и още 10? И колко продължава този ад? "Месец-два", казва един от палачите. "3-4 месеца", казва друг. Небрежно. Според бюлетина на Дирекцията на полицията адът продължава и лятото, и есента, и до края на 1925-а, и след това. Колко пъти по 10 нощи?
Разстрелват, душат, премазват, посичат... Във Военното училище, в ІV Артилерийски полк, в Гвардейския, в І Пехотен... Брутално, свирепо, кръвожадно, с опиянение... И една мрачна, зловеща кавалкада снове в нощта - фордът на офицерите, камион с войници и 7 леки коли за трийсетината касапи на чичо Величко...
Убийците, скрити в безлунните сенки, заравят още топлите тела в подготвени трапове край Илиенския форт, край Слатинската река и край Драгалевската, зариват ги с камари боклуци и мятат отгоре някое мъртво куче, та никой да не доближава тая смрад...
15. "Докога ще търпите този кръволок!", казва на цар Борис английският посланик сър Уилям Огъстъс Форбс Ърскин, Рицар на Великия кръст от Ордена на "Св. Михаил" и "Св. Георги", завършил Итън Колидж и Магдален Колидж, Оксфорд, потомък на стар шотландски благороднически род, водещ своето начало от 1565 г.
Кръволокът е Александър Цанков.
В България пристигат трима британски депутати-лейбъристи: Уилям МакКиндър, Джосая Клемент Уеджууд (внук на Чарлз Дарвин) и Сесил Малоун, който през 1919 г. в Москва се среща с Луначарски, Чичерин и Троцки и пише книгата "The Russian Republic", а през 1925 г. издава още една - "Bulgaria: the Bulgarian Social Democratic Party and the Labour and Socialist International".
Ще дойдат Анри Барбюс, Марсел Вилар, Габриел Пери, още двама английски депутати. Ще дойдат, за да търсят истината, и ще надникнат в пустинните, безлюдни очи на злото, и Барбюс ще възкликне: "Истината е по-страшна!" По-страшна, отколкото просветеният ум може да си представи. По-ужасяваща, отколкото нормалната човешка съвест може да допусне.
Присъдата на британските парламентаристи е убийствена: "В България управляват фашистко-терористически организации. Техен шеф и покровител е генерал Вълков - известен с участието си във всички масови убийства."
Демокретенските вестници, с присъщото си шеметно въображение, ще нарекат изобличителите на правителствения терор в България "болшевишки агенти", "емисари на Кремъл", "прононсирани комунисти", "рублоядци", които "вдигат обичайния болшевишки шум". Каква позната реторика! И с каква непоносима лекота се завърна след 90 години!
16. Докато обезумялата от мъка Виола Каравелова-Хербст броди като привидение из софийските улици в бялата си сватбена рокля и пита "Къде е Йосиф?", а "Демократически сговор" отговаря ехидно "Ние не сме пазачи на вашия съпруг"...
Докато съсипаният Мильо Касабов пита "Къде е синът ми Гео?", за да чуе вледеняващите думи на ген. Вълков: "Аз се разпоредих за него!"... Докато хиляди майки, бащи, братя, сестри, деца, съпруги тичат от участък в участък, от казарма в казарма, от министерство в министерство; докато пишат отчаяни писма до Царя, до Цанков, до парламента...
Докато държавата е потънала в кръв, мрак, ужас и покруса...
През това време Цанков държи френетична реч:
"Нас ни обвиняват, че сме прибягвали до брутални средства... Нам могат да се приписват грешки, но всеки роден от жена не може да не греши. Обвиняват ни като реакционери, искат ни сметка за изчезнали. Аз отговарям само на въпроса: Запазихме ли държавата? Да! Нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае. Защото вършехме подвизи в защита на България!"...
А митологизираният днес Атанас Буров отвръща разчувстван:
"Аз ви благодаря, г-н Цанков, за възможността, която ми дадохте, да преживея моменти на умиление и идейна екзалтация."
А демокретенските вестници забавляват публиката с 3 наредби на Дирекцията на полицията: срещу леките жени, срещу апашите и срещу най-страховитото престъпление! - модерните танци, наречени "лисича напаст" (за фокстрота иде реч - fox trot), които "рушат систематически моминската чест и са една лъзгава пързалка към провала; като намираме, че тези психоонанически танци не бива да бъдат допускани сред нашето племе, решихме, господин министре, да ви молим да съдействувате за прокарването на закон, който да тури край на този обществен скандал, и спасим страната си от погром."
Туй трогателно демокретенско писанийце, тоз демокретенски вопъл в "Демократически сговор" е отправен към любезнейшето и височайше внимание на ген. Русев, особено загрижен за обществения морал. И за спасението на страната от погром...
А черният форд с офицерите, камионът с войниците, 7-те коли с колачите и примкаджиите - тази грозна кавалкада на смъртта пътува в бездънната българска нощ...
17. Едните (БКП и БЗНС) били против атентата, но не направили нищо, за да възпрат Коста Янков. Въобразявали си, че имат уговорка с царя - той да махне Цанков, а тях да не закача.
