/Поглед.инфо/ В началото на май 2020 г. се навършват четири години от провеждането на последния конгрес на БСП и избирането на Корнелия Нинова за председател на партията. Време напълно достатъчно за реалистична равносметка. Но равносметката не е само и не толкова личен акт, колкото колективна обществена оценка. И всеки член на БСП има моралното право, а може би и задължение, да направи една по-кратка или по-пълна равносметка на тези четири години.

Много често главен фактор за разбирането на сегашната политическа и организационна ситуация, на политическото действие и политическото състояние на БСП, е връщането към предисторията. И е резонно да почнем от епохата на сваленото от ДПС правителство на Орешарски. Огромният обществен негатив падна върху БСП, а не върху Доган, Местан, Ментата и т.н. В тази обстановка избраното ново ръководство на БСП начело с Михаил Миков трябваше да повдигне БСП от политическия нокаут, от нанесения удар в гръб. Съвсем естествено ръководството се обърна към промяна на следваната до това време продясна социална и икономическа политика, наложеният от Първанов и Овчаров „Трети път“ (по същество социаллиберализъм) на развитие, по подобие на лейбъристите от Англия (Блеър), социалдемократите на Германия (Шрьодер) и Партията на труда на Нидерландия.

Миков и другите ръководни дейци на партията започнаха промени в политическата линия и поведението на партията. Група дейци около Дългия инкасатор и някои други, свързани с бизнеса се уплашиха от пролевия курс и се организираха за свалянето на Миков. И успяха. На самия конгрес освен основните организатори на „преврата“ за махане от ръководни постове на пролевите, се присъединиха и кандидатите, които отпаднаха на първия тур. Те скрито и явно приканиха своите поддръжници да гласуват за Нинова. И превратът на продесните в лявата БСП успя. На екраните на телевизиите се видяха щастливите тържествуващи лица на организиралите кадровата промяна. На Миков и останалите по-леви от ръководството не бе им даден шанс да реализират пролявата резолюция на Конгреса.

Сега, четири години по-късно новото ръководство трябва да бъде оценяно посредством анализ на идеите и политическата линия следвана от него. То дойде на власт с помощта на продесните сили. И съвсем прав бе ръководещия „преврата“, когато се обърна към Миков му каза, че няма нищо лично срещу него, т.е. това е политика за отмяна на по-левия курс и налагане на по-дясна социаллиберална и дори неолиберална политика.

Пролявата политическа декларация, приета единодушно на Конгреса бе изцяло игнорирана от новото ръководство, все едно, че такава конгресът не е приемал. В новото изпълнително бюро (ИБ) бяха предложени от Нинова и избрани социалисти с принос за избора на новия председател. От явните привърженици на Нинова в новото ИБ липсваше само Румен Овчаров. От „левите“ включен бе единство добър и популярен, но политически недостатъчно подготвен млад журналист. Част от привържениците на лявото в новия Национален съвет бързо прибягнаха към групата на победилите десни. Пролича линия за дистанцирането и пренебрегването на ключови леви социалистически имена като Анжел Вагенщйан, Чавдар Добрев, проф. Ангелов и редица от други. Уволнени бяха от апарата на НС на БСП на всички, които бяха свързани с по-лявото мислене и по-лявата позиция.

Главните критерии за равносметката на една партия са резултатите от нейната политическа дейност и нейното влияние в обществото, т.е. политическите резултати.

Първо. Най-главното си остава съответствието на провежданата политика и дейности с идейните основи на партията. А БСП още от основаването си е лява социалистическа партия. Само, че новото продясно ръководство, подобно на Първанов, Калфин и компания, се отклони от истинските леви позиции. В широките обществени слоеве се утвърди мнението, че БСП дори не е лява партия, че тя е част от политическото статукво на неолибералния капитализъм в България.

Новоизбраното на Конгреса ръководство по същество зае първановите и овчаровите социаллиберални възгледи и продесни действия. Те се изразяваха в позицията прокламирана и от Татяна Дончева – „няма ляво, няма дясно“, а за бих добавил – „има само интереси на бизнесмените“. На бизнесмените, т.е. собствениците на фирми (т.е. капитала), т.е. на българските капиталисти, милионери и съвременни богаташи. И това не са празни думи. Всяка втора дума, използвана от ръководството е „бизнесът“. То бе толкова много загрижено за бизнеса, че дори почти цялата предизборна платформа на БСП за парламентарните избори през 2017 г. бе посветена на интересите на бизнеса (т.е. на капиталистите). В подобен дух бяха и т.нар. „алтернативни бюджети“ афиширани от ръководството на БСП. А в тях има само фризиране на статуквото с пролява фразеология, т.е. да намалим едно перо с 0.2%, а другото да увеличим с 0.3%.

Лидерите на БСП през последните четири години се отклониха от главното в социалистическата идея – справедливост в разпределението на произведеното ново богатство. В България капиталистите, неправилно наричани бизнесмени и работодатели, са възможно най-облагодетелстваните в цяла Европа. Те ползват най-ниският корпоративен данък в Европа, но непрекъснато се оплакват от високи данъци и искат тяхното намаляване, но „забравят“ да увеличат заплатите на собствените си работници, т.е. те по същество са експлоататори. Техният дял в присвояването на новопроизведеното богатство е крайно голям и поради това в България има „работещи бедни“ и хиляди хора, които не желаят да работят за мизерните заплати. И за тях се загрижило ръководството! Дори в прословутата Визия за България, в която има някои добри леви послания, главната грижа е за запазване привилегированото положение на бизнеса, на капиталистите, включително и тези в БСП. С благоприятни телевизионни образи и красиви слова може до време да бъдат залъгвани хората.

За сегашното ръководство на БСП са табу думите „капитализъм“, „социализъм“, „експлоатация“, „справедливи данъци за богатите“, както е в редица други европейски страни. Един пример. Богатите имат богатство не само в материални активи, но и в акционерно участие. И за получаваното богатство (дивидент) от акции те плащат данък само 5%, а „бедният работещ“ плаща 10%. Е, няма ли най-после това ръководство на БСП да предложи този данък да стане 20%, каквото е средното равнище в ЕС? А няма да го предложат защото част от ръководството са притежатели на голям брой акции. Така стои и въпроса със семейните фирми (ЕТ), които плащат данък 15%, но акционерните дружества (капиталистите с контролния пакет акции) и ООД плащат данък по 10%, а „Лукойл“ и големите търговски вериги по същество не плащат никакви данъци. Възстановяването след кризи винаги става за сметка на бедните трудови хора. Никой от ръководството на БСП дори не си помисля за преструктуриране на данъчната политика за да се избегне сегашното несправедливо разпределение на новопроизведеното национално богатство. Като матросовци бранят интересите на капитала, а не на хората на труда. Срамежливо предлагат намаляване на ДДС върху някои стоки, но не казват, че ако се реализира тази мярка постъпленията в държавния бюджет ще намалеят и ще намалеят и ограничените досега социалните плащания чрез него. Дори популистът Борисов публично упрекна бизнеса, че не плаща данъци от 40% като в Германия, а само 10%. Борисов ги говори популистки тези неща, но продължава политиката на ГЕРБ за стимулиране на бизнеса (капитала) за сметка на хората на труда. И няма кой от левите да поиска корпоративният данък да стане като този в Унгария, Словакия, Чехия, Полша и т.н. – около 20%

Публично редица ръководните дейци на БСП афишират леви идеи, но в Народното събрание, депутатите гласуват редица продесни крайни решения и закони. Да вземем въпроса за прословутите военни самолети. Когато хора умират и се самоубиват от глад и нищета, депутатите на БСП гласуват за увеличаване на военния бюджет, така че България да стане втората в света по разход на пари за военно дело. Това е продясна, чужда на българите политика. Тя е в противоречие с решение на ръководните органи на БСП. Подобно нещо е и с подкрепата на крайдясното антируско и най-вече антибългарско решение за АЕЦ “Белене“, т.е. без държавна собственост и държавни гаранции, т.е. в интерес на чуждите и български капиталисти. Няма значение за Нинова и Стойнев, какво са казали хората на референдума за АЕЦ „Белене“.

