/Поглед.инфо/ За семантиката на понятията

В едно и също време се случиха две неща.

Едното. Българският парламент отказа да обсъди Проект на Решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913 г.).

И другото. В януарския си брой за 2017 г. сп. Military History публикува пространен текст на проф. Ричард Селсър със заглавие "Лицето на злото? Клането в Батак разобличава османското варварство".

Както обикновено, Лютви Местан - български (Божем) политик и предводител на ердоганистката партия ДОСТ, заяви от висотата на своята надменност: "Този период не може да бъде определен като робство, защото не се побира в семантичните граници на понятието робство. Този период не може да определим и като геноцид, защото това ще е абсолютен прецедент в световната политическа история и гавра с нея".

В същото време проф. Селсър, очевидно непросветен семантично, започва своята статия с думите: "Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Клането на жителите на Батак е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Историческите корени на конфликта датират от края на 14 век, когато османците завладяват региона и се опитват да го турцизират във всяко отношение - вкл. религиозно".

Удивително как Местан още не е притичал до турското посолство - да си поплаче зад фикуса.

Модерната ера на геноцида започва с Баташкото клане. Така е. Но откак османските орди стъпват на българска земя през 1344 г. до Баташкото клане, са изминали 532 години. 532 години - сеч, насилие, издевателства. До Освобождението през 1878 г. кланетата на българи не спират, защото "тяхната кръв е без стойност". Направих си труда и подредих всички кланета над българския народ. Само ги маркирах - по години и по селища, без обяснения и подробности. Само този зловещ списък е с обема на един вестник. Само през Априлското въстание избитите са 180 хиляди.

И само в първите десетилетия на робството 3/4 от българите са посечени, живи изгорени, набити на кол, потурчени, продадени по робските пазарища, забегнали в далечни земи. Останали сме около 700 хиляди. Това е критичната граница за съществуването на една нация.

През първите 400 години на робството (как звучи  - "първите 400 години"!) тук е мрак, съвършен, безчовечен, непрогледен мрак. Българинът е заличен като личност, като човешко същество, смазан, стъпкан, натъпкан в земята, безсловесен, безправен, безгласен, безпаметен, българската земя е опустошена, българската държава - зачеркната, православните църкви - осквернени и обърнати на джамии. Животът на българите "не струва колкото едно кучешко лайно". На българите е забранено да яздят кон, забранено е да се усмихват, забранено е да ходят с вдигната глава, забранено е да говорят с висок и ясен глас, забранено е да пеят своите елегични песни; забранено е да се обличат в своите красиви носии, с пъстрите шевици; те "трябва да носят дрехи, които да показват тяхната немощ и мизерия".

Това, разбира се, е "националистически мит", измислица, фантасмагория, "кръчмарски предразсъдък", роден от "болни мозъци" на "тъмни, нецивилизовани балкански субекти", или в най-добрия случай - метафора, стилистична фигура някаква. А инак 500 години сме си изкарали дивен рахатлък, както ни поучават вече четвърт век високонаративни умници и красавци. Толкоз сладостен ще да и бил тоз рахатлък, та затуй на всеки 10-12 години (средно) сме вдигали по едно въстание. 

И за да му е пълен рахатът, българинът плаща безумни данъци, 40 на брой. 

За всичко, за което се сетите, и за това, което никога няма да ви дойде наум. И главно за това, че го има, че не са му резнали главата:

Данък за овце и кози; данък за кошара; данък за сено; данък за пасище; данък за стоки, изнесени на пазара; данък за намерен изгубен добитък (!); данък за правото на мъжете да се оженят; данък, ако не се оженят; ако пък се заженят, плащат данък за сватба; данък ако построиш къща; данък, ако не построиш; данък за спахията, и за този над спахията, и за събирачите на данъци; данък за оръжие и изхранване на войската - минимум 5 различни данъка; поголовен данък за всички неверници - мъже, жени деца, старци; данък, ако си навършил 15 г.; данък като навършиш 18 г.; поземлен данък; данък в натура (половината от произведеното жито и царевица); данък десятък (всяко десето яйце, десета лъжица мед и пр.); ангария; диш хакъ (ако правоверният ти се е натресъл в къщата и си е изхабил зъбите да яде гяурска храна, с която, ако не го нагостиш, ще те претрепе и ще изнасили цялата женска челяд); най-унизителен е данъкът хизмет - агите "канели" гяурките да им слугуват с всички извратени последствия след това.
Но най-страшен, чудовищен, нечовешки е кръвният данък, девширме. Девширме означава "събиране на цветен нектар от пчелите". Така турците "събирали цветния нектар" на българската нация - грабвали най-красивите, най-здравите, най-силните български момчета, откарвали ги на групи от по 100-150 в Одрин, Бурса и Цариград, обрязвали ги, ислямизирали ги свирепо, заличавали тяхната родова памет, превръщали ги в еничари и ги хвърляли да избиват, да потурчват, да поругават своите братя и сестри, майки и бащи. Каква извратена политика! Взимали момчета до 3 години; от 3 до 8 години; от 8 до 15 години; до 18 години; и от 18 до 20 години. Българите, като се чудели как да спасяват децата си, криели ги по дупки и пещери, осакатявали ги, обезобразявали ги. Били сме принудени сами да осакатяваме и обезобразяваме собствените си деца, собствения си народ!

Ето няколко документа:

Един свещеник е записал в своя молитвеник следното стенание: "Поганците дошли в съседното село да взимат децата.

И тук ще дойдат! Ох! Ох! Горко на мене, окаяния! Що да сторя? Какво е туй зло, което ни връхлетя!"... 

Из заповед на султан Сюлейман I от 1564 г.

"Чу се [имаме сведения], че момчетата [за еничари] по моя височайша заповед събрани преди [известно време] от подвластните ви селища, дойдоха в щастливата ми столица [Цариград], и след като станаха мюсюлмани, някои от тях избягаха и стигнаха обратно по местата си и се отметнаха от мюсюлманството... Заповядвам... да заловиш поменатите момчета и неверниците [техните роднини], които са ги подвели, и всички да изпратиш в императорския ми двор..."

Из "Пътеписи" на Жан Палери Форезиен, 1582 г

"... От три мъжки деца едно се взема [за еничарин]; щом видят, че са красиви, и ако те по външност са обещаващи, вземат ги и трите. Невъзможно е да се изплъзнеш от това, защото навсякъде има кадии, които държат списък на всички родени и умрели..."

Из заповед на султан Мехмед III, 1601 г.

"До славния и могъщ бейлербей на Румелия...  да се изпращат в еничарските оджаци младежи от неверниците [християни] от 15- до 20-годишни, снажни, здрави и годни за война... ако някой от неверниците родители [на момчетата] или друг някой се противопостави да предаде за еничарин сина си, да се обеси веднага на прага на вратата му, като кръвта му се счита без стойност..."

И това продължава 500 години.

Между 3 и 4 милиона български момчета са завлечени в еничарския корпус. Между три и четири милиона! А колко са завлечените български момичета? Не знаем. Само по време на Априлското въстание, само от Пловдивско са отвлечени в робство повече от 20 000 девойки и жени.

Към всичко това прибавете трагедията на Тракийските българи! На българите от Егейска Македония! Внимание! Вече сме в 1913 г., в "модерната епоха"! Над 150 хиляди избити мъже, жени и деца! Над 500 хиляди прокудени от своята земя, от своите домове! И отново историята се повтаря, отново опожарени села и осквернени църкви, отново посечени българи, отново поругани жени и девойки, отново - в модерната ера - хиляди отвлечени в робство!

Ах, какво мило присъствие! Какво съжителство! Какво блаженство! Какъв рахатлък! Каква идилия! Даже метафора!

Престъпление е това. Геноцид.

Убийството на 3/4 от българския народ е геноцид.

Насилственото отнемане на българските деца е геноцид.

Унищожаването на българския генофонд е геноцид.

Насилствената ислямизация на православни българи е геноцид. Съзнателното създаване на невъзможни условия за живот на българите е геноцид.

Целенасоченото и систематично унищожаване на българската нация е геноцид.

Препоръчвам на комплексираните любители на идиличното съжителство да се справят с определението на геноцида като най-тежко престъпление срещу човечеството. Конвенцията на ООН от 1948 г. е само 4 странички.

Толкова по въпроса за семантиката.

(Очаквайте подробности за статията на проф. Ричард Селсър в сп. Military History)

Батак

Еничари

Сираци на български бежанци, 1913 г.

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели