/Поглед.инфо/ Тези дни Петър Волгин отново разбуни духовете с предаването си „Деконструкция”. Стана обект и на специално внимание от СЕМ, с оценки, които разтревожиха доста журналисти. За това какво мисли той за състоянието в българските медии, дали е необходимо да има закон, който да ги вкарва определени рамки, и дали журналистите у нас се чувстват свободни да споделят това, което ги вълнува, Петър Волгин каза за сайта на СБЖ.
С какво толкова „Деконструкция“ разгневи СЕМ, г-н Волгин?
По-коректно е да се каже, че „Деконструкция“ разгневи една госпожа от СЕМ. Въпросната дама е изпратена в регулаторния орган от президента Плевнелиев и с необмислена страст защитава неговите интереси, както и интересите на президентското политико-икономическо лоби.
Разбира се, всеки има право на своите пристрастия, колкото и неразумни да са те, но става много лошо, когато се опиташ да наложиш личното си мнение върху цялата медийна публичност.
Посяга ли се на свободата на словото и мнението на журналистите?
Да, за жалост. Току-що дадох пример за опит да бъде наложена цензура върху предавания, които не отговарят на вкуса или политическите интереси на някакво временно облечено във власт лице.
Освен на политически, много журналисти са подложени и на икономически натиск. Единственият начин да се справим с това е постоянната борба. Трябва твърдо да се противопоставяме на всеки опит да ни заповядат как да мислим – било то с политически или с икономически средства.
Чувствате ли се вече „черната овца” в гилдията?
Ни най-малко. Тъкмо обратното. Забелязвам, че все повече колеги споделят тезите, които и аз защитавам.
Имаше едно краткотрайно затъмнение на колективния журналистически разум през миналото лято. Тогава на много колеги варварският шум от вувузелите им звучеше като ода на събуденото гражданско общество.
За щастие, твърде скоро повечето българи (сред тях и журналисти) разбраха, че протестите на жълтите павета нямат нищо общо с никакво гражданско общество.
Целта на техните организатори беше просто да върнат на власт една политическа сила, а междувременно и да оправдаят солидното си финансиране от западни NGO-та. Сега ми е интересно дали след като се провалиха, не трябва да върнат парите?
Нужен ли е закон за медиите в България и необходим ли е регулатор от рода на СЕМ?
Ако ще има закон, той трябва да е за всички. Защото е смешно председателят на СЕМ да се оправдава, че се интересувал от плурализма само в БНТ и БНР, пък плурализмът в частните електронни медии въобще не го интересувал, понеже законът се занимавал само с обществените.
Значи ако утре някоя частна медия почне да призовава към насилие, доц. Лозанов пак ще си мълчи, защото законът не обхващал такъв казус.
Регулаторен орган е необходим, при положение че наистина се занимава с принципни въпроси, а не позволява на някои свои членове да налагат цензура.
Получихте наградата на дружеството „Найден Геров“. Какво означава тя за вас?
Най-напред искам много да благодаря на ръководството на дружеството за честта, която ми оказаха. Наградата е изключително ценна, защото показва, че дори хора, които излизат извън клишето, извън наложените догми, могат да бъдат оценени.
Радвам се също така, че съм в компанията на такива стойностни колеги, които също получиха наградата тази година.
На пазара вече е новото списание a-specto, в чието създаване участвате. Разкажете малко за него.
Това е списание за хората, които имат смелостта да знаят.
Например от първия брой на a-specto читателите ще узнаят кои сили пуснаха от бутилката бесовете на национализма в Украйна; какво представляват "мрежовите войни" и каква е ролята на "независимите" NGO-та в тях; защо продължават да бъдат актуални идеите на Антонио Грамши за културната хегемония и как се осъществява тя днес.