/Поглед.инфо/ Партията ни трябва да насочи енергията си към спечелването на парламентарния вот

Първите преки избори за председател на БСП бяха свързани с много интриги, провокации и извадиха за пореден път наяве вътрешните проблеми в столетницата. В крайна сметка се оказа, че електоратът на БСП все още е твърде дисциплиниран и следва традицията за подкрепа на лидера. Какво следва след избора на Корнелия Нинова за още един мандат, ще има ли чистка на враговете с партиен билет и ще бъде ли овладян и Националния съвет от лидерката. На тези въпроси отговаря председателят на столичната организация на БСП Калоян Паргов.

- Г-н Паргов, какво показаха първите преки избори за председател на БСП?
- Имаше много големи очаквания и притеснения от това, как ще се проведе този избор. В София се постарахме да осигурим максимална информираност за хода на кампанията и прецизност и прозрачност на изборния процес. Вътрешният вот показа, че БСП има енергия. Сега тази енергия трябва да бъде канализирана и насочена към спечелването на парламентарните избори. Същата мобилизация трябва да бъде възпроизведена и на национални избори и да не остане отчетена само в рамките на вътрешно-партийния живот. Това е основната задача. Необходимо е този хъс за победа да покажем и в битката, която предстои с нашия основен опонент.

- Как се случи така, че Корнелия Нинова, независимо от критиките вътре в партията, бе избрана с над 80%?
- Резултатът е наистина впечатляващ и дълго ще се коментира - в партията и извън нея. Той е поучителен за всички останали участници във вота, които имаха претенциите да бъдат алтернатива на Нинова. Този резултат е и много задължаващ. Той вменява големи отговорности в отговор на големи очаквания и надежди. А те трябва да бъдат материализирани в близките няколко месеца.

- Права ли е Нинова като твърди, че партията никога не е била по-консолидирана?
- Има два прочита на този въпрос. Да - от гледна точка на вота на членовете на партията, които участваха в избора. И не - от гледна точка на тези, които не се включиха в него, а те са повече от 25 000 души. Ключово е да се намери път към всички представители на различните крила и течения в БСП и те да бъдат приобщени. Имаме три важни задачи. Първата е именно консолидацията на партията, която да се прояви на първото заседание на предстоящия юбилеен 50-и Конгрес и след това във формирането на новите национални органи. Това ще покаже дали ще се върви към консолидиране или ще се пропилее енергията от вота. Втората е да се положат усилия да се консолидира лявото пространство, без значение кой с каква електорална тежест разполага. Много е важно в предстоящите избори БСП да е обединителен център на лявото. Нещо което миналата година се опитахме да направим на местните избори в София и то даде резултат. Третата задача са разговорите с онази част от обществото, която отрича модела ГЕРБ и търси неговата алтернатива. Въпросът е какъв знак към тази хора ще дадем, за да припознаят БСП като търсената алтернатива и да я подкрепят на парламентарните избори.

- Говорите за консолидация, но след всичко, което се случи по-вероятно не Ви ли изглежда една сериозна чистка в ръководството на партията?
- В момента всички очи са вперени в победителя - и като очаквания, и като надежди. От това какви са първите стъпки на Нинова, ще зависи в каква посока как ще тръгнат процесите в партията. Отговорността е изцяло в нейните ръце.

- Нали не сте забравили, че наближават и парламентарните избори и че Нинова ще реди и листите за депутати?
- Листите се редят от партийните организации. На своите конференции те правят предложенията и изразяват своите предпочитания. Националният съвет обсъжда водачите и местата в листите на гражданските и коалиционните квоти. Това се предлага от Изпълнително бюро и председателят на партията има активно участие. Винаги е било така. От начина, по който се подредят листите, от съотношението между доволните и недоволните, от броя на реализираните и нереализираните представители на различните структури, ще зависи как БСП ще влезе в кампанията. Знаете, че винаги когато се редят листите във всяка една формация, а нашата партия не прави изключение, има много напрежение. А когато се подредят, има и много усмивки, и много тъжни погледи.

