/Поглед.инфо/ Благодарствено писмо до членовете на НС на ПП "Възраждане на отечеството"
Уважаеми членове на Националния политически съвет,
Скъпи приятели,
С удоволствие ви изпращам Предизборната платформа на ПП „Възраждане на Отечеството“ за изборите за 45 Народно събрание, насрочени за 4 април 2021 г.
Платформата е подготвена от група, с ръководител д-р Юрий Борисов, член на Изпълнителното бюро на партията.
От името на ИБ на ППВО изказвам гореща благодарност за неоценимата експертна помощ на:
Проф. Боян Дуранкев (член на Консултативния съвет), доц. Валентин Вацев (член на Консултативния съвет), посланик Валентин Радомирски, проф. Ваня Добрева, Зорница Илиева, Красимир Момчев, проф. Нако Стефанов, Нешка Робева (член на Консултативния съвет), д-р Радко Ханджиев, Полина Петрова и Асен Асенов.
Председател на ППВО: Николай Малинов
БЪЛГАРИЯ Е ПО-СИЛНА ЗАЕДНО С РУСИЯ
(Предизборна платформа на ПП „Възраждане на Отечеството“ за изборите за 45-то Народно събрание)
Светът днес
Днес моделът на международните отношения необратимо се трансформира от еднополюсен в многополюсен. Постепенното отслабване на еднополюсния модел е съпроводено с огромно напрежение във взаимоотношенията между Запада и Изтока; между света, който нарича себе си евроатлантически и Русия; между света, който възприема себе си като неолиберален от една страна и патриотичните сили от друга.
Конфронтацията е във всички възможни измерения – политическо, икономическо, културно, идеологическо, военно. Гаранциите срещу глобална война и използване на атомно оръжие стават все по-слаби.
Пандемията от Ковид-19, която се разрази през 2020 г., започна да разрушава утвърдени с векове модели на производство, търговия, заетост, културен живот и чисто човешки взаимоотношения. Права и свободи, за които човечеството е воювало стотици години, се отнемат за броени месеци. Няма никакви гаранции, че смесицата от здравни и политически решения няма да обезправи необратимо обикновения човек.
България днес
В класацията на страните според индекса на ООН за човешко развитие България днес се намира на 52-ро място, след като през 1988 г. е заемала 27-мо място. Нашата страна е на дъното на европейските класации по доходи, конкурентоспособност, образованост, обществено здраве, демографско възпроизводство. България е и на 111 място в света по свобода на медиите – категоричен индикатор, че демокрацията у нас е на изключително низко ниво и че формирането на общественото мнение е в ръцете на елитарни, а често и анонимни бизнес и политически кръгове.
Фактът на драматичното българско изоставане не представлява за управляващите елити предмет за размисъл, обсъждане и конструиране на управленска политика, способна да генерира догонващо развитие.
Десетилетия наред политическият ни елит не осъзнава собствената си отговорност за съществуването и възпроизводството на нашата държава и с лека ръка преотстъпва тази отговорност на Европейския съюз и НАТО.
Днес управляващите в България не разбират сложността на историческото време, в което живеем и са неспособни да очертаят адекватна перспектива за развитие на страната ни.
Диагнозата на политическия ни живот, която става очевидна за все по-голяма част от нашето общество, е следната: непоправима идейна изчерпаност; идейна нищета, която не може да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания; некомпетентност във всички сфери на управлението.
Антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения, като по този начин осигурява на политическата върхушка безпроблемно съществуване в условията на безконтролно и безнаказано управление.
Българското общество е изправено пред наложителната необходимост не просто да се справя с обичайните текущи затруднения, а и да осмисли и да преосмисли най-дълбоките основания и условия за съществуване на своята държава.
Налице са ясни симптоми за дълбоко и неприкрито отчуждение на широки обществени слоеве от сега действащата в България политическа система. Налице е и чувствителна необходимост от създаването на здрави и ясни основи, цели и посоки, в които да се развива българската държава и които да са широко подкрепени и припознати от българския народ.