Второ. Недостиг на политическите качества и политическите умения за реакция на непрекъснато променящата се политическа ситуация на сегашното ръководство на БСП. Редица от примерите са драстични. След едно правилно политическо решение за поддръжка на кандидатурата за президент на ген. Радев, последваха поредица от грешни ходове. Най-напред под публичната атака на гербавите, ръководството на БСП се отдалечи от новия президент. А той не е професионален политик и в такава обстановка се облегна на чужди хора – седесари и царисти. Заканата за ревизията на управлението на ГЕРБ не бе реализирана. Жълтият професор смете всичко под килима. За министър бе назначен убиецът на българската здравна система. От нереализираната ревизия на управлението на ГЕРБ в крайна сметка загуби авторитет БСП, а не президента, а спечели ГЕРБ.

Тази ситуация с успешния избор на ген. Радев за президент не бе използвана за спечелване на парламентарните избори. Образно казано, те бяха „нарисувана победа“, само че главните художници зацапаха картината като излязоха с продясна предизборна платформа, платформа на наколенки през бизнеса и само празни фрази за подобряване хала на бедните и особено на „работещите бедни“. А хората очакваха и бяха с надежда за същностна промяна в развитието на страната. И надеждите на хората бяха излъгани, и БСП за пореден път загуби изборите. Подобна бе ситуацията с изборите за Европарламент. Вместо да използва трибуната на Народното събрание, без обсъждане и решение на НС на БСП депутатите напуснаха заседанията, подражавайки на Борисов и ГЕРБ по време на управлението на депесара Орешарски. Да, напускането на Народното събрание е възможен политически ход, но при друга политическа ситуация и най-важното да е осигурена предварително мощна подкрепа от различни партии, обществени организации, движения и граждани. Пропуснат бе втори шанс сриващият се ГЕРБ да бъде изхвърлен от ръководните позиции.

Подобни груби тактически грешки бяха допуснати и в проведените общински избори. А слабите резултати бяха отчетени едва ли не като изборна победа.

Има и други грешни стратегически и тактически решения с обществена значимост, както и със значение за самите членове на партията. Едната от тях е неадекватното указание от ръководството на БСП на славитрифоновия референдум социалистите да гласуват с „да“. И действително голямата маса от членове на БСП чрез партийната организация и дисциплина гласува за насочения срещу БСП референдум. ГЕРБ, ДПС и НФСБ чрез кръговете от форми бяха и са финансово обезпечени поне за столетие напред. Втори подобен грешен ход бе пасивната позиция по време на втория тур на общинските избори, което позволи да сработи позицията антигерб и да бъдат избрани в София с гласовете на БСП множество районни кметове на т.нар. „градска десница“, т.е. на най-върлите антисоциалисти, крайно десни, на привържениците на крайните неолиберални идеологии, на реститутския капитал.

Вярна и правилна бе реакцията на ръководството на БСП по отношение на Истанбулската конвенция, независимо от натиска на разни джендърки и джендераси. Но и тук правилната позиция бе принизена като обществено влияние с безсмислените поддържки на крайно десния популист Орбан, на Вишеградската четворка. В обстановка на сриване на глобалисткия капиталистически модел и нарастването на национализма и патриотизма в повечето страни в света представителите на ръководството непрекъснато от телевизионните екрани заемаха позицията на крайни евроатлантици, на крайни привърженици на т. нар. евроатлантическите ценности. Светът и цяла Европа се променят, само тясното ръководството на БСП се държи като удавник за сламка към тресящата се евроатлантическа солидарност. Националният патриотизъм е същностен вектор в развитието на обществото.

Другият пренебрегван от сегашното ръководство на БСП момент е политиката за защита на природната среда. Тя е същностен вектор вече не само в Западна Европа. Младите и грамотни образовани хора в столицата и в големите градове у нас искат да живеят и да си отглеждат децата в екологично чиста среда. Пренебрегването на съвременна екологична политика отблъсква, или поне не превлича, от БСП голяма част от тези хора.

Ръководството на БСП пропусна кратко и ясно да обоснове трите основни вектора на левите идеи в сегашния исторически момент: социалната справедливост и социалната защита на наемния труд и на бедните; патриотизъм, разбиран не само като родолюбие, но и защита на национални ценности и интереси; съвременна подобрена среда на живот на хората. Визия за България с нейният огромен текст от 71 страници не може да разкрие пред обикновените хора към какво се стреми и за какво се бори БСП. А масата хора преценят живота и партиите по собственото си жизнено равнище, виждат, че ГЕРБ е катастрофа, но ръководството на БСП не им предлага достатъчно същностни подходи за излизането от тази обществена ситуация.

Трето. Историческият нихилизъм. БСП има дълга история с възходи и понижения, със славни дела. Сегашното ръководство на БСП си спомнят само отчасти за историята и историческите личности на партията до началото на 20 –те години на XX век. И след това – сто години пустота. Целево се премълчава от ръководните дейци на славните страници от миналото на БСП – антифашистката борба и социалистическия период. БСП (тогава БРП) организира и най-активно участва в съпротивата срещу фашизма. От нейните среди е един от най-видните световни антифашисти – Георги Димитров, който идейно (на Лайпцигския процес) разби фашизма и стана знаме на множество борци срещу фашизма не само в България, но и в Европа и в целия свят. Загинаха хиляди хора в тази борба срещу кафявата фашистка чума, загинаха хиляди членове на партията, ремсисти и безпартийни. И когато се отбелязваше Девети септември преди две години, на тържеството на Братската могила в София не присъстваше нито един член на Изпълнителното бюро. Парадоксален факт. Нима загиналите, чийто кости са в братската могила не бяха членове на нашата партия?

Подобно е и отношението към социалистическия период. Това бе времето, когато над 97% от българското население стана грамотно, а през сегашния „демократичен“ период имаме вече 25% неграмотни. Защо премълчават, че България бе електрифицирана, бе индустриализирана, а в редица отрасли на селското стопанство и промишлеността достигна световни равнища? А и имаше напълно безплатно образование, а за здравеопазване хората плащаха само лекарствата за домашно лечение. Сега болните доплащат средно 50% от стойността на лечението си. Да, неолибералния капитализъм в социално отношение е гигантска крачка назад в социалното развитие на страната.

Това премълчаване на 70 години историята на БСП става на фона на засилена антикомунистическа и русофобска пропаганда, зловещо пренаписване на новата българска история. Сега за социализма се пишат и се говорят само ругатни от СМИ (наричани и СМРАД), от крайно дясно пренаписаните учебници по история. Как младите хора да станат привърженици и членове на БСП, когато чуват само негативизми за социализма, а ръководство и думичка не обелва за историческата истина. А според К. Добрев погледът на партията трябвало да бъде само в бъдещето! Но той забравя че няма бъдеще без минало и настояще.

Колективистичното начало, другарството и приятелство са били винаги характерна черта на БСП през цялото ѝ историческо развитие. Израз на това е възприетото от края на XIX век обръщение между членовете на партията с уважителното: „другарки и другари“. Опитаха се да премахнат и дори това другарско отношение. И вероятно поради това Нинова на два пъти на официални форуми на партията използваше обръщението: „Драги социалисти“.

Четвърто. Организационното състояние на БСП.

