/Поглед.инфо/ На българското дясно пространство очевидно му е все тая, че от ислямисткия тероризъм загиват невинни руски туристи и изобщо хора, които не са от Запада.

Българските евроатлантици, американофили и всички от този десен явно носят заразата на етническата нетърпимост.

Управляващата ни върхушка и обслужващите я „резервоари на мисълта“, медии, пиари, НПО-та, политолози, социолози и всички от този десен изобщо не им мигва окото да противопоставят на свои и чужди невинните и жертви на тероризма.

Всички те се кълнат в глобализацията, но всъщност я окепазиха до глупавизация, съответно от глобалисти се преквалифицираха в чиста проба глупависти.

Какъв е поводът за тези изводи? Отдавна имаше съмнения, че руският „Еърбъс“ с 224 души на борда е свален над Синай от бомба, че туристите са станали жертви на джихадисткия тероризъм. Дни наред Русия по ред причини се въздържаше да приеме тази версия, но ето че на 17 ноември официално обяви – да, свалянето на самолета е терористичен акт.

Днес сме трети ден от тази дата. Да сте видяли хаштага #WeAreRussians в дясното и евроатлантическото пространство? Да сте видяли #WeAreRussians от ГЕРБ или парламентарната й група, или пък от примерно от Реформаторския й блок? Или хаштага #IamRussianот една Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Менда Стоянова – всички те са майки, а сред покосените от варварите на Близкия изток има и деца.

Комай не сте видяли. А в „Дойче веле“ немският журналистИнго Мантойфелпризова Запада, към който и ние принадлежим, да реагира на трагедията над Синай с този хаштаг - както реагира с#WeAreTheFrenchна касапницата в Париж от 13 ноември.

Призивът на колегата е израз не просто на мъдрост, а и на свобода – човекът не робува на предразсъдъци и догми. Призивът е израз и на едно глобална емоция – на всеобща съпричастност и скръб. 224-те пътници в самолета и 129-те зрители, посетители или минувачи в Париж са невинни жертви на един и същи враг, на едно и също мракобесие. Значи трябва да ни боли еднакво за тях, не трябва да ги делим.(Както впрочем би трябвало да реагираме и на атентатите на „Исямска държава“ срещу турските кюрди и срещу шиитите в Бейрут).

Да, ама #IamRussianлипсва в дясното политическо пространство на България. И не е трудно да се досетим защо. Защото, примерно, от него ще размаха пръст посолството на САЩ. Или защото загиналите над Синай са жители на една недемократична държава. И сънародници на един авторитарен президент, когото на всичко отгоре харесват, ако се съди по рейтинга му. Или пък защото си изкарват хляба от държавния сектор, а не от свободния пазар. А и защото не е работа на държавата им да се бърка в Сирия и Близкия изток, които не са нейна сфера.

Подминавам глупавизацията на тези доводи, защото в случая по-важен е резултатът от тяхното калкулиране. А този резултатът е много, много компрометиращ, той е като злокачествен тумор в една ценностната система. Липсата на хаштага наистина означава, че на българското дясно му пука, само ако жертви на терора са западняци, докато разните му там руснаци, турски кюрди, шиити – кучета ги яли. Това на свой ред означава, че българският евроатлантизъм дели тези жертви на свои и чужди. Съответно, щом не го боли и не протестира заради чуждите жертви, значи вече го е награбила етническата нетърпимост – именно нетърпимост, а не просто етническо отчуждение. А също, че българското дясно няма капацитета да мисли извън еврорамките – дори по толкова глобална опасност като ислямисткият тероризъм.

Има обаче и още нещо и то може би е най-страшното. Дали българските евроатлантисти нямат нищо против, ако от тероризма гинат руснаци, турски кюрди и всякакви други, които не са от нашата черга? Този въпрос някак неизбежно изкача „под линия“ на събитията.