Изобретение велико... Самичък... В топлата си стая...
Клавиатурата се включва... И ме отнася във безкрая.
Кой казва днеска, че човекът бил лицемерен и себичен.
Благодаря ви, мили мои... Ужасно много ви обичам...
Разглеждам малките ви снимки и искам всички да запомня...
Опитвам да се запозная със информацията скромна.
Не се сърдете... Няма начин на всекиго да отговоря.
Но с ваша помощ, с ваша помощ живея още и се боря.
Прекрасно е... Необяснимо... Че всеки е намерил време
заради мене да забрави за малко своите проблеми...
А времето ни е такова сега... Цинично и практично...
И всеки някак се спасява самотно и поединично...
Благодаря ви, мили мои... До болка жестът ви ме трогна!
Как искам... Но не зная как... И аз сега да ви помогна...
Не зная как да ви предам поне надеждата за утре...
Дали със тези сухи думи, които пиша всяка сутрин...
Не се оплаквам... Обещавам на себе си, че ще живея...
Но тъй е писано на всеки... Все някога ще срещнем Нея...
Така и аз... Не тъй далече... Нормално е... Не се сърдете!
И весело ми подарете тук своя лайк наместо цвете!
22 декември 2017г.
6ч. 55 м. сутринта
