/Поглед.инфо/ Пипалата на еврооктопода проникват дълбоко в структурата на държавата и поглъщат душата на народа
Всеки божи ден нашият изстрадал български народ се бори не само да изкарва хляба си, да плаща непосилни данъци и такси, но и да защитава домът и семейството си. Войната срещу децата и потъпкване правата на родителите им, е поредният смъртоносен токсичен облак, идващ от запад, който застрашително пълзи над нас и ни държи в непрестанно напрежение и стрес, този път заради „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.”
Истанбулската конвенция е обявена за противоконституционна, Пакта за миграция е подписан с „въздържал се”, но въпреки това в Стратегията за детето са заложени текстове от тях. Отново, както в Истанбулската конвенция, читателят още в началото на документа се сблъсква с много неразбираеми думи и изрази. Ето някои от тях:
- деинституционализация;
- социална фрагментация и синергия;
- хоризонтален и интегрален характер на публичните политики;
- сегрегиране;
- маргинализация;
- разширени семейства;
- формална грижа;
- трагетирани услуги;
- резидентни услуги;
- adhos пренасочване;
- дете-центриран подход; и други.
Във въведението на новия стратегически документ се упоменават усилията на публичните институции и граждански общества, както и отправните точки за разработване на документа, а те са: Конвенцията за правата на детето на ООН, Хартата за правата на човека на ЕС, както и основните сфери на въздействие, формулирани в Софийската стратегия на Съвета на Европа, държавни институции във всички сфери на обществото, но никъде не са споменати родителските организации, родителите, семействата. Същото е и в раздел III, където се цитират основните принципи и подходи. В Принципа за най-добрите интереси на детето, в Принципа за недопускане на дискриминация, в Право на участие, в Право на живот, оцеляване и развитие – държавата, както и всички нейни отговорни институции са включени, но родителите – не!
Разбира се обаче, че главната фигура при прилагане на Стратегията за детето ще бъде председателят на Държавната агенция за закрила на детето. „С цел разработване на посочените оперативни документи за изпълнение на Стратегията към Националния съвет за закрила на детето „ще се създаде Междуведомствена работна група, председателствана от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в чийто състав ще се включат експерти от органите по закрила на детето, други държавни институции и представители на неправителствени организации (?), развиващи дейност в области, свързани с гарантиране на правата на децата.”
Малко по-надолу на стр. 48 в „Механизми за управление и координация” се казва: „За постигането на целите на Стратегията следва да се предвидят механизми за нейното ефективно и ефикасно прилагане, мониториране и актуализация. Имайки предвид настоящата законодателна рамка, отговорността за тези дейности следва да се възложи на Председателя на ДАЗД, като специализиран орган за закрила на детето в България и в качеството му на Председател на Националния съвет за закрила на детето (НСЗД). ДАЗД отговаря както за координацията на ефективното изпълнение на решенията на Съвета, така и за изготвянето на годишен преглед и периодични мониторингови доклади за резултатите от прилагането на Стратегията и на механизмите за нейното изпълнение, които НСЗД разглежда и одобрява. С оглед ефективното наблюдение и оценка на прилагането на приетите стратегически решения се предвижда и външна междинна оценка на въздействието на стратегията и изпълнението на Пътна карта за нейното прилагане, която да информира за необходимостта от промени в стратегическите и/или оперативните документи.” (…) „Планират се две редовни независими външни оценки на въздействието (междинна и в края на периода).” Не е ли това съвместна работа с GERVIO? (12-годишният срок за реализиране на Стратегията е разделен на 4 етапа по 3 години с цел парите, които се усвояват по-лесно да се отчитат, бел. авт.)
ДАЗД ще създаде „Механизъм за наблюдение и оценка, чрез участието на всички отговорни държавни институции, като това включва и осигуряването на необходимите данни, включително и от изследвания на домакинствата”. Т.е., законно влизат в къщата ти и отварят хладилника. Виждат, че няма кой знае какво в него и проверителят решава, че родителят не може да отглежда правилно детето, за което съобщава на съответната държавна институция. Тя от своя страна задвижва машината и изпраща свой представител заедно с полицаи, които по най-болезнен начин разкъсват завинаги връзката между родител и дете. Оттам нататък съдбата на детето е неясна.
В България много лесно може да се одържавят децата на 99% от семействата. Стотици хиляди българи в активна възраст са безработни и едва смогват да издържат семействата си. Но според Стратегията всичко ще се съизмерва с европейските мерки на отглеждане на децата, които са много по-високи от българските. При положение, че страната ни е на първо място по бедност в ЕС!
Стратегията предложена от правителството е вредна и по отношение насилствено отнемане деца от семействата им само заради повишен тон на родителя, пошляпване поради непослушание или лоши оценки, пропусната имунизация, по донос на отмъстителен съсед или със SMS например. В Истанбулската конвенция - по-точно в Обяснителния й доклад, има клаузи свързани с наказания за отнемане на децата от родителите и предаването им на джендър приемни семейства или настаняването им в държавни институции. Точно по същия начин, както се прилагат вече от страховитата сексуална полиция GREVIO в други страни, така и у нас ще се изземват насила деца, за да бъдат гледани и възпитавани от държавата, ако този документ се приеме.
„Съгласно чл. 20а от Закона за закрила на детето, към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, Регионалното управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане”, местната Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето”.
„В съответствие с чл. 19, ал 1 от Закона за социално подпомагане и чл. 36 ал 1, 2 и 5 от Правилника за прилагане на ЗСП към Областния управител се създава Звено за координация, мониторинг и оценка на областните стратегии за развитие на социалните услуги.”
Това е обвързаността на институциите в България. Но всичко във всички документи - сегашни и бъдещи, ще бъде съобразено с: Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за социално подпомагане, Световната банка, Европейската рамка на ключовите компетентности, ЕС, Световната здравна организация, УНИЦЕФ, Правилата на ООН за закрила на ненавършилите пълнолетие лица, лишени от свобода, Подхода на ООН към правосъдието за деца, Prison Fellowship International (в буквален превод - Международно затворническо другарство???!!!), Основните принципи на ООН относно използването на възстановителни правосъдни програми по наказателни дела, Помагалото на УНИЦЕФ за отклоняването и алтернативите на лишаването от свобода и др.
Не се учудвам, че карат адвокатите да стават доносници, тъй като стратегията поощрява доносничеството. Например на стр. 40: „Интегрираният подход предполага информационна свързаност между всички заинтересовани страни. Интегрираните база данни са в основата на успеха на интегрирания подход в политиките за детето и родителите му. Споделянето на обща информация за детето е отправната точка за разбирането на конкретната ситуация на детето и неговите родители, за да се планират мерки от страна на системите и на професионалистите. Интегрирането на данните трябва да се планира както вътре в отделните системи, така и между тях, за да може всяка необходима информация за детето да води до адекватна образователна подкрепа, лечение, мерки за сигурност и закрила, както и други форми за подкрепа за целта следва да бъде създаден интеграционен модул, позволяващ координиран и защитен обмен на данни за децата чрез различни нива на достъп между отделни информационни системи и подсистеми (…). Работещите в системата на здравеопазването, образованието, социалните услуги и в системата за закрила на детето, както и полицията, а когато се налага – прокуратурата и правосъдната система, трябва да бъдат в постоянна връзка помежду си за всяко дете и родител”.
За ефективното изпълнение на Националната стратегия за детето „ще бъдат предложени нормативни промени, които да подобрят координацията и интегрираната работа между отделните политики.”
Но да се върнем на проверката дали в Стратегията за детето са вмъкнати текстове от Истанбулската конвенция и Пакта за миграция.
1. В духа на Истанбулската конвенция:
Стр. 25 т. 3. Ключови мерки. Период на детство и юношество (7-13/14-18 г.): „Повишаване на информираността за сексуалното здраве, превенцията на ХИВ/СПИН, рисковото сексуално поведение и ранната бременност”. Сексуално здраве при 7-годишните?
т. 4. „Осигуряване на здравни услуги подходящи за младите хора, включително и осигуряване на достъп до здравно и сексуално образование за децата и младите хора във и извън училище”.
т. 7. „Повишаване на нивото на информираност на населението и здравното обучение и възпитание на децата и техните родители по различните аспекти на профилактиката на оралните заболявания”.
Две мъгляви точки от Ранна детска възраст (0-6/7 г.) „Приемане на стандарти за ранно детско развитие и ориентиране на практиката в детските ясли и детските градини към тяхното постигане”.
В друг раздел т. 4. „Въвеждане на стандарти за качество на грижите в детските ясли и предучилищното образование в съответствие с европейската рамка за качество за услугите за образование и грижи в ранна детска възраст”. Каква обаче е тази Европейска рамка не се казва.
В т. 6 се посочват ангажираните с директно прилагане на Стратегията. „Надграждане на квалификацията, знанията и уменията на персонала, ангажиран в системата на предучилищното образование и детските ясни за осигуряване на пълноценна грижа за ранното детско развитие на всяко дете, включително на децата със специални образователни потребности с отчитане на ключовата роля на играта.”
В приложението на документа, накрая, където се отнася за възрастова група от 7-14 г. и 15-18 г.) в т. 5 се казва: „Мерки за насърчаване на промяна в социалните норми по отношение на съществуващи вредни практики – детски бракове и ранни съжителства, и прилагане на програми за овластяване на момичетата и развитие на жизненоважни умения.” Същата терминология, както е и в Истанбулската конвенция!!!
Особено тревожни са мерките заложени в раздел: „Области на въздействие и стратегически цели”, в точка „Очаквания към 2030 г., където е записано: (…) т. 2 „Намаляване на броя на децата живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС.” И това, при положение, че демографският срив в страната е доказан и според световната статистика България е с най-бързо топящото се население и с най-ниска раждаемост в света. А какви са средните стойности на държавите в ЕС не се казва.
Стр. 25. т. 2. „В училищата вече ще са въведени програми за здравословен начин на живот, сексуално поведение и здраве, ХИВ/СПИН, психотропни вещества.”
Стр. 30. т. 1. „Увеличаване на дела на децата във възрастовата група 0-7 г., които са обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, с цел постигане на 33% обхват сред 0-3-годишните и 95% обхват за 4-7-годишните в съответствие с целите на Европейския съюз.” Какви са целите на ЕС не се казва. Интересно как ще образоват пеленачетата?
Още за Ранна детска възраст (0-6/7 г.): т. 4. „Въвеждане на стандарти за качество на грижите в детските ясли и предучилищното образование, в съответствие с Европейската рамка за качество за услугите за образование и грижи в ранна детска възраст”. Каква е Европейската рамка не се цитира.
2. В духа на Пакта за миграция:
Стр. 18 – „На първо място, това са идентифицираните дълбоки промени в сферата на молбилността и на миграцията. Бъдещите граждани на България ще живеят сред хора притежаващи различна културна идентичност. Придобиването на ясни ориентири по отношение на собствената им идентичност, формирането на култура на толерантност, разнообразна езикова компетентност, на способност за бърза адаптация и на емоционална интелигентност ще имат все по-съществено значение за пълноценното развитие на детето в България”. Явно българското правителство отдавна знае, че със сигурност Пакта за миграцията ще се прилага и в България.
Стр.30. т.4. „Осигуряване на условия за развитие на приобщаващо образование, насочено към отчитане на образователните потребности на всяко дете, както на талантливите, така и на децата и учениците със специални образователни потребности, от етническите малцинства, от семействата на мигранти и на бежанци.”
Стр. 38. т.5. „Изграждане на приобщаваща среда чрез кампании и дейности, насочени към запознаване с културата на различни етноси и националности и преодоляване на стереотипите, свързани с тях.”
В параграф „Ключови мерки”. Стр. 44. „Развиване на стандартите за приобщаващо образование на всички деца, включително и деца с увреждания, от ромската етническа група, бежанци и мигранти.”
Стр. 45. „Нормативни промени, въвеждащи задължение за изграждане на приобщаваща среда с цел приобщаването на децата с увреждания, децата от различни етнически произход и децата от различни уязвими групи”.
В приложението накрая „Период на детство и юношество (7-13 и 14-18 г.) – т. 5. „Изграждане на приобщаваща среда чрез кампании и дейности, насочени към запознаване с културата на различни етноси и националности и преодоляване на стереотипите, свързани с тях.”
И още подобни текстове пръснати из целия документ.
Какво ще последва от всичко това? Ясно и категорично в Стратегията се казва:
1. „Закриване на всички Домове за медико-социални грижи за деца с недопускане на предоставянето на резидентна грижа за деца на възраст 0-3 години, с изключение на предоставянето на резидентна грижа на деца с трайни увреждания.
2. Закриване на всички Домове за деца, лишени от родителска грижа и ограничаване на престоя на децата в резидентни услуги”.
След като тези домове се закрият, децата се отдават на приемни семейства, бих добавила аз, защото няма къде на друго място да отидат.
3. „Отпадане на регулативните механизми на НЗОК за прегледи и изследвания на децата и разширяване на списъка на лекарствените продукти и консумативи за деца за домашно лечение, както и на медицинските изделия, заплащани от НЗОК”.
Фармацефтичните компании ще забогатяват още повече за сметка на децата и родителите им.
Всичко това, което е в Стратегията на детето ще бъде не само съобразено с документи на ООН, УНИЦЕФ, СЗО, ЕС и пр., но ще бъдат създадени от българските властници още много нови документи, които ще променят или допълнят и други закони в България. Ето някои от тях посочени в Стратегията:
1. Нов Закон за детето;
2. Нормативни промени, които да подобрят координацията и интегрираната работа между отделните секторни политики;
3. Разработване на средносрочни тригодишни национални програми;
4. Пътна карта за изпълнение на Стратегията;
5. Нови механизми за събиране на данни;
6. Национална програма за десегрегация в сътрудничество с общините в република България;
7. Национални стандарти за ранно детско развитие;
8. Закон за детето и семейството;
9. Мерки за превенция на разделянето на децата от семействата;
10. Нов закон за социалните услуги и подзаконовите актове към него;
11. Нов подход към жилищната политика, към социалното и към семейното подпомагане;
12. Система за детско правосъдие, ориентиране към правата на децата;
13. Създаване и прилагане на адаптирани процедури за участие на деца в административни, граждански и наказателни производства;
14. Ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето;
15. Механизъм за наблюдение и за оценка; и други.
Нищо от това, което се предлага в „Националната стратегия за детето 2019-2030 г.” не е в полза на детето. Децата не могат да се отглеждат от държава, която е абдикирала във всички области и се е доказала като некадърен стопанин. Управляващите не могат да се справят със сираците и безпризорните, с 12-годишните болни от СПИН, малолетни проститутки, агресивни малки деца пристрастени към алкохол и наркотици и пр., а са тръгнали да се бъркат в традиционните отношения и възпитание на децата, които растат и се отглеждат в нормални, здрави семейства.
Новият кръвен данък на практика ще нанесе страшни психични травми на тях, родителите и близките им за цял живот.
Това, което искат да причинят политиците на народа ни, е престъпление. Според тях агонията ще продължи 12 години. Явно между 2019 и 2030 г. унищожаването на българското семейство трябва да стане факт. До тогава ще пеем тъжната-претъжна народна песен:
„Яничари ходят, мамо,
от село на село,
мъжки рожби сбират,
яничари правят…”
А после всичко ще утихне.
За жалост в България са допуснати много неправителствени организации финансирани от чужди държави, организации и граждани, които не само са влели, вливат и ще продължат да вливат пари в дженръд-идеологията и унищожаването на християнските ценности и семейство, но вече са заели и влиятелни позиции в държавното управление и институции в различни области на българското общество. Пример за това е, че представители на неправителствени организации са участвали в съставянето на Националната стратегия за детето. Да не говорим за подписаните международни договори за милиарди, които се изливат с цел налагане и прилагане на развратната идеология в България.
Това, което се случва в момента, е само началото. Очакват ни тъмни времена. Сега усилено се съставят и подписват от представителите на отделните държави, включително и от България, документи. Скоро те ще започнат да се прилагат в ежедневния ни живот. Въпрос на време е. В някои страни вече е започнало. Стенанията им обикалят света, но е твърде късно. А когато това стигне и до нас, тогава ще разберем истинския им сатанински смисъл, защото злото ще влезе в домовете ни и никой няма да бъде пощаден. Тогава няма да има и кой да ни защити, защото всичко ще е превърнато в закони. А законите, искате или не искате, трябва да се спазват.