- Казвате, че трябва да се консолидира лявото политическо пространство. Какво всъщност има там?
- Има множество формации и лидери на мнения, които имат своето присъствие в политическия живот и определено влияние. Една голяма част от тях, да не кажа всички, произлизат от БСП, но са излезли, по една или друга причина от партията. Опитът показва, че тези хора дори да не успеят да реализират политическите си амбиции, могат да навредят на резултата на БСП, ако сме едни срещу други. И това се е случвало на предишни избори. Важно е да направим така, че тези препятствия да бъдат преодолени и левият вот да не се разпилява.

- Как ще накарате излезлите от БСП да се върнат при нея?
- Не говорим да се върнат. Говорим за обединение около обща програма за развитие на България, която да имаме шанс да реализираме, чрез успешно представяне на парламентарните избори.

- На местните избори в София не играхте с левите, играхте с десни партии.
- На местните избори в София направихме един формат, който доказа, че вървим в правилната посока. В лявото имаше един кандидат за кмет и това бе Мая Манолова. Този кандидат беше подкрепен от левия спектър, разбира се в основната бе БСП. Тя приобщи и избиратели от център-дясно, които я подкрепиха. Докато вдясно се оказаха с няколко кандидати.

- Възможно ли е отново да имате допирни точки с „Демократична България“? Гледате ли на тях като възможен коалиционен партньор?
- Коалиционната политика е дълъг и сложен процес. Имам предвид действия преди, по време и след изборите. На този етап трябва да се съсредоточим върху конструирането на коалиционни отношения и партньорство преди изборите. Коалиция не означава група от партии, които подписват споразумение как да си делят депутатски места. Партньорството може да бъде и в други форми на взаимодействие и общо представителство. По време на избори много важен момент е оформянето на двете основни групи партии - „за“ и „против“ досегашното управление. Със своята кампания втората група ще работи за намаляване на електоралното влияние на управляващата партия. Не по-малко важен е и въпросът за следизборната управленска коалиция. България е обречена в следващите години да бъде управлявана от коалиции. Въпрос на преценка е кои са червените линии, от които не бива да се отстъпва. Освен общата цел - смяна на модела, е нужно да кажем какво следва след това. Това изключително интересува българските граждани. Трябва да знаем имаме ли и кои са допирни точки с други партии по здравната система, по състоянието на икономиката и мерките, които трябва да бъдат предприети за развитието u, по данъчната политика, как се преодоляват неравенствата и бедността, какъв образователен модел е нужен и т. н.

- Говорите за смяна на модела, но защо БСП като най-голямата опозиционна партия не излезе първа на протест срещу съществуващия модел, а доста късно призовахте членовете си да подкрепят недоволството на гражданите?
- Не съм съгласен с Вас. Ние бяхме сред първите, които излязоха на протеста на 9 юли, който постави началото на вълната от недоволство, която продължава повече от два месеца. БСП говори вече повече от четири години за недостатъците и пороците на модела ГЕРБ. Доста от нещата, които чуваме сега като претенции от протестите, БСП е поставяла в дневния ред на обществото - и с вотовете на недоверие, и в изявления от парламентарната трибуна. През последните месеци, най-вече след началото на пандемията от коронавируса и мерките свързани с нея, се изостри чувствителността на обществото - засили се негодуванието от липсата на справедливост и перспектива, гарнирана с безпардонност от страна на властимащите. Това изкара много хора на улицата. Ясно се вижда, че те не искат да бъдат рамкирани и да ги оцветяват в червено, синьо, зелено. Те считат себе си за представители на гражданското общество. Ние присъстваме активно, но не се опитваме да яхнем протеста, защото би било недалновидно и погрешно. Тази обществена сила трябва да бъде насочена към промяна, към задаване на нова посока на държавата - връщане на смисъла на институциите и разделението на властите. Протестът не е монолитен, не излъчва еднородни и еднозначни послания, но следва общата цел - смяна на модела на управление.

- До този момент не съм разбрала какъв модел на управление иска точно БСП.
- На първо място искаме връщане на центъра на властта в парламента. Нямаме нужда от политически функционери, които само да разхождат гордо костюмите си в Министерски съвет. Не премиерска, а парламентарна република, в която върховенство на закона е над всичко, както повелява конституцията. Трябва да се върне ролята на Народното събрание като законодателен орган, който отразява вижданията на хората, които са изпратили своите представители в него. Те трябва да защитават интересите на гражданите - чрез законодателството, което приемат и с начина, по който оказват контрол над правителството. Моделът, по който се управлява в момента държавата, тотално се различава от това, което познаваме като демократични принципи.

- Извинявайте, ама в момента в парламента почти няма юристи. След като искате смяна на модела, трябва да има компетентни хора, които да пишат законите.
- Ние винаги сме държали на експертното начало при хората, които изпращаме в парламента - доказали се в своята професионална сфера. Но не винаги се постига необходимия баланс между тях и тези, които са популярни. Често вотът е ирационален, т. е. не е базиран на качествата на един или на друг кандидат. Мажоритарният елемент, който бе приложен през 2009 г., показа, че избирателите действат, водени не от рационални аргументи, а от друга мотивация. След като предпочетоха млада общинска служителка от Белоградчик пред уважавания, у нас и по света, хирург проф. Радослав Гайдарски или партийния функционер Цветан Цветанов пред ерудита професор Андрей Пантев във Велико Търново. Такива примери могат да се дадат много. Това показва, че дори и да се даде възможност за избор на изявени професионалисти, ирационалното надделява.

- Започнаха ли в БСП разговори и за президентските избори, които предстоят догодина?
- Съвсем скоро ще приключи вътрешно-партийната кампания в БСП, която този път, заради извънредното положение и противоепидемичните мерки, продължи безпрецедентно дълго - повече от 9 месеца. Както казах и в началото на разговора ни, следващата задача е подготовката за парламентарните избори. Като част от нея ще бъде работата по бюджетите на държавата и на общините - приоритетите, които ще отстояваме и политиките, с които ще ги реализираме. А президентските избори са след повече от година. Има много вода да изтече дотогава. Динамиката е твърде голяма, за да можем отсега да говорим за тях.

- Възможно ли е за втори път да застанете зад Румен Радев?
- На този етап друга хипотеза няма, или поне не съм чул.

- И последно да попитам как си представяте Корнелия Нинова в ролята на котарака Леополд да призове - ребята, давайте жить дружно?
- Това, което се случва сега в БСП, неведнъж се е случвало през последните 30 години., Може би не е било толкова дълго във фокуса на внимание, и не е било по този начин, но е имало оспорвани лидерски битки още от зората на демокрацията - битката между Лилов и Луканов и изваждането на преден план на Жан Виденов, идването на Георги Първанов, изваждането напред на Сергей Станишев, битката между Миков и Стойнев, след това тази на Нинова с Миков. Все битки, които имат своите особености. Това е част от спецификата на БСП.

- И след всички битки се възцаряват мир и любов?
- След всеки избор следват призиви: „Дайте да се съберем и да насочим усилията си към нашия външен опонент“. БСП има този рефлекс - вътре може да се препираме, да дискутираме, да се караме, да имаме остри идейни сблъсъци, но когато пред нас стои някаква възможност или опасност, БСП винаги съумява да се събере и да остави вътрешнопартийните противоречия на заден план. Надявам се, че този рефлекс все още е запазен и този път ще сработи.

- Очаквате ли някакви изненади на предстоящия конгрес?
- В събота предстои последният пленум преди 50-ия Конгрес. На него ще разгледаме политическите документи, които ще се обсъждат на първото заседание на конгреса, когато ще бъдат избрани нов Национален съвет, който ще формира политиката на партията през новия мандат, и контролен орган. Това е предвидено, а дали ще има изненади, не мога да гадая.

Нашият гост

Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска езикова гимназия с английски и испански език. Висшето си образование получава в УНСС със специалност “Международни отношения”, магистър по “Европейска интеграция”. Председател е на Градския съвет на БСП в София и на групата общински съветници от “БСП за България” в Столичния общински съвет. Член е на Изпълнителното бюро на партията.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели