/Поглед.инфо/ Ново национално социологическо изследване на агенция „Сова Харис“, поръчано от вестник „Труд“ и проведено между 7 и 12 март 2026 г., очертава драматична картина на политическите нагласи в България – лидерство на нов политически проект, ниско доверие към институциите и ясно обществено желание за край на войните и политическата нестабилност. Автор: Васил Тончев.

Новата политическа картина: шест партии в следващия парламент

Последното национално социологическо изследване на агенция „Сова Харис“ разкрива картина на българската политическа сцена, която е едновременно динамична и напрегната. Проучването е проведено между 7 и 12 март 2026 г. чрез стандартизирани интервюта лице в лице в домовете на респондентите. Извадката включва 1000 пълнолетни граждани, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка в 100 населени места в страната.

Според данните, ако парламентарните избори се проведат в момента, в Народното събрание биха влезли шест партии или коалиции. Начело на политическата класация застава новият политически проект „Прогресивна България“, който получава 30,9% от подкрепата сред избирателите, заявили конкретен избор.

На второ място остава традиционният политически играч ГЕРБ-СДС с 19,3%. Следва коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 12,2%.

По-назад се нареждат ДПС „Ново начало“ със 7,1%, „Възраждане“ с 6,7% и „БСП за България“ с 4,4%. Именно резултатът на социалистите прави особено впечатление, тъй като партията се движи малко над изборната бариера, което показва крехко, но видимо възстановяване на доверието в традиционния ляв електорат.

В същото време партия МЕЧ е с 3,8% – съвсем близо до парламентарната граница, а новата коалиция „Сияние“ получава 2,9%. Това означава, че при реална предизборна кампания политическата конфигурация може да варира между пет, шест или дори седем парламентарни формации.

Подобна структура на политическата система предполага силно фрагментиран парламент и трудни коалиционни преговори.

Избирателна активност: между протест и апатия

Социологическите данни показват интересна динамика и по отношение на избирателната активност. В момента около 46,8% от българите заявяват, че ще гласуват и вече са решили за кого. Още 19,3% възнамеряват да участват в изборите, но все още не са определили своя избор.

С други думи, приблизително 66% от избирателите са потенциално активни, но реалното участие вероятно ще бъде по-ниско. Социолозите предполагат, че действителната избирателна активност може да бъде около 55% – приблизително три милиона души.

Особено важна се оказва групата от около един милион колебаещи се избиратели. Тази група има потенциал да предизвика сериозни размествания в изборните резултати.

В същото време 17% от анкетираните заявяват, че няма да гласуват, а 16,1% се колебаят дали изобщо да участват в изборите. Това показва, че недоверието към политическия процес продължава да бъде сериозен фактор в българската политика.

Доверието към партиите: новият лидер на политическата сцена

Проучването разглежда не само електоралните предпочитания, но и нивата на доверие към политическите партии.

По този показател „Прогресивна България“ също доминира с 37,4% доверие. Следват „Възраждане“ с 14,2% и ГЕРБ-СДС с 14,1%.

Коалиция „Сияние“ получава 11% доверие, а ПП-ДБ – 10,6%. БСП е на ниво 9,5%, докато МЕЧ достига 8,1%.

Значително по-ниски са нивата на доверие към останалите политически формации – ИТН (5,6%), „Български възход“ (4,7%), ДПС „Ново начало“ (4,5%) и „Величие“ (4,2%).

Тези данни показват ясно изразена тенденция: традиционните партии губят част от своята обществена подкрепа, докато новите политически проекти постепенно успяват да привлекат вниманието на избирателите.

Рейтингът на политиците: Радев остава без конкуренция

Един от най-интересните резултати в изследването е свързан с личните рейтинги на политическите фигури.

Единственият политик с ясно положителен баланс между доверие и недоверие е бившият президент и настоящ партиен лидер Румен Радев. Той получава 48,8% доверие – резултат, който значително надвишава този на всички други политически фигури.

След него се нарежда настоящият президент Илияна Йотова с 42,9% доверие.

На трето място е служебният премиер Андрей Гюров с 25,5%, което също е значителен резултат на фона на общото недоверие към политическите лидери.

По-надолу се нареждат Костадин Костадинов с 16,4%, Бойко Борисов с 14,2% и Крум Зарков с 13,8%.

Всички останали политически лидери са със значително по-ниски рейтинги, като например Красимир Каракачанов (12,5%), Мая Манолова (12,3%) и Радостин Василев (10,7%).

В дъното на класацията са Делян Пеевски и Ахмед Доган с едва по 2,3% доверие.

Институциите: църквата и президентството водят

Изследването показва и изключително ясно разслоение в доверието към институциите.

Най-високо доверие получава Българската православна църква – 48,7%.

След нея се нарежда президентството с 45,1%.

Армията получава 37,1% доверие, а полицията – 36,9%.

В същото време институциите, които са пряко свързани с политическото управление, се радват на много по-ниско доверие.

Правителството има доверие от едва 18,8% от гражданите.

Прокуратурата получава 12,3%, съдът – 10,8%, а Народното събрание е на дъното с едва 5,2%.

Подобни стойности са сигнал за дълбока криза на политическата легитимност.

Най-големият проблем: инфлацията и високите цени

Когато българите са запитани кой е най-сериозният проблем пред страната, икономиката доминира категорично.

37,7% посочват високите цени и инфлацията.

Следват корупцията и проблемите в съдебната система – 18,9%.

Лошото управление на страната е посочено от 18,1%.

Войните в Украйна и Близкия изток тревожат 14% от гражданите.

Безработицата и ниските доходи са посочени от 8,2%, а демографската криза – едва от 0,9%.

Това ясно показва, че за мнозинството от българите непосредствените икономически проблеми са много по-важни от стратегическите или дългосрочните предизвикателства.

Скептицизъм към стабилността след изборите

Особено показателни са резултатите относно очакванията за политическа стабилност след изборите.

Само 24,6% от българите вярват, че изборите ще доведат до стабилно управление.

42,1% смятат, че това няма да се случи.

Още 33,3% не могат да преценят.

Подобни резултати ясно показват натрупано недоверие към способността на политическите партии да създадат устойчиво управление.

Българите искат край на войните

Изследването разглежда и нагласите към международните конфликти.

52,5% от анкетираните смятат, че войната в Украйна трябва да бъде прекратена чрез незабавни преговори, включително чрез отчитане на исканията на Русия.

Само 15,8% подкрепят стратегията първо Украйна да подобри позициите си на бойното поле и едва след това да започнат преговори.

По отношение на отношенията между България и Русия най-голям дял – 37,5% – подкрепя балансиран подход: страната да спазва санкциите на ЕС, но да поддържа отношения с Москва.

25,3% смятат, че България трябва да се обяви против санкциите.

Само 17,5% подкрепят максимална дистанция от Русия.

Конфликтът в Близкия изток: обществото иска деескалация

Българите показват ясно желание и за прекратяване на конфликта в Близкия изток.

47,7% смятат, че САЩ и Израел трябва да прекратят военните действия.

23,1% подкрепят дипломатическо споразумение, при което Иран се отказва от ядрената и балистичната си програма.

Само 10,5% подкрепят смяна на политическото ръководство на Иран.

Тези данни показват ясно предпочитание към дипломатически и мирни решения на международните конфликти.

Българското общество между прагматизма и политическата умора

Всички резултати от изследването очертават една много специфична обществена атмосфера.

От една страна, българите са силно фокусирани върху икономическите проблеми и стабилността.

От друга – те проявяват ясно изразен скептицизъм към политическите институции и към способността на политическата система да произведе стабилно управление.

В същото време обществото демонстрира силно прагматично отношение към международните конфликти и предпочита дипломатически решения пред продължителни военни конфронтации.

Както показват данните и анализите, публикувани от Поглед.инфо, България навлиза в период на политическо пренареждане, в който традиционните партии губят монопола върху общественото доверие, а новите политически проекти започват да играят все по-значима роля.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.