/Поглед.инфо/ Ще изядат ли технологиите хората? По принцип не би било зле, ако излапат оня изтървания, който вдига квартала на главата си с гърмящия мотоциклет. Ала за добро или зло, стана така, че ние вече сме непотребни за компютрите - на тях не им трябват нито нашите мозъци, нито, пази Боже, тлъстинки. Лошото е, че в настъпващите нови времена сме заплашени да станем излишни за целия свят.

Промишлеността не е това, което беше преди двайсетина години. Тя вече е компактна и чиста. Заради автоматизацията се изменят принципите за организиране, изпълнение и контролиране на работните процеси. Ако по-рано в цеховете ние използвахме машините, сега умните механизми общуват помежду си, само от време на време ги наглеждат техници в костюми.

Трудовият пазар също се преобразява. Появяват се нови професии, а някои от традиционните изчезват. Намаляват дейностите, с които биха могли да се справят хората без образование и квалификация.

Сръчните и самостоятелни устройства в заводите работят качествено и неуморно. Те изискват минимални разходи за енергия и поддръжка. И нещо

важно - не им трябва заплата. Макар че вече се изказват предположения, че в бъдеще ще се удържа ДОД за използваните роботизирани системи, за да бъдат покривани социалните разходи на държавата. Работниците и служителите, които са запазили местата си, получават по-ниски надници, въпреки че смените им се удължават. Според прогнози на Международния валутен фонд доходите на трудещите се може да паднат с 26- 56%, заради новата промишлена революция.

Прогресът води до ръст на производителността на труда и брутния вътрешен продукт, ала заради него нараства социалното неравенство. Разширява се пропастта между капиталистите и работещите. А също така - между квалифицираните и неквалифицираните кадри.

Някои изследователи предричат, че внедряването на автоматизирани системи в промишлеността в световен мащаб ще предизвика уволняването на

400 - 800 милиона човека до 2030 година.

Обедняването на средната класа в развитите икономически държави ще продължи. Не бива да се омаловажава опасността от разделянето на обществото на касти: олигарси, обслужващ персонал и безработни.

Аз, като стане дума за научно - техническо развитие, се сещам за Стоян от нашата бригада. При нас той дойде от завода за електронна

апаратура – по онова време сред най-модерните в Източна Европа, даващ прехрана на мнозина от града. Когато разказваше за последните си дни там, колегата псуваше на всяка дума. Новоназначеният началник - приватизатор решил да продаде цялото оборудване за старо желязо. Не искаш да демонтираш машините - отивай си у дома, други ще я свършат тази работа! С брадви секли кабелите на японските стругове с цифрово програмно управление. Накрая, естествено, всички служители били уволнени.

След няколко месеца закриха и нашето предприятие.

Ние отдавна тлеем в бъдещето, което вероятно очаква мнозина европейци. Изпреварихме всички, като отъпкахме пряка, чисто българска пътечка.

Технологичната революция не е въпрос на частна инициатива. Тя може да успее единствено, ако държавата и бизнесът подготвят съвместна програма за развитие и я изпълнят. За подобни стъпки ни липсват важни неща.

Образованието и интелектуалното равнище на обществото се влошават постоянно.

Не разработваме собствени технологии.

Грешна е тезата, че с нископлатения труд на работниците и служителите у нас може да се привличат чужди производители. Защищаващите я работодатели и политици на практика узаконяват робството.

Зависими сме от чуждите инвестиции и средствата от програмите на ЕС. Пристрастяването към лесните пари вреди на развитието на икономиката, способства за разрастването на бюрокрацията и преплитането на едрия капитал с управлението.

Във времената на промени се изисква ново мислене. Как чудесата на науката и техниката да бъдат приложени в интерес на хората? Всъщност, социолозите, теолозите и всякакви мъдри хора също би трябвало да изкажат идеите си, защото дори във века на компютрите и голямото потребление са нужни вяра и морал, но това вече е тема за друг разговор. За нас е важно първо да решим участта си: към роботите ли да продължим, или да ситним зад робовладелците?

Вероятно всичко щеше да е неимоверно по-лесно, ако на времето не бяхме секли кабелите на японските стругове. Беше нужно само да изгоним мутрите и мошениците от управлението. А дали поне сега не можем да ги накараме да си платят за сторените зулуми?... И да повярваме в себе си – ние, стопаните на България...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели