/Поглед.инфо/ Нямаме изявени политически оратори, които да са емблематични и да съумеят да привлекат голяма аудитория. А и виждате представители на колко много партии са в Народното събрание. Българските граждани са объркани и гласуват за много и различни партии с надеждата да бъде представен техния глас.

Е, частичен успех с публичната си реч имат лицата, които са начело на партиите, но и те имат често ниска ефективност.

Обикновено на насмешка се подлагат политици от противникови партии - думите им се вадят от контекста и така стават обект на подигравки. Това е начин за дискредитиране на ораторската личност - като орезилиш човека съсипваш тезите му, осмиваш партията му и прогонваш избирателите му.

Като всяко нещо и харизмата се изхабява – помним, когато Бойко Борисов спечели с партията си ГЕРБ изборите и дойде на бял кон през първия си мандат. Надеждите бяха огромни. Днес смятам, че той е запазил част от нея, но говоренето му е доста различно. Преди беше - "Аз", сега сме "Ние". Той е автентичен, малко авторитарен и не вярвам да се вслушва в съветите на ПР-те си. Да следва точна ПР линия, според мен, е абсурд.

Иначе, политиците открай време лъжат. Думата демагог, всъщност, означава на гръцки народен водач. Знаете днес какво е значението – мошеник, човек, който лъже и то политически. Въпреки че използваме това определение и в междуличностно отношение, обикновено демагогът е в социален и политически ракурс. Пък и не очаквайте да не лъжат тези хора на върха на властовата пирамида. Ние като преподаватели по реторика искаме да повдигнем общото ниво и затова вече имаме магистърска програма във Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски" . Надяваме в нея да идват повече политици, дори не непременно от най-високия ешелон, а от по-ниските - нали един ден ще се изкачат нагоре по стълбицата?

Какво е само усещането на политиците като оратори? О, те мислят, че са царе, че всичко могат, което е парадокс. Защото в България нямаме традиции в изучаване на реториката, нашата катедра в университета съществува едва от 30 г. На запад от нас учат реторика, публична реч от незапомнени времена. Дори президентите им се обучават. Проф. Аткинсън се е занимавал професионално с Маргарет Тачър. Макар тя да е учила реторика, докато е била в Оксфорд, била е там и в специален дискусионен клуб. А е посещавала проф. Аткинсън, за да усъвършенства уменията си. Но при нашите политици - не, те всичко знаят, обидно за тях е даже да ги подтикваш да учат.

Трудно ми е дам примери на брилянтно ораторско майсторство и сред лидерите по света. Дали те лъжат или не, дали това, което казват е плод на компетентност или повтарят думи и изрази, често ползвайки ауто кю, след което не могат да повторят прочетеното - това за непрофесионалистите са трудно уловими неща. Така че ние дори не знаем кой точно говори, защото политиците често озвучават даден текст. Наблюдавате ли колко са странни хората от властта и дори журналистите, които редовно използват ауто кю - взират се в написаното, имаш чувството, че ще те изпият като прясно яйце.

Ако политиците не искат да стават смешни в очите на хората бих ги посъветвал да не лъжат. Страшното е, че когато им лъсне манипулативното говорене, тогава се превръщат в лъжливи овчарчета. И рано или късно ги изяждат "вълците".

Признавам, че не съм навлязъл достатъчно в т.нар. брюкселски език, от който някои хора се дразнят. Честно казано, не познавам езика на ЕК, не съм чел нищо. Защото това е езикът на клишетата, който, обаче, не е непременно лош, когато става дума за документи. Този унифициран словесен код позволява еднакво четене и разбиране. Аз съм юрист по образование и смятам, че юридическия език е от видовете канцеларско-делови стилове. Да, с клишета е, но помага да има единно разбиране на материята. Той не трябва да е литературен - на ораторската трибуна може да си по-разчупен в израза, но при документите е добре да са еднакво клиширани думите, за да има еднозначност.

Веригата ораторско изкуство-манипулативни техники - език на социалните мрежи е актуална. Ораторското изкуство в езика на социалните мрежи има влияние по няколко линии. Едната е да се тиражират ораторски изяви. В Youtube има клипове, цели пресконференции, ораторски речи и какво ли не още. Манипулативните техники присъстват навсякъде и особено в социалните мрежи - чрез троловете, аватари, както някои ги наричат - скрити оратори наподобяват черната и сива пропаганда. Представя се някой за Величко Руменчев, примерно, работи с моя авторитет и по този начин ме дискредитира. Възниква спор - ама кой, ама къде, защо го е казал и… в един момент вече никой не търси истината. Все още нямаме защитни реакции срещу тролове, въобще срещу скрити ораторски личности. Един и същи човек може да се представя за 20 други, реални или несъществуващи. Трябва много експертиза и математическа лингвистика, за да установиш истината, евентуално. Но, аз мога да работя в различни стилове, да се представям за друг, както е при автентичността на подписите. Отдавна и те се имитират и подправят. Мисля, че дълго още ще бъдем обекти на ораторски манипулации.

От друга страна, хората се манипулират много лесно чрез масовите медии. Казват, че българите сме имали къса памет, но като гледам не само у нас е така. Учудващо лесно забравяме това, което се е случило. Как става така, че ни подхлъзват с информацията? Винаги, когато говорят от наше име, чрез т.нар. механизъм на идентификацията. Говорят ни "ние ще направим това, ние свършихме онова". Нека помислим - дали този човек, който се обръща към нас с "ние" ще участва в тези процеси заедно с нас, дали въобще има такова намерение? Често става така при тях, механизмът е: ние говорим, пък вие ще изпълнявате.

Манипулацията на хората не е нещо ново. Още в съчиненията на Аристотел може да прочетете за това, за софизмите, за софистичните опровержения. Моя тема, обаче, е невербалната комуникация в публичната реч и деловото общуване. Огромна част от ораторското изкуство е невербалното поведение - жестове, изражения, пози. Те придават чар на личността. При отделни хора той е вроден, по наследство предаден, други го придобиват с обучение. Някои си мислят, че то не се постига с учене и практикуване, но аз смятам, че напредък би могъл да има - да "изчистим" недостатъците си в това отношение никак не е малко.

Пред никой български политик не се прекланям, а като оратор не мога да посоча никой, открай време нямам кумири. Има чужди политици, които в ораторството са като риби във вода - е, ние нямаме такива, за съжаление. Чел съм, че Уинстън Чърчил е отделял за една своя реч 100 часа подготовка. Сега вече не е така - една минута преди не е равна на минута в днешно време, но все пак…

---------------------

Проф. Величко Руменчев, преподавател по реторика в СУ " Свети Климент Охридски".