/Поглед.инфо/ Доста объркани бяха коментарите на родни анализатори относно нашите избори 2 в 1 в Турция. После и за втория тур на президентските. Първо се обясняваше колко и какви нарушения на изборното ни законодателство са допуснати, включително и за участието на турски официални лица по изборни секции, а после се стъписаха от реакцията на нашето ВМнР, което най-после събра сили да реагира чрез призоваване на разговор турската посланичка в София. Съвсем в реда на практиката в турската външна политика е отговорът да се връчи нота на българския посланик в Анкара с изразяване на несъгласие с предприетите действия и отричане на очевидното. Е, „поканата” за среща е била едва ли не в среднощен час, но и това си е типично като сигнал. По-важното е, че нашите изселници, наричани в Турция „двойни граждани”, разбират от една дума, а за 21 ноември не се забеляза нито кой знае колко съществена пропаганда, нито участие на турски представители. Още по-малко на опозиционните партии, които не пропуснаха да демонстрират съпричастност на 14 ноември, когато масовото гласуване според турските медии е донесло около 93 хил гласа за наша партия. Въпросът е, че реакцията на МВнР бе премерена и съвсем в духа на дипломатическата практика. Доказателство е, външният министър на Турция, Чавушоолу, чрез нашия служебен външен министър поздрави президента Радев за победата. Усложняване на двустранните отношения, както се тревожехя някои в София? Няма как. Никой няма сметка от „смразяване”. Анкара държи пулса на ръката на нашите български граждани от турския етнос, както те казват, а търговията между двете стпрани е достатъчно добра, за да й се пречи. Пък и партията, която спечели от повечето гласове от Турция /93 хил срещу 28 хил през юли/ предпочете да замълчи.

В такава ситуация никак не е маловажно да се проследи какво се случва в страната на Ердоган, защото едва ли някой в България си въобразява, че Анкара става и ляга с български неволи. Което не пречи внимателно да следи ставащото у нас. Най-малкото защото това е известната стратегия за роля и влияние в страните, където има население изповядващо мюсюлманска религия или е останало от времето на Османската империя. Последното бе основа на т.н. неосманизъм, който напоследък в дадени посоки се трансформира в т.н. „турски свят”. Все пак в повечето страни наследството от Османската империя и самото „присъствие” на тази империя не се посреща със симпатии. Справка- Близкия изток. А защо не и Балканите. Проведената на 12 ноември т.г. среща на върха на турския свят, на която са участвали освен Ердоган и президентите на Азербайджан, на Казахстан, на Киргистан, на Узбекистан, на Туркменистан, както и унгарският премиер Виктор Орбан е доказателство, че Анкара не си оставя коня в реката, когато е взето решение в стратегичиски план. Независимо, че инфлацията през октомври е, според турски медии, 19.89% и според прогнозите на Ройтерс в началото на 2022г ще достигне 30%. Възходящата тенденция на инфлацията явно няма как да се преодолее, въпреки слуховете, че това ще доведе до „падане на главата” на финансовия министър Лютфи Елван.Казват, че „той е последното доверено лице на Ердоган”, но кога турският президент не се е освобождавал от сподвижници, когато стане напечено?

В същото време продължава девалвацията на турската лира, а това усложнява положението на управляващите.Ердоган отново е заявил ангажимента си към политики на ниските лихвени проценти. Но турската лира се срина до 12.47 за долар. Опозицията в лицето на Давутоолу лидер на партия „Бъдеще” реагира незабавно с „предсрочни парламентарни избори”, защото не е нормално в такава ситуация „вие само да гледате”. Допълва с „няма да ви позволим да изгорите бъдещето на страната”. Насочено е към управляващите, разбира се. Според Дърмуш Йълмаз, бивш управител на Централната банка, „в страната има психическа криза, това е повече от икономиката”. Призовава да се спре с експериментите, защото става въпрос за манталитет и „особено мръсна депресия”.Отговорът на Ердоган е, че извънредни избори няма да има и „с Бахчели ще останем на власт и страната не потъва”. Казва, че „те трябва да се разследват, за кого работят”. Пробмемите явно не са малко и са в много посоки. Турция не е тази от вчера.

Един от познатите изходи от подобни ситуации е прехвърляне на вниманието към външни събития и проблеми. Защо не и постижения. Е, турският свят е добра идея за целта. В Москва също много се впечатлиха не толкова от срещата на върха на турския свят, колкото от една картина, която коалиционния партньор на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, ПСР, Бахчели, подари на Ердоган при среща в Бештепе. Бахчели е лидер на крайно дясната и радикална МХП, партия на националистическото действие, свързвана със „Сивите вълци” /групировка, която през 70-те години на 20 век бе известна с всяването на страх с бруталните си актове на насилие, палежи и убийства/, а картината му е символична, съвсем в духа на турския свят. Така, както го разбират и развиват в Анкара. Това всъщност е карта на турския свят в три зони, а България също фигурира там, макар и не в първата червена. Щом се е наложило и Песков, говорител на президента Путин, да коментира тази карта, значи се отдава значение на тази турска стратегия. Според Москва центърът на турския свят е в Алтай т.е. на руска територия, а не е в Турция. Който може, да разчита сигнали. На Кавказ разбират от сигнали. Песков все пак е дълбоко запознат с турската история и дипломация. Най-малкото защото по образование е тюрколог, а е и работил в руското посолство в Анкара. Остава и в София да внимават, когато сигналите се отнасят и до нас. Засега турският пазар е несигурен, чака дали ще подава оставка финансовият министър или какви мерки ще предприеме Ердоган, за да успокои случващото се и при валутната търговия.

На пръв поглед е странно, че в такава ситуация малкото опозиционни медии в Турция обръщат внимание на факта, че от затвора се освобождават, съгласно приет миналата година закон за амнистия,членове на мафиотски организации като Куршат Йълмаз или Аладин Чакъджъ. Йълмаз напримере имал присъда от 66 години за убийство, включително на кмет, връзки с криминални организации и т.н. Любопитното е, че след освобождаването те се срещат с Бахчели, лидера на ПНД и дори „насочват мерника си” към опозицията. В туитър има снимки от тези срещи с Бахчели. Чакъджъ чрез социалните мрежи напада лидера на опозиционната Народно-републиканска партия, НРП, Калъчдароолу, че е критикувал освобождаването. Придружено с информации, че в затворите остават много журналисти, опозиционери, учители и т.н. Този стар мафиот, както казват, заплашил Калъчдароолу с „ще те забуча на шиш”. Нрави, които никак не кореспондират с идеи за величие на Турската държава. Но дават основание да се пише в редица турски медии, че има „топли връзки между мафията и политици”. Дали това е връщане към „мрачните времена от 90-те години” е съвсем друг въпрос и той явно ще се дискутира в турското общество.Слухове, че мафията помага за гарантиране на властта с „помощта на паравоенни” само подклаждат огъня на задкулисието в Анрака.Свързано е и с информации, че Ердоган губи все повече доверие сред населението. Познати са методите на сплашване на гражданите, които участват на избори. Както и с подозрения, че се търси влияние върху паричните потоци с неясен произход, а там мафията е основен играч.

Ако се познават процесите, които протичат в този наш голям и могъщ съсед, нормално е да се подхожда внимателно с оценките. Добросъседските отношения са наша политика още от Освобождението.Редно е да се придържаме към последователните ни политики в това отношение. Без значение кой е на власт.И без предоверяване, защото всеки си гледа интересите. А Турция ги има. Включително към България.