/Поглед.инфо/ Често минавам през „Лъвов мост”след като съм обикалял Женския пазар или пазарувал в „Билла”. Менят се датите, сезоните, годините, но картината е една и съща. Жени са изложили цветята от домашната градинка, копъра, лука и магданоза,един предлага джиесеми , току що получени от завода, разбира се, но наполовин цена, млади цигани хапват пица от пекарната на „Мария Луиза”, смачкват хартийката и без изключение, я хвърлят в коша. /За разлика от българчетата, впрочем/.Облечени са по последната мода – тесни панталони, татуировка, кичур на темето, останалото остригано нула номер.
Впрочем именно младите цигани са единствените, които се спускат да ми подадат ръка, когато с бастуна се качвам на трамвая и също само те ми отстъпват мясттото си на седалката. В дните на футболни мачове, иже нарицаемите „агитки” веят знамена и реват с пълно гърло. Тук са и арабите, превзели някога „еврейската” улица „Цар Симеон”, малко по към „Света Неделя”. В петъчен ден насам идват богомолците от джамията на „Халите”.Пъстър свят.
Но тук искам да разкажа друго, от което сърцето заболява, ако имаш сърце, разбира се. „Лъвов мост” е сборище на изпаднали от живота хора, просяци. На едни им липсва ръка или крак, дрипава майка е гушнала пеленаче, а каката протяга ръчичка за стотинки, трети направо прави „заявка” – коматче хляб. Възрастна, или поне така изглежда, е седнала безмълвно на нещо, което някога е било одеяло и чака нощта за да го разстеле на тротоара.
Но най-забележим, или по-точно действащ могъщо върху обонянието е мъж, по-скоро млад, който не сяда на цокъла на някоя от сградите и не протяга ръка за просия. Той просто се движи, понесъл на себе си цялото си имущество на този свят: пуловери, анцузи, сако, балтон, шлифер, протрита, трудна за идентифициране завивка. В ръката почти празна пластмасова бутилка, вероятно с отлята му от добросърдечен побратим ракия. Хората бързо се отдръпват – миризмата, боже миризмата – смрадта е непоносима. Този нещастник едва ли помни що е това тоалетна, клозет, нужник – носи ги със себе си, по-точно в гащите, анцуга, панталона...
Хубаво е Бойко да включи „Лъвов мост” в списъка на обиколките с джипа, пиарката му да снима „обектите” и вечерта да ги покажат по БНТ. Защото не всички имат път през „Лъвов мост”, а вероятно просто го избягват, ако веднъж поне са имали път от там. Поучително би било не само за строителя на магистрали.
В онези ужасн времена на комунизма банани нямаше. Нямаше и просяци, бездомни, които спят по цоклите на сградите, включително и на „Граф Игнатиев”, не само около „Лъвов мост”; майки, чиито деца протягат ръка за стотинки за да има хляб за малкото братче;млади мъже, които не съзнават, че носят нужника от кръста по-надолу. И тук не споменавам десетките редовни абонати на приемателния пункт за вторични суровини, които наблюдавам всеки ден от балкона си. Старици, които са се изкривили под тежестта на пренасяната „стока”: хартия, пластмасови бутилки, празни кашони; мъжете, като по-яки, влачат пружини на кревати, разни винкели, че дори и
капаци на улични шахти. А и едните и другите задължително проверяват не е ли останало нещо за хапване в боклукчиисата кофа на ъгъла.
Да, вече не сме презряна социална държава, възцарила се е свободната инициатива: кеф ти проси, кеф ти предавай вторични суровини, кеф ти продавай съвършено нови джиесеми на половин цена, кеф ти не се къпи и си носи цялата покъщнина върху себе си.
Все още по улиците се скитат и бездомни кучета, но ще дойде и техния ред грижовно те да се озоват при събратята си в специализираните кучкарници, където ще ги хранят по три пъти на ден, ще имат подслон и ще ги обгрижват ветеринарни лекари. Благородни лелки ще участват с волни дарения за да се осигури добруването им, държавата вече осигурява средства за издръжката им. Защото, както е известно, прогласено е, че кучето е приятел на човека.
Някои твърдят, че просяците, бездомниците, облечените в дрипи, гладните хора сами са си избрали такъв начин на живот. Че като ги настанели в приюти те там нямало да се чувстват добре, щели да избягат пак на улицата, която възприемат като свой дом. Във Франция наричат такива хора „клошари”. Е, откакто скъсахме с позорния комунизъм клошари се навъдиха и у нас. Някога Тодор Колев пееше „Кога ще ги стигнем американците”. За американците не знам, родни клошари вече завъдихме. Поне Франция настигнахме.
И имаме като във Франция приюти за „най-добрия приятел на човека”. А на Човека, уж с главното „Ч”, майната му!