/Поглед.инфо/ 77 г. от Деня на победата над нацизма и фашизма!
72 г. от началото на Обединена Европа!

Историята на Втората световна война е може би един от най-изследваните периоди, въпреки, че все още има доста неразсекретени документи, които да ни хвърлят допълнително светлина върху военно-политическите аспекти на най-голямото военно събитие.

Разбира се, обществото, особено днес, е силно раздлено, още повече що се отнася до България, нейното участие, статут и последвалият мирен договор, разписан в Париж.

Всеки има право на мнение и на симпатии, без значение дали е любител или професионален историк. Темата е изключително дискусионна, фактите се интерпретират през идеологическата призма, а времето, което е минало, е все още недостатъчно. Най-важното е да запазим благия и спокоен тон, както и уважението към позицията на другия. Но при условие, че сме от тези, които наистина вярват в принципите на демокрацията.

Голяма част от Вас, които четат това, навярно ще се възпротивят и кажат, че България и българите не трябва да празнуват 9 май като Ден на победата! Имат своето основание, предполагам и доводи. Аз ще припомня само 2 цитата на Адолф Хитлер, без да ги коментирам и обяснявам, защото моята аудитория е над средното ниво на интелигентност.

  1. "Идеята на пацифизма и хуманизма може да бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя."

  2. "Дори в кръговете на общогерманското национално движение често може да се чуе мнението, че лесно ще могат да провеждат "германизирането" на австрийското славянство. Те нямаха дори представа за това, че да се "германизира" може само земя, а не хора."

Важно е да отбележим и няколко неща:

√ На 15 септември 1939 г., само две седмици след нападението на Германия над Полша, България обявява неутралитет. Благодарение на него и пътят на дипломацията ние успяваме да си върнем Южна Добружда на 7 септември 1940 г.!

√ Българската армия, подкрепена от Червената армия, осъществява успешни ключови военни кампании - Дравска и Мурска операции. Те са сред решаващите в заключителния етап на Втората световна война!

√ За първи път в своята история през XX век, макар и победена, България не губи територии!

След края на войната Гърция (1945-1946 г.) е изключително активна и има особено големи териториални претенции към нас (т.нар. "стратегическа граница", представляваща 10 000 кв.км. българска земя с население над 400 000 българи!), но и финансови - 600 млн. щатски долара. Великите сили не допускат това разграбване, но най-вече заслугата е на СССР.

Още на 12 април 1946 г. българската страна има искане, отправено към Москва, чрез което се поставя въпроса за наши териториални претенции, включващи линията от устието на р.Марица до устието на р.Места. Претенциите ни за Западна Тракия, както и невъзможността икономиката ни да поеме прекалено високи репарационни тежести са повторени и на Парижката сесия на СМВнР (април-юли 1946 г.). Усилията не се увенчават с особен успех. Частичен, в частта с репарациите, ще се постигне на Парижката мирна конференция, където се взема компромисно решение.

По време на Парижката мирна конференция (29 юли - 15 октомври 1946 г.) на 27 август се провежда една интересна и твърде любопитна среща между Кимон Георгиев, Георги Кулишев и държавния секретар на САЩ Дж.Бърнс. На нея българският премиер и външният ни министър отново се опитват да убедят американскат страна, да бъде преразгледана позицията на Политическат комисия на конференцията, която е отхвърлила искането на България да и бъде отреден статут на "съвоюваща". Щатският дипломат умело неглижира този въпрос и бързо преминава на друга тема, според него доста по-важна - вътрешното положение на нашата страна.

В крйна сметка мирният договор става факт официално на 10 февруари 1947 г. Въпреки, че клаузите вече са ясни, въпреки предрешеността, ръководителят на българската делегация Кимон Георгиев връчва на министъра на външните работи на Франция Жорж Бидо протестен меморандум на България. В него се изказва съжаление, че страната не е призната за съвоюваща. Протестира се против неуважението на българското искане за излаз на Егейско моере. Но най-важното е, че:

√ България запазва границите си от 1 януари 1941 г.;

√ Репарациите са намалени от 125 на 70 млн.щатски долара (около 1/4 от репарационните задължения по Ньойския договор) - 45 за Гърция и 25 за Югославия.

За съжаление:

√ България дава около 40 000 убити и ранени;

√ Въоръжените ни сили са ограничени до 65 000 души, но при запазване на задължителна военна служба;

Накрая, но не и на последно място, не бива да забравяме, че БЕЗ 9 МАЙ 1945 Г. НЕ БИ ИМАЛО И 9 МАЙ 1950 Г.!

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?