/Поглед.инфо/ Змиите винаги са предизвиквали противоречиви емоции. В различните световни култури те биват и демонизирани, и обожествявани. “Жените като цяло не се обиждат, когато ги сравниш с даден вид от тях. Напротив, на някои им става драго, възприемат го като комплимент”, оценява 37-годишният ветеринарен лекар Красимир Христов.
От студентската скамейка той се посветил на студенокръвните и днес притежава най-голямата колекция влечуги в Югизточна Европа. Терариумът му е населен както с безобидни пълзящи, така и с най-отровните видове на света, които погубват всяко същество за секунди. Стотици, най-вече деца, се извървяха в събраната с образователна цел изложба във фоайето на читалище “Заря” в Хасково.
Гюрзата е сред най-отровните в терариума.
Иначе менажерията и основна база на учения в кв. “Каменец” е обитавана от над 145 екземпляра от 62 вида. Мнозинството са змии, но има игуани, гущери, паяци, скорпиони.
“Започнах още като студент в Тракийския университет в Стара Загора”, разказва Христов.
“Иначе съм хващал водна змия като дете”, уточнява той. Тема на дипломната му работа става отровата на най-широко разпространената у нас сред хапещите - пепелянката.
“След завършването си започнах работа в научноизследователския сектор на вуза. Там
защитих и дисертация, темата бе свързана с получаването на отровата и особеностите на вида.
Обиколил съм десетки ферми, които се занимават с доставка на суровината за фармацията”, разказва хасковецът. През 2003 г. той и негови колеги основават Тракийското херпетологично дружество, а в момента в него членуват 14 души посветили се на отровната фауна.
“Работата по поддържането на колекцията е много специфична и трудоемка. Храната например: основно даваме лабораторни плъхове и мишки. По-големите змии като парагвайската анаконда или мрежестия питон искат по-солидно хранене - пилета или зайчета”, казва ветеринарят.
През зимата за тропическите видове отоплението е задължително, иначе умират. На няколко пъти през годината се извършва профилактично обезпаразитяване. Като всички живи същества и змиите боледуват. Даваме им витамини, антибиотици, други илачи.
Средната продължителност на живота им е между 20 и 50 г.
“И на мен ми е притеснено, когато се налага да отварям клетката за храна на смъртоносните видове”, признава Христов. Откакто се е захванал с необичайния занаят, той имал 12 ефективни ухапвания. За разлика от клъвването от гърмяща змия преживял много по-тежко и стигнал до реанимация след ухапването от родна пепелянка.
“То по принцип е адски болезнено. Има много фактори, които определят действието на серума във всеки случай. Тя основно засяга кръвоносната и нервната система. Освен това всеки човек има различна чувствителност към токсините”, обяснява змиярят.
Най-отровната змия на света е австралийският крайбежен тайпан.
В сбирката му е изложено най-отровното влечуго на земята - континенталният тайпан. Той обаче не бил най-опасният заради пасивността си при среща с потенциален враг. Затова и досега в световен мащаб нямало загинал от негов зъб. Далеч по-агресивни като поведение и съответно по-смъртоносни били събратята му от същата порода - австралийският крайбрежен и новозеландският тайпан.
На второ място като заплаха за живота Христов слага черната мамба, която също се е изтегнала в една от клетките. Всъщност нейният цвят е кафеникавосивкав, чернее се обаче пастта , откъдето идвало и името.
Друго много силно отровно люспесто в сандъчетата е гюрзата. Ухапванията от нея били много чести в Азия и Африка, където били основните популации. Най-големият екземпляр като размер е 6-метровият питон, който тежи 80 кг и нямало как да бъде изложен за широката публика. Анакондата е с малко по-скромни размери, но при еднаква дължина тежала 2 пъти повече.
“Змиите са животни от нисш ранг. Не подлежат на дресировка, не може да се твърди, че имат някакъв характер. Единственото, което може да бъде постигнато, е да свикнат с човешкото присъствие”, уточнява още херпетологът.
На въпрос как смок може да стане домашно животно, ако му се оставя редовно купичка с мляко пред вратата, казва: “Това не е така. Стомахът на смока трудно го усвоява и може да причини разстройство. За 25 г. практика не съм виждал това животно да бозае, както също се твърди.”
Също нищо повече от мит били изпълненията на индийските факири, чиято свирня карала влечугите да танцуват, изправени на опашката си. “Те нямат средно и външно ухо, а само вътрешно. Могат да усещат вибрации, но на практика са глухи”, обяснява експертът.
Почти 100% от хората били убедени, че всяка змия е отровна. Именно очите на страха водели до коренно невярна преценка при среща отблизо. Заради стреса някои например определяли дължината на шмугнало се изпод краката влечуго като двойно по-голяма, отколкото било регистрирано в науката въобще.
Пепелянката у нас нямала размер над 1 м, а смокът много рядко удрял над 2. Зоологът освен това държи да се подчертае, че повечето съскащи у нас са защитени от закона и полезни - поддържат естественото равновесие на гризачите и не бива да бъдат убивани.
“Повечето от змиите ми се размножават. Не постъпваме така обаче с най-отровните. От останалите и най-вече родните видове пускаме котилата след излюпването на яйцата в естествената им среда”, изтъква природолюбителят.
С по-редките за нашите ширини екземпляри той се снабдявал от зооборси, правел и заменки с колеги. Скоро на собственика на змиярника ще се отвори възможност да покаже колекцията си. Съседната община Минерални бани работи по европроект, по който е предвидено изграждането на голям терариум.
“Водили сме предварителни преговори, можем да участваме с експертна помощ и с експонати”, казва Христов.