/Поглед.инфо/ На фона на бойните действия в Близкия изток, които са реална заплаха за световния мир и икономика, малко внимание сее обръща на засилването на боевете между противопоставящите се сили в Судан.

Накратко за историята на конфликта. През 2018–2019 г. в Судан избухват масови протести срещу диктаторското управление на Омар Ал-Башир, който е на власт почти 30 години. Причините са икономическа криза, корупция и политически репресии. През април 2019 г. армията извършва преврат и сваля президента. След това започват преговори между военните и гражданските протестни движения. През август 2019 г. е подписано политическо споразумение между армията и коалицията ForcesofFreedomandChange. Това споразумение създава преходно управление, което трябва да продължи около 39 месеца до провеждането на избори. Върховната власт е поверена на Преходния Суверенен съвет. Той се състои от 11 членове: 5 представители на армията, 5 представители на цивилните и 1 компромисна фигура Председател първоначално става генерал
Абдел Фатах ал‑Бурхан. Планът е бил след около 21 месеца председателството да премине към цивилен лидер. Изпълнителната власт се поема от цивилно правителство начело с премиер Абдала Хамдок Планиран е преходен парламент, съставен основно от представители на протестното движение, но създаването му се забавя и той не започва да функционира.

Съвместното управление постепенно се разпада заради борба за власт между армията и цивилните, икономическата криза и влияние на различни военни групировки. През октомври 2021 г. генерал Абдел Фатах ал‑Бурхан извършва нов военен преврат, разпуска правителството и арестува премиера Хамдок. Това практически прекратява гражданско-военното споделяне на властта. Властта се поделя между армията, водена от
Абдел Фатах ал-Бурхан и RSF(Силите за бързо подпомагане), водени от
Мохамед Хамдан Дагало.

RSF произлиза от арабските милиции Джанджауид, които се появяват по време на конфликта в Дарфур между арабското и негърско население на Судан в началото на 2000-те години. По време на конфликта режимът на президента Омар ал-Башир използва тези милиции, за да се бият срещу бунтовнически групи. Тези милиции са известни с висока мобилност (пикапи и леки оръжия), силна лоялност към командирите и много обвинения в тежки нарушения на човешките права. През 2013 г. правителството на Судан официално създава RSF като паравоенна структура. Командир става Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети. RSF получава заплати и оръжия от държавата, право да действа независимо от армията и да участва в операции в Дарфур и други региони. Така милицията постепенно се превръща в паралелна армия. RSF става много богата организация благодарение на контрол върху златни мини в Дарфур, участие на бойци в конфликта в Йемен на страната на коалицията срещу Хутите и подкрепата и връзките с държави от Персийския залив. Това им дава пари за оръжия, независима военна структура и силно влияние в икономиката.

Първоначално армията и RSF са съюзници, но постепенно възникват противоречия относно разделянето на властта. Планът за политически преход предвиждаше RSF да се включат в националната армия, но двете страни спореха кога и как да стане това. Този проблем, както и факта че RSF контролира важни златни мини и търговски мрежи, усили политическата конкуренция и даде начало на конфронтацията между страните..

На 15 април 2023 г. започват тежки сражения в столицата Хартум. RSF атакува военни бази и стратегически обекти и завзема летището и президентския дворец. Армията отговаря с авиация и танкове. Боевете бързо се превръщат в градска война, като много квартали на столицата са разрушени. Войната скоро се разпространява и извън столицата. Водят се битки за контрол на градове и пътища, обсаждат се населени места. Особено трагична е ситуацията в Дарфур, в западната част от страната, където са наблюдавани масови етнически убийства, нападения срещу цивилни и много разрушени села.

Войната води до една от най-големите хуманитарни катастрофи в света. Загинали са над 40000 човека. Налице са над 14 милиона разселени в Чад, Южен Судан и Египет. Навсякъде царят болести, глад и разрушена инфраструктура. Международните хуманитарни организации обвиняват страните в етническо прочистване, масови убийства и изнасилвания.

Гражданската война в Судан се превръща от вътрешна конфронтация в прокси конфликт, ангажиращ редица външни сили. Причините за намесата им са няколко. Судан има дълга брегова линия на Червено море, което е един от най-важните морски маршрути в света. През този маршрут минава голяма част от търговията между Европа, Близкия изток и Азия. Който има влияние в Судан, може да получи военно или търговско присъствие близо до ключови морски пътища. Освен това Судан има значителни природни ресурси: злато (едни от най-големите залежи в Африка), селскостопански земи и потенциал за петрол. Контролът върху златните мини е особено важен за RSF, защото те използват този ресурс за финансиране на войната.

Основните външни играчи, подпомагащи двете страни са:

  • Иран – подпомага суданската армия (SAF) с дронове и военна техника. Иран се стреми да увеличи влиянието си около Червено море. Освен контрола на морските пътища, страната получава достъп до пристанища в Судан и осигурява военно присъствие в близост до Саудитска Арабия и Израел. Иран използва войната в Судан като възможност да изгради политиченско и икономическо влияние в Африка.

  • Обединени арабски емирства – обвинявани, че подпомагат Rapid Support Forces (RSF) чрез доставка на оръжие, финансиране и логистична подкрепа през други държави (Чад, Либия). Освен това гражданската война в Судан се превръща в индиректен фронт на голямото съперничество между Иран и ОАЕ.

  • Египет – подкрепя суданската армия заради сигурността по Нил и стабилен режим по границата.

  • Русия – има интерес към военноморска база Порт Судан на Червено море. Всъщност Русия играе двайна игра, тъй като паравоенната групировка „Вагнер“ и нейните наследници подкрепят RSF.

  • суданската армия (SAF) се подкрепя също така от Турция (с цел засилване влиянието си в Африка) и Еритрея (заради сигурността на границите).

  • САЩ и Европейски съюз – опитват се да посредничат и да ограничат нестабилността.

Съществуват и някои парадокси: Египет и ОАЕ, които са съюзници, подкрепят различни страни. Русия и Украйна се оказват на една и съща страна и подкрепят редовната армия.

Това превръща конфликта в част от по-широка геополитическа борба между Близкия изток, Африка и големите сили.

От средата на 2025 г. се забеляза отслабване на интензитета на военните действия. Това се обяснява както с изчерпване на ресурсите на страните, така и с намаляване на чуждестранната помощ. Кризата в Близкия Изток, обаче, послужи като пусков момент за нарастване на активността на линиите на съприкосновение на двете армии. Това се дължи основно на факта, че и двете страни очакват силно намаляване на подкрепата за противника от външни сили, силно ангажирани в конфликта в Близкия Изток. Това е особено валидно за RSF, чиито основен спонсор, ОАЕ, е пряко ангажиран в конфликта. Това доведе до промяна на приоритетите на страната. Част от ресурсите се отклоняват за защита на собствената територия, за противовъздушна отбрана и военни операции и логистика в Персийския залив. Въздушните и морски маршрути в региона станаха много по-рискови. Увеличи се международния контрол върху оръжейните потоци. Освен това, използвайки ситуацията, Суданското правителство усили политическия натиск, обвинявайки ОАЕ, че подкрепя RSF, въпреки че последните отричат това.

Същото важи и за помощта на Иран към суданската армия. Това, обаче, не се отразява в същата степен както при RSF, тъй като SAF получава помощ от редица ресурсни държави, не ангажирани с конфликта в Близкия Изток. Подобна преценка беше извършена от командването на SAF, които рязко засилиха военните действия.

И двете страни се ориентираха предимно към използване на дронове. Атаките често засягат цивилни обекти – пазари, училища и болници. Например дронов удар близо до границата с Чад убива цивилни и ранява десетки хора. Подобни удари са регистрирани в Кордофан и щата Бял Нил. През март 2026 г. удар по училище и медицински център в южен Судан убива 17 души, главно ученички. След февруари 2026 г. войната продължава на няколко основни фронта. В Дарфур, където RSF контролира голяма част от региона, се наблюдават обсади на градове и изгаряне на села. Според анализи паравоенните сили използват стратегия на глад и блокада, за да отслабят населението и противниците. В Централен Судан има смесен контрол между двете страни. Важни транспортни линии и градове често сменят контрол. Кордофан остава силно оспорван. Там се водят тежки сражения и въздушни атаки.

Положението на враждуващите армии според в. Гардиан от 9.03.2026

На този етап не се отбелязва съществен превес на нито една от двете страни в конфликта. Засилването на сраженията, обаче, доведе до нови стотици цивилни жертви и нови вълни на изселване в съседните региони и страни.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.