От организацията в много голяма степен зависи силата на партията, нейното влияние в общество, броят на нейните поддръжници и симпатизанти. Тук има няколко ключови измерители. Броят на членовете на БСП непрекъснато намалява и се влошава възрастовия състав. Това е пряк резултат от подкрепата на десни политически мерки, отстояване на либерални политически и икономически ценности. Либералната демокрация е демокрация за богатите, за тяхното егоистично печалбарско право. Промяната на политиката в лява посока, ще доведе до по-засилен интерес към партията, приема на повече хора в нея и най-вече повече младежи.

Стилът на ръководство е белег за колективизъм. Една от най-съществените характеристики на социалистическите партии е колективният стил на ръководство. Левите партии изразяват, защитават и провеждат в практиката колективния, обществения интерес на широката маса трудови хора, вземат своите решения чрез обсъждане и от колективни органи. Главната видима черта от стила на ръководството и предимно на К. Нинова е разгръщането на конфронтацията във всички посоки. Началото бе поставено с изхвърлянето на всички възможни постове в БСП на предишните ръководства на партията, с малки изключения. Четиримата предходни председатели на БСП бяха решително обругани. По този начин се загуби приемственост в ръководството. Нещо повече, Устава на БСП така бе променен, че почти всички те да не могат да бъдат народни представители. Това бе загуба на експертностза партията и парламентарната група, незначителна загуба в личен план за тях. Видя се как слабичките юристи в ръководството на БСП и в Парламентарната група трябваше да си изтеглят предложението за референдум за Истанбулската конвенция поради неграмотно съставен текст. Загубата на опитни в политиката и в дейността на Народното събрание експерти бе в пряка полза на ГЕРБ.

Няколко дни след завършването на 49 конгрес на БСП в моя публикация (11.05.2016) зададох въпроса: „А дали Нинова няма да поиска да се отграничи от своите ментори?“ И с основание съм си задавал този въпрос. Втората вътрешнопартийна вълна на конфронтацията бе срещу „своите хора“, т.е. тези които организираха свалянето на Миков и избирането на Нинова. Най-напред бяха „отстреляни“ или се „самоотстреляха“ Паскалев и Асланов. Последваха К. Янков, Г. Гергов, В. Жаблянов, А. Кутев, Бойчев, М. Манолова и т.н. Не получиха очакваните места Дъбов и Найденов. На ред е Паргов. Няма край това личностно противопоставяне срещу основни кадри в партията. Налагането на един лидер е успешно, само, когато той обединява, а не разгонва своите опоненти и поддръжници. Трета вълна на вътрешнопартийната конфронтация бе с някои местни структури, които се опитваха да имат свое мнение, различно от това на ръководството – Монтана, Казанлък, Варна, Пловдив и т.н.

Управлението на БСП следва да се основава не на отстраняване на различно мислещите и слабо подчиняващите се, а на основата на вътрешнопартиен баланс при вземането на решения. До 2016 г. винаги в най-висшето ръководство на партията имаше инакомислещи. Сега те са прогонени и се опитват по всякакъв начин да им затворят устата за различни мнения, критика и предложения.

Причината за вътрешнопартийните конфронтации е не само и не толкова заемането, задържането на основните ръководни постове, а преди всичко визията, стратегията за бъдещото управление на страната. Сега управляващите БСП са за пълно прилагане на евроатлантическия неолиберален и глобалистки модел на развитие (т.е. по-католици от папата). Привържениците на визията за социалдемократическите и най-вече на социалистическата визията за политика за развитие на страната, т.е. на т.нар. демократичен социализъм са игнорирани и отстранявани.

Сегашното ръководство на БСП значимо се отклонява от принципа да обединява. Демокрацията се развива отдолу нагоре, а не отгоре надолу. На пръв поглед има непрекъснато много срещи на ръководителите с членове и симпатизанти на БСП, но това са най-вече официални букетни срещи и посещения, без задълбочен разговор с широката партийна маса.

