Водачи много, предводители – малко! Мисията на предводителите е да открият и покажат вярната посока към доброто бъдеще, да формулират целите, да активират населението и да го поведат по верния път към целта.
Предводител е този, който може да изскочи над гъстата мъгла и не само да огледа това, което се вижда, а и да зърне зад хоризонта все още невидимото от земното ниво, този, който не само вижда незримото, а и е в състояние да го предаде разбираемо на незрящите в невидимия свят. Предводител е този, който не се задоволява с критика на настоящото битие, а търси най-подходящите решения на проблемите и организира тяхното решаване. Предводителят смело излиза от анонимността и застава с името си зад словото и делото си, материализирайки мисълта си в слово, а словото – в действие.
Духовно-интелектуалните предводители на българския народ са именно тези изкрящи личности, които трябва да го поведят нагоре и напред. Защо първо нагоре, а после – напред? Защото първо трябва да се направи необходимия духовен скок, за да се излезе над маранята, която вкарва в заблуда погледа и съзнанието. Едва когато достигнеш синевата на огряния от слънцето простор, едва тогава ще можеш да определиш вярно къде точно се намираш и къде искаш да отидеш, едва тогава ще можеш да набележиш правилния път, чрез който да се достигне до разумно пожеланото обиталище на общонародното бъдеще.
Естествено възниква въпросът - коя обществена прослойка е родилното отделение за предводители към бъдещия просперитет на държавността ни?
Напоследък са твърде актуални анализите за възникващия контра елит на мястото на сегашния официален елит. Поставя се въпросът – каква е социалната характеристика на формиращия се нов елит и какъв е неговият генезис.
Разсъждавайки за бъдещето на българската държавност и предназначението на т. н. контра елит, постепенно стигнах до извода, че именно същинските интелектуалци с висока духовност и отговорност пред народа, от който са произлезли, именно те са тези невидими жребци, които теглят и ще изтеглят българския народ, и не само него, а и сродните ни балкански народи от блатото на духовната нищета, в което сме затънали в последните години.
Всред водачите на българския контра елит съществува мнение, че пътят напред минава през буржоазно-демократична революция, но аз съм убедена, че тъй наречената буржоазия е останала далеч назад в отминалото вече битие, че това е залязваща бивша класа, понастоящем – само прослойка и бъдещето не е нейно. Това е така, защото навлизаме в епохата на духовно-интелектуалната революция, която ще помете материалните щения и ще ни поведе към по-добри житейски бъднини.
Никой от миналите и сегашни народни водители не е бил и не е буржоа, това са борещи се и трудно оцеляващи, но неотказващи се от предводителската си мисия и дело интелектуалци, въпреки че недоосвободения духовно народ все още трудно приема интелектуалеца за истински водач. Както в миналото, така и в настоящето, именно те са фаровете в нощния мрак, които ни помагат да се придвижваме напред, без да се разбием в скалите.
*****
Първите предводители в тъмата на духовното робство бяха Паисий, Раковски и Ботев. Именно те разпалиха тлеещата свещица на българския дух, превръщайки я в саморазгарящ се духовен пламък. Те са указателните стълбове по пътя ни, чрез които сме достигнали до сегашното битие, показвайки ни пътя напред. Те нямат никакви царски или научни титли, техните титли са кодовете на имената им, издълбани като с чук в съзнанието на всеки българин. Това доказва, че титлите не вършат никаква същинска работа, а имената и огънят в очите на творците чрез личностното им излъчване запалват сърдечния огън на последователите им.
Нямат вече шанс за успех старите формули от близкото или далечно минало, завихря се нова космополитна буря и след нея земята на обитаваната от нас планета ще има съвсем друг интелектуален цвят, и той няма да е цветът на тъй наречения „изкуствен интелект“. Не технологиите ще победят, а дареният ни от бога човешки естествен разум. Божествен дух и разумна душа в човешко тяло – това е завещаното ни от нашия върховен създател и няма да се допусне да бъдем покорени отново чрез механичните слуги на злото.
Имаме ли в сегашния момент наши, български народни предводители? Все още не се виждат ясно отсам хоризонта, но е логично да ги има и вече да се формират в средите на т. нар. контра елит, въпреки че водачи му все още не са достатъчно откроени. Има обаче плеяда водещи личности, а зад тях се движат с добро темпо една дузина млади и енергични добре образовани интелектуалци.