България и многополюсният свят
Многополюсният характер на света е не просто наша прогноза за предстояща реалност, той е и фундаментална ценност.
Еднополюсният свят ражда безконтролност на световния лидер, от която произтичат въоръжени конфликти по целия свят с всички техни ужасни последици. Еднополюсният свят е предпоставка за фактическо поробване на цели нации, за лишаването им от достойнство и средства за собствени политики.
Еднополюсният свят е свят на световния жандарм; свят на икономическия, военен и културен диктат на една супер сила. При еднополюсният свят не е възможна справедливост, равноправни взаимоотношения, взаимоизгодно сътрудничество.
Наличието на различни полюси е естественото състояние на свят, белязан от съществуването на различни цивилизации. Различните полюси осигуряват на света баланс и взаимен контрол, невъзможност за налагането на глобално господство от името на егоистични национални интереси на една или друга сила. Многополюсният свят е и принуда за взаимно зачитане на интересите.
Светът ще бъде добро място за живеене само ако изгради като свой фундамент сътрудничеството, взаимното уважение между народите и мирното състезание на икономики и култури, основани на суверенитета на държавите.
“Многополюсният свят” като ценност трябва да стане основа на външната политика на България. Това не означава неизпълнение на съюзни ангажименти в ЕС. Това означава отстояване на политически позиции, които изискват стремеж към уважително и взаимоизгодно сътрудничество с различните световни “полюси”. Това на езика на конкретната политика означава:
1/ Повече суверенитет при вземането на съдбовни за Отечеството ни решения.
2/ Отказ от европейските санкции срещу Русия.
3/ Приемане на предложенията към ЕС за икономическо сътрудничество с Евразийския икономически съюз.
4/ Търсене на сътрудничество с Регионалното всеобхватно икономическо споразумение – търговска договореност между Китай и други 14 икономики, която предвижда формирането на зона за свободна търговия, обхващаща една трета от световната икономика.
5/ Активно участие в амбициозната китайска инициатива “Един пояс, един път”.
България и Европейският съюз
“Ние следваме политиките на ЕС” е изключително удобна за сегашните управляващи позиция, която цели да прехвърли отговорността за голям кръг жизненоважни за страната ни решения върху ръководството на Евросъюза. Ние не сме членове на ЕС просто за да усвояваме еврофондове или за да копираме слугински политики, родени в Германия, Франция или която и да е страна – членка. Ние сме пълноценни (но не и равноправни) членове на Съюза. Управляващите не осъзнават този факт и от тук произтичат основни дефекти на външнополитическото ни поведение. Ние трябва да отидем дори по-далеч от това осъзнаване и да формулираме собствени интереси и собствена политика в рамките на ЕС.
6/ Ние трябва да се борим за промяна на правилата на Европейския съюз, които днес отреждат на малките страни подчинена роля.
7/ Ние сме за развитие на евроконтинентализма като гарант за силна и обединена Европа на нациите.
8/ Категорично поддържаме прогресивните тенденции и политики в ЕС като платформата за социална и солидарна икономика, както и онези сили в ЕС, които са за многовекторна политика на сътрудничество със страни и региони като Русия, Китай, Индия, страните от АСЕАН, Латинска Америка.
Принципът, на който се подчинява Европейския съюз е акционерният. България трябва да се бори за Съюз, който е основан на кооперативния принцип – “един член, един глас”. Ако се окаже невъзможно демократизирането на европейските правила, България трябва да постави на дневен ред въпроса за смисъла от своето членство в ЕС.
България на Балканите
Балканите са мястото, където България може и трябва да провежда самостоятелна външна политика, отстояваща екзистенциалните й национални интереси – осигуряване на мир, неприкосновеност на територията й и политически суверенитет.
През последните десетилетия обаче нашата балканска политика се характеризира с непоследователност, конюктурност и „вървене след събитията“ в района. Най-ярко доказателство за това са отношенията ни с Република Северна Македония. Сегашната позиция отразява българските исторически национални интереси, но тя бе взета без предварителна последователна работа с нашите партньори и опоненти и поради това остава не само неразбрана, но и обричаща ни на изолация както в ЕС, така и сред останалите геополитически играчи.
Без да оспорва правото на северномакедонския народ на самоопределение и като утвърждава добросъседство и сътрудничество със СР Македония във всички сфери на съвременния живот,
9/ България трябва безкомпромисно да защитава своята история от посегателства.
През последните няколко години в Балканско-Черноморския регион се очерта тактически съюз между двете регионални суперсили – Турция и Русия. Това представлява особено предизвикателство за сигурността на България и към него трябва да се подхожда с особено внимание. Именно това обстоятелство ще привлече през следващите години в далеч по-голяма степен интереса на външните сили към триадата Румъния – България –Гърция. А това неминуемо ще бъде използвано за натиск върху нас.
С особено внимание е необходимо да се подхожда към инициативи като „Три морета“, които създават условия за нови ненужни противопоставяния на нашата страна не само срещу Русия, Китай и Турция, но и за разделителни линии между Източна Европа (в т.ч. и Балканите) и западноевропейските държави.
България и Русия
Отделяме специално място на отношенията между България и Русия, за да подчертаем, че тяхното състояние има специално, стратегическо и дори съдбоносно значение за България.
България е въвлечена в нова студена, икономическа, информационна и кибер война срещу Русия, което е пагубно за националните ни интереси. За определени социални групи, политици, НПО-та и сайтове русофобията изпълнява функция, подобна на антисемитизма при нацизма.
България няма бъдеще без пълноценно партньорство с братския руски народ и неговата държава. България е свързана исторически, културно и цивилизационно с Русия и разкъсването на връзките ни с нея ще се окаже фатално за нашата страна, за нашия народ, за нашите бъдещи поколения. На България й е нужно не просто не-враждебно отношение към Русия. На България е необходимо пълноценно и трайно сътрудничество с Русия, и в икономиката, и в културата, и в сферата на сигурността.
Нашата позиция е ясна:
10/ Всякакви опити България да бъде въвлечена в каквито и да е форми на враждебност спрямо Русия са пагубни за националните ни интереси
България и НАТО
За нас НАТО е агресивна военна структура, която защитава преди всичко американските геополитически и икономически интереси. Днес в Европа нейната главна, ако не и единствена функция, е да заплашва Русия под предлог, че взима необходими мерки срещу евентуална руска агресия. Имайки предвид географската близост на България до Русия, това поведение на НАТО създава рискове за страната ни и превръща България в прифронтова държава.
След разпускането на Варшавския договор НАТО всъщност приключи със своята декларирана отбранителна мисия, а днес, в условията на утвърждаващ се многополюсен свят, военната доктрина на НАТО определено създава заплахи за мирното развитие днес и за бъднините на поколенията след нас.
Русия не застрашава нито България, нито която и да е било друга страна – членка на Алианса. Това прави НАТО излишна от отбранителна гледна точка.
За България е жизнено необходимо да си постави за цел:
11/ Поетапно излизане от военните структури на НАТО и провеждане на линия за дистанциране от военната политика на Алианса срещу Русия.
12/ Осигуряване на модерна защита на националната сигурност от външни заплахи.
Известно е, че у българския народ има притеснения за нарушаване на териториалната ни цялост единствено от Турция. Тези притеснения не са голословни – те израстват от редица постановки на неоосманизма, твърде близък до управляващите кръгове на южната ни съседка. Убедени сме, че при провеждане на балансираната външна политика, възпираща НАТО пряко да застрашава от българска територия Русия, именно тя ще бъде най-големият гарант за териториалната цялост на православна България.
Национален суверенитет и достойнство
Защитата на националния суверенитет разбираме като отказ България да се държи като колониална държава. На първо място това означава България да не позволява нито да бъде въвличана в чужди конфликти, нито да бъде превръщана в средство за отстояване на чужди интереси.
13/ Недопустимо е разполагането на ядрено оръжие на Балканите.
14/ Недопустимо е съществуването на чужди военни бази и чужди военни формирования на територията и в акваторията на Р. България.
15/ Недопустимо е страната ни да бъде превръщана в прифронтова държава, мишена на чужди ракети.
16/ Ние сме за провеждането на национален референдум, с който България да бъде обявена за „зона на мира“ .
Националните суверенитет и достойнство изискват решително противопоставяне на всякакви форми на прикрито прокарване в публичното пространство на чужди за страната ни интереси.
17/ Със закон трябва да бъдат задължени организациите и физическите лица, които се финансират от чужбина, да декларират този факт при всяка своя публична активност.
18/ Държавата трябва да осигури пълна прозрачност на собствеността и на финансирането на медиите (телевизии, радия, информационните сайтове, печатни издания). Целесъобразно е да се постанови и задължителен минимум за участие на български капитали в медиите.
Да имаш национално достойнство означава да браниш своята история и своята идентичност.
През последните три десетилетия сме свидетели на постоянни и упорити опити за промяна на историческото самосъзнание на българина. Това става чрез промяна на учебни програми и учебници, така както и чрез спонсорирани от вън книги, конференции, предавания в електронните медии.
Политическа партия „Възраждане на Отечеството“ е категорично против унищожаването на историческа памет под каквато и да е форма. Историята е такава каквато е. Поколенията трябва да имат знания за тази история, независимо от отношението и съвременната оценка на едни или други факти от нея.
19/ България трябва категорично да отхвърли всякакви опити за пренаписване на българската история и да върне в учебниците историята такава каквато е.
20/ В българското училище трябва да бъдат възстановени като самостоятелни предмети „Българска история“ и „Българска литература“.
Защитата на българската идентичност и съответно на българския суверенитет са пряка функция на отношението на българската държава към българските култура, образование, наука и православна вяра.
21/ Необходимо е значително увеличаване на държавното подпомагане на българската съвременна литература, театър, кино, музика и други изкуства.
22/ Необходимо е държавно субсидиране на общинските културни институти.
23/ Необходимо е разработването и въвеждането на устойчива система от стимули както за проучване, така и за социализиране на българското културно наследство (старобългарски период, и Българско възраждане, история на БПЦ).
24/ Необходимо е специално внимание върху развитието на науките, разработващи националната проблематика.
Националният суверенитет означава също България да не третира привилегировано чужди икономически субекти за сметка на българския бизнес и да не допуска очевидно неизгодни концесионни договори.
Такова разбиране за национален суверенитет изисква:
25/ Преглед на всички концесионни договори с чужди икономически субекти и защита с правни средства на българския интерес, включително и чрез прекратяване на договорите.
България и силната държава
Ние сме срещу наложеният на България неоколониален -неолиберален модел. В тази връзка е нашето разбиране за държавата, която трябва да играе стратегическа роля в определяне на социално-икономическото развитие на българското общество. Същата тази роля се изразява в разработка на кратко-, средно- и дългосрочни стратегии. Ние сме за социална и солидарна икономика, съчетаваща по един гъвкав начин многообразни форми на собственост. Предприятията в стратегическите и структуроопределящите области на стопанската и технологическата динамика трябва да бъдат публична собственост. Тяхната нетна печалба трябва да „захранва“ различни национални фондове – „майчинство“, „трета възраст“, „национална сигурност“, „иновационно развитие“.
Нашето разбиране за държавата е антинеолиберално. Държавата не трябва да бъде националният субект, който просто създава правила, или е трансмисия на правила, съблюдаващ тяхното спазване. Държавата не трябва да бъде просто “нощният пазач”, който охранява, но не се намесва в обществените процеси. Държавата трябва да играе стратегическа роля в определяне на социално-икономическото развитие на обществото. Държавата трябва да бъде пълноценен и конкурентен участник в икономическите процеси и гарант срещу естествения стремеж на едрия капитал да се картелира.
За да бъде силна:
26/ Държавата е наложително да участва активно в икономиката на страната със своя собственост – и в производството, и в търговията, и в банковото дело, и в застраховането.
27/ Необходим е държавен и общински монопол върху стратегическите производства и дейности.
28/ Българската държава трябва да играе водеща роля в иновационно-технологическото развитие на нашата страна като ключово условие за осигуряване на дългосрочни перспективи пред нашето Отечество.
29/ Държавата е длъжна да бъде защитник на българския капитал и на националния икономически интерес в един свят, основан повече на интересите на транснационалните корпорации, отколкото на хармонията и сътрудничеството.
За силната държава е допустим и национален протекционизъм.
Българската данъчна система
Българската данъчна система е в разрез с обичайната европейската практика и е несправедлива спрямо широките слоеве от населението. В ЕС съотношението между преки и косвени данъци е 1:1, а в България е 1:2,5. Колкото е по-голям делът на косвените данъци, толкова е по-тежко данъчното бреме за широките народни слоеве.
От единайсет години в България е въведен плосък данък и при облагането на печалбата на бизнеса, и при облагането на доходите на физическите лица. Не съществува необлагаем минимум. Максималният осигурителен доход позволява на хората с високи доходи да не внасят в бюджета значими суми от осигуровки.
Това е крайно дясна, антисоциална, данъчна система, която в развитите европейски страни не биха посмели да поддържат дори партиите, които защитават интересите на крупния капитал.
Политическа партия „Възраждане на Отечеството“ е категорично за:
30/ Възстановяване на прогресивно данъчно облагане на доходите на физическите лица и на печалбите на компаниите.
31/ Въвеждане на семейно подоходно облагане, основано върху екзистенц минимум, включително и чрез отрицателен данък.
32/ Премахване на максималния осигурителен доход.
33/ Въвеждане на „данъчна ваканция“ за новозавършилите специалисти, работещи по придобитата специалност.
34/ Създаване на данъчна система, която да стимулира в максимална степен иновационното развитие на нашето Отечество и високотехнологичното производство на стоки и услуги.
35/ Рязко съкращаване или дори премахване на ДДС за учебни пособия и лекарствени средства.
България и традиционните ценности
Политическа партия „Възраждане на Отечеството“ се обявява за:
36/ Всестранна подкрепа и защита на традиционното семейство
и за нетърпимост към демонстрацията на обществени места на хомосексуализъм и транссексуалност в различните им форми. Всеки има право да бъде в живота си такъв, какъвто му харесва, разбира се, ако не създава проблеми на другите около себе си. Никой обаче няма право да руши авторитета на хетеросексуалните отношения като естествени.
37/ Особено място в защитата на традиционните ценности трябва да заема християнската култура.
От територията на нашата страна е започнало покръстването на целия свят чрез Сердикийския едикт от 311 година и създаването на християнската цивилизация. Християнската култура е с безспорни заслуги за създаването на българския народ от предшествуващите го етноси, за запазването на българския дух и традиции през вековете и за заслугата, която има българският народ за разпространението на славяно–православната цивилизация. Тази роля и тези заслуги ни задължават да пазим и обогатяваме православната култура във всичките й измерения.
Това отношение към християнството трябва да бъде съчетано с уважение към традиционния ислям, изповядван от стотици хиляди български граждани, но и с нетърпимост към всички форми на религиозна агресивност.
През последните десетилетия наблюдаваме силен натиск от страна на световни антихристиянски сили за демонтиране на основите на християнската цивилизация. Опитват се да ни наложат да променим Конституцията, за да приемем Истанбулската конвенция и нетрадиционните семейства. Време е да се обединим всички, които милеем за традиционните ценности в България и да дадем отпор на опитите да бъде разрушена нашата цивилизация.
Българската демографска криза
Абсолютна необходимост за съхраняване на дългосрочните перспективи пред устойчивото развитие на българската нация и държава е преодоляването на демографската криза, в която се намира нашата Родина.
Така както усилено се търсят пари за военни цели под натиска на НАТО, така както се формулират изисквания за разходи от определен процент от БВП за различни сфери, така трябва да се търсят целево и пари за предотвратяване на демографската катастрофа.
Необходимо е:
38/ Значима подкрепа за семейството, раждаемостта и отглеждането на деца, обвързана с образователния ценз и трудовата заетост на родителите.
Демографският проблем не може да бъде атакуван резултатно, ако не се повиши здравният статут на българската нация. Задължителни предпоставки в тази насока са:
39/ Премахване на търговския статут на държавните, университетските и общинските лечебни заведения и замяната му със статут „Социално лечебно заведение“, наричано още социално предприятие.
40/ Осигуряване на адекватна социална грижа за самотните и бедни възрастни хора и за хората в неравностойно социално положение.
Преодоляването на демографската криза е невъзможно без коренна промяна в отношението на публичните власти към масовия спорт, който е основа за жизнеността на нацията.
Нацията затлъстява и гони едно от първите места в Европа по заболеваемост вследствие и на този проблем.
В училищата провежданите спортни занимания са формални. Още по-тежко е положението във висшите учебни заведения. За спорт на работното място не може да става и дума.
Българските управляващи би трябвало да са убедени, че отделяйки специално внимание на спорта, държавата инвестира:
1. В здравеопазване – по- малка заболеваемост.
2. В икономика – здрави, работоспособни работници и служители.
3. В образование – баланс между физическа енергия и интелектуално влагане в учебния процес. Рязко спадане на детската агресия.
4. Психическото здраве и морални устои на нацията.
Масовизирането на спорта изисква значителни средства. Минимумът, към който трябва да се стремим е следният:
41/ Спортът да стане задължителен за учащите се и достъпен за всички, което означава безплатен за ползвателите.
42/ Спортната база трябва да бъде предоставена на спортните организации безвъзмездно при определени условия, когато осъществяват дейност в обществена полза.
43/ Необходимо е да се промени статутът на треньорите, като се приравнят по заплащане с учителите. Държавата трябва да осигури тяхното заплащане, когато работят в обществена полза.
Значим резерв за преодоляване на демографския проблем на България е отношението на нашата държава към чуждите граждани с българско самосъзнание.
44/ Трябва решително да се улесни придобиването на българско гражданство от хора с българско самосъзнание, при спазване на определени условия – познаване на българската история, владеене на българския език, уважение към законите на страната и държавните символи и институции, уседналост и включване в социалния и икономически живот на страната.
Предотвратяването на демографската катастрофа, която е надвиснала над България, е възможно единствено чрез фундаментални промени във всички основни аспекти на нашия обществен живот, а не чрез някакъв „рестарт“, за какъвто ни говорят вече 30 години системните партии.
България и народният суверенитет
Зачитането на народния суверенитет трябва да бъде фундамент на политическия живот в България. Народният суверенитет може да съществува само чрез
45/ Регулярно допитване до суверена по всички ключови въпроси.
Само след допитване до народа трябва да бъде възможно включването на България в политически, икономически или военни съюзи. Само след допитване до народа трябва да бъде възможно промяната на данъчната, здравната и образователната система. Само след допитване до народа трябва да бъде възможна промяната на Конституцията.46/ Отделяне на специално внимание на местните референдуми за решаване на задачи и проблеми от местно или регионално естество.
48/ Въвеждане на електронна форма на допитвания, референдуми и избори.
* * *
За реализиране на своите ценности и цели ние, членовете на политическа партия „Възраждане на Отечеството“, ще се стремим да спечелим доверието на българските граждани, за да изпратим представители на партията в централната и местната власт.
Главният смисъл на участието ни във властта е радикална промяна в поведението на българската държава.
Радикално трябва да се промени външната политика на България.
Нашият народ трябва да допринася за утвърждаването на Балканите, в Европа и в света на мир, сътрудничество и хармония.
Българската държава няма перспективи ако слугува на чужди интереси.
Българският народ знае и българската власт трябва да разбере, че България е по-силна заедно с Русия.