/Поглед.инфо/ След всеки терористичен акт се взимат “страхотни” мерки за сигурност. Наводняване на обществените места с полиция, заграждения, проверки, арести... А всеки нормален човек знае, че никакви мерки не могат да бъдат взети срещу камикадзета. Опасват се с експлозиви, отиват на публични места и се взривяват. Няма защитено, нито метро, нито летище, нито театър, нито площад, нито училище. Донякъде могат да бъдат защитени влезлите в самолета, напълно – само лидерите, които ни обясняват какви мерки взимат.

След всеки атентат следват искрени или театрални жестове на съпричастност “Jesuis...” и банални обяснения за причините на ужасяващия терор. Налепваме “фанатиците” с най-омразните епитети и започваме да ровим в религията им, за да посочим изначалните, духовни и асоциални мотиви за тяхната чудовищност.

Любим прицел за “дълбокомислено” обяснение на тероризма е Коранът. И както често се случва в обществената психология, най-наясно с мотивиращата роля на Корана са тези, които не са го чели.

Вярно, в Корана има разтърсващи описания на Ада, където невярващите в Аллах пият вряла вода, разкъсваща червата им и горят в неистов огън. Вярно, Аллах наказва жестоко с вечни мъки тези, които не му служат. Дотук е вярно, нататък – не е.

В Корана няма нито един призив да бъдат избивани мирни хора, които не са посегнали на религията му, на живота или на дома на последователите му. Нито един! Затова пък има доста текстове, които посочват кога насилието е оправдано.

“60:8 Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви. А когато се сближават с тях – те са угнетителите.”

“60:9 Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, помагат на прогонването ви. И които се сближават с тях – те са угнетителите.”

И разбира се, евроатлантическата кортикална амнезия не знае нищо за воюване с исляма, за хвърлени бомби, за унищожени домове, за избити хора в собствените им страни.

Да, има призиви за рязане на глави!

“8:12 Твоят господ разкри на ангелите: “Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на онези, които отричат. Сечете ги над вратовете, сечете им всеки крайник!”

Ще оставим на страна, че това е призив към ангелите, а не към хората. Същественото е, че призивите за насилие важат за условия на война. И ако врагът иска мир, ти също трябва да поискаш.

“8:61 И ако склонят на мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах!”

Ако някой мисли, че в средновековен текст няма да дрънкат оръжия, просто мисли странно и извънисторически. И в Корана има. Духът обаче е ясен – има ли протегната ръка, тя се приема.

“17:33 И не убивайте човек. Аллах е възбранил това освен по право!”

Това право не е разяснено. От контекстите обаче то става ясно. Убиваш, когато си във война, когато разрушават дома ти, когато посягат на религията ти. Тогава.

“25:63 Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” (и отминават).”

Какво е отношението в Корана към друговерците? Ясно, тях ги чака пъкълът. Наказанието обаче идва от Господ, не от човек. Няма призиви за насилствено обръщане в “правата” вяра.

“2:256 Няма принуда в религията.”

“18:29 Който желае да вярва, а който желае, да остане неверник!”

“6:108 И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах враждебно.”

Има специални текстове, които се отнасят до християните.

“29:46 И спорете с хората на писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”

Нещо повече, да се отвръща на злото със зло е грях.

“42:40 Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата отплата е при Аллах. Не обича той угнетителите.”

Обяснението на тероризма с Корана е димна завеса, която скрива факта, волно или неволно, че насилието ражда насилие. Това не означава, че Коранът е манифест за мир и толерантност. Такова нещо от него не може да се очаква. Има призиви за насилие, които откъснати от контекста и после подсилени от стотици интерпретации и с хиляди страници други ислямски текстове, са били войнстващо знаме в ръцете на религиозни и политически водачи. Същото се отнася обаче и за Библията.

Скоро четох някъде, че “Терористът се убива с оръжие, а тероризмът – с образование”. Бях втрещен. Какво искат да ми кажат? Че ако избият родителите, децата и братята ми, ако изнасилят жена ми и сестрите ми, ако унищожат дома ми, ако съсипят живота ми, ако превърнат моята земя в моя Ад, лекарството за мен е образованието? Красивите книги са моето психиатрично хапче? Докторат ли ще ми предложат да разработвам? Лекции на пацифисти ли ще ме накарат да слушам?

Знам, че съм подбрал страшно неподходящ момент за горните думи. Момент, в който отново десетки, много десетки семейства, са потопени в кръв и мъка. Напълно невинни и напълно безпомощни пред един чудовищен фанатизъм.

Буца обаче застава в гърлото ми, когато слушам приспивните приказки за тези негодници и натрапници – мигрантите. Когато ми обясняват терора с фанатизма на една религия и малоумието на нейните войни.

Как един западен лидер не призова силно, ясно и непоколебимо да бъдат оставени народите сами да решават съдбите си! Да не се раздава “правосъдие” на чужда земя! Да бъде озаптена лакомията за нефт и газ! Светът да спре да пълни гушите на военнопромишлените комплекси! Няма такова нещо. Има угрижени физиономии, черни лентички, “Jesuis...”, мерки за сигурност, подли обяснения с образованието и културата, хартиени и смешни призиви да изтръгнем злото!

КАК?