Другите (Борис ІІІ и ген. Жеков, лежерната полиция, Интелиджънс сървис и незнайно кой още) знаели, но не направили нищо, за да осуетят сатанинското злодеяние на 16 април. Напротив. Чакали са го. Искали са го. Правили са си сметките. Щото са политици. И генералът си въобразявал, че има уговорка - царят да махне Цанков и да направи Жеков премиер. Вече се виждал премиер.
Борис ще махне Цанков на 4 януари 1926 г. - 263 дни след атентата. Цанков вече не му трябва - свършил е мръсната работа, "спасил държавата от комунистическата напаст", дискредитиран, опозорен, окървавен и кървав.
И няма невинни.
Освен жертвите.
И премазаните под руините на катедралата, и "безследно изчезналите" са еднакво невинни и еднакво жертви. На едно безумие.
18. "Пътят към ада е покрит с добри намерения", казал Джордж Хърбърт, английски богослов от ХVІІ в.
Нищо подобно.
Пътят към ада е бетониран с кръв, импрегниран с жестокост, безчовечност и злодеяния, разкрасен с възхвали и оправдания.
Зло върху зло.
Кръв върху кръв.
Смърт върху смърт.
Терор срещу терор.
Човек срещу човек.
Българи срещу българи.
Памет срещу безпаметност.
90 години - Разпети петък.
19. 90 години по-късно пак е четвъртък, 16 април. Само че - Светли четвъртък. Време за просветление.
Послепис
Коста Янков, Драгой Коджейков и Димитър Грънчаров ще загинат в сражение с полицията; Георги Цанев, Николай Петрини и Христо Косовски ще бъдат умъртвени в Трета секция; Иван Минков ще се самоубие; Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Никола Петров (Васко), Живко Динов, Атанас Тодовичин ще се измъкнат в СССР и ще загинат в сталинските лагери. Само Петър Абаджиев, този демоничен мозък, ще се завърне след 9 септември, ще стане командир на полк, при катастрофа стъклото на автомобила ще се строши и ще му отреже главата...
Славейко Василев и Кочо Стоянов ще се самоубият на 9 септември, Пане Бичев ще изчезне безследно, чичо Величко ще си умре кротко в леглото, ген. Русев и кап. Харлаков ще бъдат осъдени от Народния съд и разстреляни, а на 26 август 1996 г. Върховният съд ще отмени техните присъди "поради липса на доказателства"!
Ген. Вълков ще стане почетен гражданин на Казанлък. Порков ще се влее в "Звено" и ще се пришие към 9 септември. Прендов ще изнася лекции за Сталинградската битка пред българо-съветски дружества. През Отечествената война Илия Ковачев ще стане политкомисар, а Кефсизов - инспектор на Първа българска армия. И така - докато ги арестуват през 1947 г.
През август 1954 г. съдът осъжда на смърт ген. Вълков и убийците от Трета секция. Веществени доказателства: черепи, примки, колани, въжета, часовници, обувки, протеза, цигарета, копчета, катарами, пръстени, изкуствено око.
Народното събрание ще замени смъртните присъди с 20 г. затвор.
Ген. Вълков ще умре в килията и никой няма да иска да го погребе. Тома Прендов, вече на свобода, ще изгледа последната серия от "По дирята на безследно изчезналите" (сц. Николай Христозов, реж. Маргарит Николов), ще слезе в мазето и ще се обеси...
След 10 ноември всички осъдени по Дело №634/23 август 1954 г., плюс ген. Русев, Кочо Стоянов, Пане Бичев, Харлаков, Славейко Василев, плюс, плюс, плюс... всички те! - ще бъдат сакрализирани като невинни жертви на комунизма и ще бъдат вписани в един сайт с претенциозното име "Прозопография на комунистическите репресии". Сайт, финансиран от "Американски научен център - София" и фондация "Конрад Аденауер".
А псевдоисторици и псевдожурналисти ще дитирамбят в чест на Трета секция, "прочистила България от червеното зло"; ще разхвалват Пане Бичев като "българския Шерлок Холмс"; ще нарекат Гео Милев "набеден пророк, наложен от комунистическата пропаганда", и ще осмеят поемата "Септември" като "лишена от художествени изразни средства", защото "не създава естетическа наслада с примитивизма си"; и ще произведат най-гнусната инсинуация - че Йосиф Хербст "е пуснал предварително новината за атентата", ерго - "е част от конспирацията", ерго - "напълно основателно е ликвидиран", ерго - Хербст не е никакъв "хуманист и мъченик", нито "икона на българската журналистика", за разлика от неговите убийци, тез икони, хуманисти и мъченици.
Настилката до Братската могила в София ще бъде разорана, за да няма път до паметта. Скулптурите ще бъдат осакатени и обезобразени, от две детски фигури ще останат едно босо краче и едно сандалче. А Братската могила е костница. Там са положени костите, изровени от Илиенския форт. И понеже тогава, в 1954 г., не са имали в какво да ги сложат, взели сандъчета от фабриката в Костинброд и ги сложили в тези сандъчета с надпис "Сапун Петел"... А някакви неонацистчета рисуват свастики върху Братската могила.
"Подвизите" на днешните последователи на кръволоците - Братската могила, където почиват костите на избитите през 1925 г.
Дума