Официалният политически елит реален и фалшив, олицетворяван към момента от партийните върхушки, представлява съвременния корпус на болярите, които си предават властта почти наследствено. Боляритетът – общодържавен и местен, ще има своето място и в бъдеще, но значително преобразуван и прочистен от съпътстващата шлака, вредители и чужда агентура.
В настоящите времена, сякаш най-слабо представена е духовната аристокрация. Има я, но се самоизтеглила на завет и укрепила в малки съобщности от съмишленици, изчаквайки търпеливо времето си. Можем да я разпознаем само по активната писателска дейност и множеството духовни беседи, които организира.
Значителна част от интелигенцията също стои встрани от обществения живот, пази се от замърсяване с калта на политическото битие и все още сякаш не осъзнава, че държавата ни има крестяща необходимост от нейния интелект и градивна енергия за преизграждането на държавността ни. Продължителното стоене настрана, потъването в тиха печал и черногледство водят до самообезличаването й и постепенно отпадане от започналия да се формира жизнеспособен предводителски отбор. Той може и трябва да се реализира чрез активно съзидателно участие в държавното битие и постепенно да поеме водачеството на народа по верния път към доброто бъдеще.
Научно-интелектуалният елит пък стои с единия крак в академичното безвремие, а с другия колебливо проверява дали е безопасно да се пристъпи в прииждащата нова космическа вълна.
*****
Смяната на това, което сега наричаме политически, културен и научен елит е исторически неизбежност, ала за да се случи това по най-добрия възможен начин, предварително трябва да се подготвят висококачествени заместващи наследници. Това няма къде другаде да стане, освен в недрата на духовната и интелектуалната аристокрация, в оформящия се контра елит и отчасти в досегашния официален елит – боляритета.
Планетарната трансформация, в която навлизаме е толкова мащабна и сложна, че една личност, дори и да е гениална, няма как сама да се справи с всички трудности. Необходим е градивен предводителски отбор от високообразовани добросъвестни личности, отдадени на народното дело, което предстои да се осъществи – измъкване от тинята на миналото и извеждане на народа ни на здрава духовна територия. Спасителното време, в което това трябва да случи е не повече от две – три, максимум – пет тодини.
Многообразната България въпреки всички препятствия и трудности пред които е изправена, не спира да върви напред. Умножават се архиологическите открития, доказващи древното ни минало на народ-предводител. Не спират да пристигат от цял свят медалите за върхови постижения на нашите ученици. Не прекланят глави нашите труженици, борещи се не просто за оцеляването, а за златното бъдеще на нашето земеделие и животновъдство.
Това, което сега е необходимо да се направи е да се поспре, да се обмислят добре целите и да се излети нагоре към висините, за да се ориентираме като общност точно къде се намираме и къде трябва да стигнем. След това ще стане по-лесно, защото когато си знаеш задачите и пътя, по-леко и по-бързо вървиш по него към предопределената цел в изпълнение на мисията си.
Най-първата актуалната задача, която бързо трябва да реши целокупният български народ, воден от своите истински предводители е да намери и реализира начина и средствата, чрез които да се блокира и отстрани радикално отровната блатна тиня на неистова завист и злоба, наречена по западно му –хейтърство, чиито заразни изпарения тровят въздуха и почвата в нашите земи и силно затрудняват проникването на градивната творческа енергия. А също и непрекъснатото черногледство, отричане на всичко свършено от другите и самобичуването ни като народ. От това дали тази задача ще се окаже непосилна за нас като народ или ще се справим успешно с нея, зависи и нашето бъдеще – упадък или възход. Едва след като се справим с тази болест, ще имаме вече достатъчно сили да полетим нагоре и да реализираме градивните си цели.
А на тези елитарни персони, които непрекъснато ни обясняват, че България се разпада и няма никакво бъдеще ще пожелая само да се опитат да погледнат в бъдещето й след четвърт век, и ако действително имат някаква прогностична проницателност, няма как да не видят там една цветуща, духовно и материално обединена балканска държавност, преодоляла разединението и постигнала устойчива сплотеност.
