/Поглед.инфо/ Опитът да бъдат затваряни сайтове вече не се крие – той се произнася на глас и се подготвя като действие, а Поглед.инфо е сред първите посочени, защото отказва да се впише в подредената картина и продължава да говори там, където други мълчат.

Няколко изречения, подхвърлени уж между другото, всъщност казаха всичко. Срещи с институции. Списъци със „сайтове“. Намек за затваряне. Не спор, не опровержение, не аргумент – затваряне.

И в този списък – Поглед.инфо.

Думата „контрол“ се прокрадва внимателно, като нещо разумно, като нещо необходимо. Поднася се с грижа, с уж добра воля, с фалшивата претенция за защита на обществото. А зад нея стои съвсем друго – желание да се спре говоренето там, където не е удобно.

Не става дума за това кой какво е написал вчера или днес. Става дума за самото присъствие. За факта, че има място, което не се подрежда по команда, не се синхронизира по сигнал и не чака разрешение, за да публикува.

Това дразни.

Не защото е силно. А защото е извън контрол.

От години се наслагва едно усещане – че има позволена линия и че отклонението от нея е нещо съмнително. Първо беше шепот. После се превърна в повторение. После започна да звучи като общо мнение. И сега вече се превръща в намерение.

Намерение да се спре.

Когато някой започне да говори за „150 сайта“, той вече не мисли за журналистика. Мисли за подреждане. За изчистване. За това кой да остане и кой да изчезне от картината.

Тази картина трябва да бъде гладка. Без ръбове. Без въпроси. Без неудобство.

Само че точно ръбовете държат истината жива.

Точно въпросите я правят устойчива.

Затова и те са проблем.

В същото време същите гласове, които настояват за „борба с дезинформацията“, години наред произвеждат разкази, които се разпадат още преди да изтекат. Прогнози, които не издържат и седмица. Уверения, които се сменят със следващото изречение. Но това не е проблем. Проблемът е другаде – там, където някой не повтаря същото.

Там, където има различен тон.

Там, където има памет.

Поглед.инфо не е удобен, защото не забравя. Защото връща назад, сравнява, припомня. Защото не приема всяка нова версия за окончателна. И това се усеща.

Затова се стига до тук – до идея за затваряне.

Не като крайна мярка, а като следваща стъпка.

Всичко това върви с едно постоянно внушение, че обществото трябва да бъде „защитено“. От какво? От различното мнение. От чуждата гледна точка. От несъгласието.

И колкото повече се повтаря това, толкова по-ясно става, че страхът не е от лъжа.

Страхът е от сравнение.

Защото когато има повече от един разказ, започва мислене. Започва съмнение. Започва избор.

А изборът не може да се контролира лесно.

Затова идва идеята да се стесни пространството. Да се премахнат източници. Да се ограничи достъпът. Да се подреди шумът така, че да остане само един глас.

Тишината след това винаги изглежда като ред.

Но тя е празна.

И точно това не се вижда от онези, които днес говорят за затваряне. Не се вижда, че всяка подобна стъпка не премахва съдържание, а премахва доверие. Не спира съмненията, а ги умножава. Не затваря тема, а я разпалва.

Поглед.инфо е удобна мишена, защото е разпознаваем. Но тук не става дума само за него. Става дума за това дали ще остане място, в което думите не минават през филтър, преди да стигнат до хората.

Ако това място изчезне, следващото ще бъде още по-лесно.

И после още едно.

Докато не остане нищо, което да напомня, че някога е имало избор.