Яростна е и външната конфронтация с управляващите, предимно с ГЕРБ и лично с Бойко Борисов. В тази конфронтационна война Нинова и тесен кръг от Изпълнителното бюро и парламентарната група използва оръжие, подобно на използваното от Борисов – обвиняване на всички несъгласни с него във всички възможни грехове. Тази тотална външна конфронтация с ГЕРБ формира у редица избиратели мнението, че целта ѝ е не толкова промяна на съдържанието на управлението на държавата, колкото принципа на СДС (Стани Да Седна). На огромната маса от българите им е ясно, че ГЕРБ доразрушават държавата България. Една част от тях обаче лесно се продават чрез покупка на гласове, или чрез т.нар. корпоративен вот. Има и една много голяма група, която образно казано „не се продава и подкупва“, но която зад конфронтацията на ръководството на БСП с ГЕРБ не виждат същностна бъдеща промяна на политиката. И за тази група от хора и ГЕРБ и „левите“ Нинова, Стойнев и Добрев са едно и също нещо. В тази външна конфронтация вече не става дума за същностни политически различия от наложения в България неолиберален модел.

Да, управляващите трябва да бъдат критикувани, да се посочват техните недостатъци и грешки в управлението на страната. Но не самоцелно, а чрез предлагане на алтернатива, която да промени коренно мутроолигархическите начини на управление и развитие на страната. Преди около две години, на едно обсъждане, организирано от Националния съвет на БСП доц. Делийски изнесе един показателен факт от едно упражнение с неговите студенти. Задачата им била да анализират през определен период посланията на БСП към обществото, но в материалите да зачертаят всичко свързано с ГЕРБ и Бойко Борисов. И от текста не останало нищо съществено. Преди няколко дни той отново повтори този си извод. А това значи, че нищо не се е променило в политиката на БСП и продължава неумението, или нежеланието, да предложи кратка, ясна и смела перспектива за промяна на обществото и отстраняване на задкулисието в управлението.

Същностен белег на стила е непоследователността в действията. Върхът на айсберга бе театралната сцена с оставката след изборите. Всъщност оставката се оказа, че не е напускане на поста, а оставане на ръководното място. Но, този каприз на Нинова струваше много енергия на БСП и много пари за провеждането на извънреден конгрес. Но струваше и много загубен обществен авторитет на БСП.

Пето. Особено опасни са външните влияния и зависимости в ръководството на БСП. Сегашното ръководство допуска не само същностни идейни отклонения, но и преки партийни влияния не само при политически действия и решения, допуска безпринципни политически и идейни компромиси. Нещо повече допусна се груба намеса и във вътрешнопартийни дейности. Крещящ е примерът с младите социалисти, „обучавани“ от крайно дясната проф. Христова и безкрайно обществено компроментирания Цв.Цв.

Чуждите влияния най-красноречиво личат в олигархическите зависимости на някои от членовете на ръководството. Интернет отдавна разнася информация или фейк, че някой от зам. председателите на БСП е силно зависим от един едър бизнесмен и много често получават инструкции от него в един хотел. Ако това не е вярно, нека да излязат с публична критика и оценка на действията на този олигарх. На редица непредубедени читатели и зрители, сред които и авторът на тези редове, прави неприятно впечатление, че Председателят и зам. председателите избягват острата публична критика срещу главният крепител на мутренската власт – ДПС. И то като критика не към отрудените и социално бедни членовете на тази партия, а към олигархическите зависимости от най-мощния олигархичен кръг в България, скрит под булото на ДПС. Няма персонална критика и към ръководните дейци на ДПС –Доган и Карадайъ. Проявите на лобизма на е определянето в Интернет на един от зам. председателите като лобист на Уестингхаус.

Олигархическите влияния личат и от позицията на някои членове на Националния съвет на БСП. Обаче четири години ръководството не иска да реши този проблем, а наличието на редица милионери и собственици на едри и средни ключови фирми формира неверният извод, че БСП е едва ли не партията на милионери. Не е забранено богати хора да членуват в социалистическа партия. Но важното е как те използват това членство, каква им е позицията по кардиналните за социалистическата партия обществени проблеми. За справка богатите Енгелс и Г. Кирков поддържат творческата работа в своите организации, но никога не защитават под каквато и да е форми капитала, а активно защитават и отстояват интересите на хората на наемния труд и беднотата.

