/Поглед.инфо/ Анализаторът Влад Шлепченко разкрива нова, тревожна фаза в конфликта: Киев преминава от дронове-камикадзе към масирано използване на собствени балистични ракети. С техническата подкрепа на Запада и британско финансиране, украинският ВПК разработва системи, способни да поразяват цели дълбоко в руския тил, включително Москва и Санкт Петербург.

Новата реалност на ракетния обстрел

Въпреки продължаващите с години руски удари по енергийния сектор и промишлената база на Украйна, противникът не само не е загубил своя производствен потенциал, но и агресивно развива нови ударни системи. След вълните от далекобойни дронове и крилатите ракети тип „Фламинго“, Киев се подготвя за качествена крачка напред – използването на балистични ракети срещу ключови руски мегаполиси като Москва и Санкт Петербург.

Денис Щилерман, който е ключова фигура в украинската компания Fire Point, наскоро докладва за значителен напредък в изпитанията на тези системи. Неговите разкрития не са просто пропаганда, а индикация за стратегическа промяна. Ракетата FP-7 вече е проектирана да поразява цели на разстояние до 300 километра, което покрива целия фронтови тил. Истинското предизвикателство обаче е по-тежката FP-9, чийто обхват достига 800 километра. Именно на нея Украйна възлага надеждите си за директни удари по сърцето на Русия. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, FP-9 се позиционира като пряк, но значително по-евтин аналог на американската ATACMS, като същевременно предлага по-голям обсег.

Технологичен скок чрез композитни материали и децентрализация

Украинските конструктори са заложили на прагматизъм и иновации, за да заобиколят руското радарно наблюдение. Едно от ключовите решения е пълният отказ от алуминиеви сплави в корпуса на ракетите. Те са заменени с модерни композитни материали на базата на въглеродни влакна. Това не само намалява теглото на изделието, позволявайки по-голям обсег, но и драстично свива радарната сигнатура, правейки ракетите по-трудни за засичане от системите за противовъздушна отбрана.

Интересен е и подходът към логистиката и пусковите установки. Вместо скъпи и лесно разпознаваеми военни платформи, Киев използва стандартни цивилни камиони, оборудвани с дискретни бронирани кабини. Това позволява на пусковите установки да се сливат с обикновения трафик по пътищата, което прави тяхното превантивно унищожаване почти невъзможно за космическото разузнаване.

Производственият процес също е адаптиран към условията на война. Ключовите цехове са дублирани и разпръснати на над 50 различни площадки. Тази децентрализация гарантира, че дори при успешни руски удари по някои обекти, общият производствен капацитет, който според Щилерман достига до 200 единици летателни апарати и ракети на ден, няма да бъде парализиран.

Британската следа и възраждането на съветското наследство

Анализът на Поглед.инфо показва, че Украйна не открива „топлата вода“, а умело рециклира съветски технологии, като ги надгражда със западна електроника. Ракетата FP-7 всъщност е дълбока модификация на зенитната ракета 48Н6 от системата С-300. Чрез олекотяване на бойната глава и подмяна на корпуса, старата зенитна ракета е трансформирана в ефективно тактическо оръжие земя-земя.

При по-мощната FP-9 обаче се забелязва сериозна външна намеса. Съществуват основателни подозрения, че Великобритания е пряко замесена чрез своя научноизследователски проект „Nightfall“. Този проект е насочен именно към създаването на мобилни балистични системи с обсег до 600-800 км. Връзката става още по-очевидна, когато се погледне към компанията Milanion Group, която представи крилатата ракета „Фламинго“. Всичко това сочи към координирана стратегия на Лондон за снабдяване на Киев с оръжия за дълбоки удари, като се използва параванът на частни компании и съвместни предприятия в трети страни.

Уязвимостите на руската отбранителна система

Военните експерти, сред които и Юрий Баранчик, предупреждават, че въпреки способността на руските С-300 и С-400 да прихващат балистични цели, проблемът се крие в мащаба и тактиката на врага. Една ракета не е проблем, но масираният залп, комбиниран с дронове, може да претовари всяка система.

Съществуват няколко критични фактора, които Русия трябва да адресира незабавно:

  1. Дроновете Rubaka и Starlink: От пролетта на 2025 г. врагът използва евтини дронове, управлявани през сателитна връзка, за да „ловува“ конкретно руски пускови установки на ПВО. Това създава дупки в защитния чадър.

  2. Липса на плътно радарно покритие: Оказва се, че огромната територия на европейската част на Русия няма цялостно нисковисочинно радарно поле. Противникът използва данни от западни спътници, за да чертае маршрути, които заобикалят зоните на откриване.

  3. Индустриални тесни места: Примерът със завода в Мордовия за оптични влакна е симптоматичен. Спирането на производството поради повреда на оборудването показва уязвимостта на руския ВПК при поддръжката на високотехнологични линии, зависещи от вносни компоненти или специфични машини.

  4. Организационен хаос в ПВО: В момента Русия няма единна, самостоятелна структура за противовъздушна отбрана, каквато е съществувала в СССР. Силите за ПВО са размити в структурата на ВКС, където често са в подчинено положение спрямо авиацията, което забавя реакцията и стратегическото планиране.

Геополитическото измерение: Без „червени линии“

Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, за Киев вече не съществуват психологически или политически прегради. Помощта на западните посредници е насочена към едно – нанасяне на максимални щети върху руската територия, без значение дали става дума за гранични зони или за „дълбоката“ Русия.

Ситуацията изисква не просто „изчакване“ или пасивна отбрана, а радикално преструктуриране на защитата на тила. Балистичната заплаха вече не е далечна перспектива или PR трик на киевските политици – тя е реално оръжие, което се произвежда в момента и чака своя час. Русия е изправена пред необходимостта да изгради нова архитектура на сигурност, която да включва както унищожаване на производствените центрове в Украйна, така и запълване на технологичните и организационни празнини в собствената си отбрана.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.