Шесто. Кадровата работа на ръководството на партията. Сегашното ръководство, по примера на Луканов и на Първанов, по същество извърши почти масова чистка на ляво мислещи хора на национално (в ИБ и апарата) и частично на общинско равнище. За това вече стана дума. Но има още две неща, които пряко се отразяват на образа на социалистическата партия в българското общество. Най-важното от тях е подценяването на работата с младите хора и привличане в редовете на партията на млади и грамотни хора, които в близкото бъдеще да изградят кадровия гръбнак на партията. Съществуващото младежко обединение до голяма степен е формално. Включването на двама-трима по-млади в ръководството и в парламентарната група не трябва са се възприема като решен проблем. Трябва цялостна социално-ориентирана младежка политика, на основата на която да се привличат млади хора.

В сегашния депутатски състав няма силни юристи. Има такива с юридическо образование, но повечето от тях нямат сериозна експертност. Подобно е положението с икономистите и бизнесмените. Повечето от тях са на неолиберални икономически позиции и особено Петър Кънев. Поради това и него десните не го атакуват. Вече няколко мандата с безлично участие е бизнесменът В. Антонов и т.н. Крайно време е в България щом ставаш депутат да нямаш собствен (или на семейството) бизнес, както е това за кметовете на общини. Няма как бизнесмените да отстояват интересите на наемния труд.

Не по-малко важно е и привличането в листите за парламентарните избори на подготвени хора, а не на протежетата на бизнеса, определяни формално като безпартийни депутати от т.нар. гражданска квота. Друга същностна кадрова грешка е включването в листите на БСП на хора, които са от коалиционни партии или т.нар. депутати от гражданската квота, потенциални изменници. В редица случаи и реални изменници като Спас Панчев и Славчо Велков. А някои останаха само като бройки и с името си без практико-полезна дейност в Народното събрание.

Седмо. Публичен образ и публични изяви на ръководните дейци на БСП.

Живеем в свят на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) и системи. Съвременното общество не можем да си го представим нито ден без Интернет, телевизия и мобилна телефонна връзка от 3G,4G, а вече и 5G системите. Това са мощни средства за целенасочено формиране на общественото мнение в определена „правилна“ гледната точка.. Чрез телевизионния екран се формира много често изкуствена популярност на различни лица и партии. Тази популярност влияе особено силно върху решаването на вътрешнопартийните кадрови решения и предпочитания и най-вече върху политическите настроения и нагласи в обществото. В тези нови ИКТ условия много прав се оказа Дейвид Рокфелер: „В Двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управлявани роби“. В България чрез бойкопослушните, делянпеевските, домузчиевските и др. средства за масова дезинформация се формирана антисоциалистическа, антикомунистическа, антируска и профашистка информационна среда. И тази среда крепи ГЕРБ и Борисов на власт.

В тази неолиберална телевизионна, вестникарска, и интернет среда влиянието на БСП е ограничено. Но тази среда бе умело използвана преди конгреса за неглижиране чрез телевизионните екрани на Миков и налагане на по-добър телевизионен образ на Нинова. И това повлия на част от делегатите на конгреса (2016 г.). И ще си позволя нагло дълго самоцитиране от личния блог с дата 25 март 2016 г.: „Интересен е подходът на Нинова. Тя много добре е усетила, че има някакво телевизионно предимство пред другите кандидати от БСП. Има добър фотогеничен образ, нормална речева култура и литературен български език, краткост и ясност на изложението, агресивност на езика и политическите послания срещу главния политически „враг“, в случая ГЕРБ и Б. Борисов. Това се харесва на аудиторията на ляво мислещите. Огромната част от хората имат представа за политиците предимно от телевизионния екран. А Нинова много добре е овладяла политическия телевизионен пиар. А и телевизиите и дават терен заради зрителския интерес и по политическа поръка на техните собственици и управници. С тези си качества Нинова би била прекрасен телевизионен водещ …“.

Преди конгреса, в личен разговор „Червения шаман“ (Гронев), ми каза, че на предстоящия конгрес на БСП ще се избира не политика и идеология, а телевизионен образ. И се оказа прав. Но не съвсем. Освен образ бе избрана и продясна политика, с главен носител новоизбраният председател. Изминалият четиригодишен период потвърди, че на Конгреса чрез избора на телевизионен образ (Нинова) се променя политическата линия на партията и тя става продясна. Телевизионната и фейсбук активност на Нинова (по-скромно) и особено на Борисов (разточително, най-малко по 10 ежедневни показвания по повод и без повод) изродиха политиката, искат или не искат това, отклоняваха и отклоняват вниманието на обществото от най-важните политически, икономически и социални проблеми, от бъдещето на България. А отклоняването от най-важните проблеми на общественото развитие е в интерес единствено на десните партии и в случая на ГЕРБ.

В негативната информационно-пропагандна среда в България бе правилно решението да се създаде собствена партийна телевизия. Но това правилно решение бе оставено в ръцете на хора, които по същество се опитват да реализират мегаломански проект на пълноформатна телевизия, поглъщаща огромни за БСП финансови ресурси. Пренебрегната бе възможността това да бъде предимно новинарска телевизия за информация, тълкуване и оценка на най-важните политико-икономически и социални проблеми на обществото, рубрики със социалистически образователен и дискусионен характер, а не на масово представяне на англоезични и други филми и т.н. Нещо повече, вероятно по указание на Председателя на партията, в новинарските и дискусионни предавания се канят най-вече депутати от групата „БСП за България“. Една голяма част от тях вместо да произведат положителен ефект върху аудиторията, напротив със своята теоретична неподготвеност, липса на ясен и прецизен изказ и екранно поведение отблъскват част от привържениците, а и дори обикновени зрители.

Ръководството на всяка партия, и особено на БСП, сега четири години след Конгреса трябва да бъде оценявано не по външния образ на ръководните дейци, не по тяхната възраст, не по телевизионното излъчване и примамлив антигерберски образ, а по реалните политически дела. Това се отнася не само за Председателя, а и за заместник-председателите и членовете на ИБ.

* * *

Настоящото мнение по повод четири години след конгреса на БСП е лично. То не засяга партията като цяло. Защото в нея огромната маса от членове са действително ляво мислещи хора, предани на идеята на социализма, а в съвременни условия на демократичния социализъм. Критичното лично мнение има за цел не да наруши съня и да внесе тревога в битието на определени ръководители на БСП. То е отговор на една силна тревога и личностно безсъние не само на автора, но и на десетки хиляди социалисти за бъдещето на партията. А може би да докаже на една обявила се за лява журналистка, че в БСП няма т.нар. от нея „овчедушен електорат“, а има и критично мислещи хора.

Сега на БСП (лятото и есента на 2020 г.) ѝ предстои да се определи дали да продължава по същия провален социаллиберален (дори на отделни аспекти неолиберален) път или да се върне към автентичното ляво политическо поведение и действие. Вече има сигнали, че един от кандидатите за Председател на партията работи по състава на бъдещия Национален съвет и водачи на листите за бъдещите парламентарни избори. Това е силно смущаващо. Отново партията може да се окаже пред грешен избор. Изборът на посоката на пътя зависи от социалистите. Имената на тиражираните в Интернет пространството кандидати за Председател на партията са неубедителни. Сега от социалистите зависи дали да изберат пряко за Председател телевизионен образ или да изберат от множеството кандидати най-малкото зло. Сега е време разделно и всеки сам трябва да се определи за какъв път на развитие на партията е. И така за гласува.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели