/Поглед.инфо/ Ситуацията, свързана с коронавируса, се влошава както в световен мащаб, така и у нас. По същество най-надеждната защита за всеки се оказва личната отговорност и самодисциплината по отношение на спазването на социална дистанция и препоръчаните хигиенни мерки. В това отношение се проявяваме като сравнително съзнателна и дисциплинирана общност. Не толкова добре, колкото развитите европейски общества, но като че ли по-добре от страните от нашата „черга“. Здравната система в страната също се оказа жизнеспособна с прилична материална база и най-вече с професионални кадри, които поемат предизвикателството.

Данните от изследването показват, че сега напрежението сред голяма част от хората се поражда от проблемите в материален план. Опасенията се отнасят както за работните места, така и за доходите и спестяванията. Нараства броят на гражданите, които считат, че с облекчаването на противоепидемичните мерки трябваше да се изчака. Значителна част от хората се надяват, че обстановката ще се нормализира и ще излезем от кризата още в скрая на този месец – 38%. В сравнение с предишния месец се увеличава броят на тези, които смятат, че кризата ще продължи до края на септември (21%) и на тези, които смятат, че ще продължи и след септември (27%).

Общият фон, който епидемията създава като настроение в страната, се отразява пряко и на политическата обстановка. Първоначалният всеобхватен страх от заразата премина в тревожност. Актуалните неудобства и непредвидените неблагополучия, които ни обхващат, изостриха обстановката у нас. Политическата атмосфера е толкова нагрята, сякаш следващите парламентарни избори са в непосредствена близост. Можем да предвидим, че до провеждането на редовния вот ситуацията ще прегрее, което създава предпоставки за значителни промени в политическите нагласи. В условията на подобни кризи се раждат нови политически проекти или се извършват значими промени в политическото пространство.

Моментната ситуация можем да дефинираме като затишие пред буря. Сред утвърдените партии ГЕРБ се радва на значително доверие – 28%, което надвишава електоралната подкрепа за управляващите (21%). В настоящата ситуация това би трябвало да представлява значителен резерв, който евентуално може да увеличи изборния им резултат. Това е възможно ако удържат статуквото и не ги сполети вълна от обществено недоволство. При БСП атмосфера почти няма – 13% доверие срещу 12% електорална подкрепа. Вътрешното напрежение, което излъчва основната опозиция, се отразява на отношението на избирателите към нея. Явно докато не си подредят къщата, социалистите не биха могли да очакват избирателите да видят в тях алтернативата за управлението на страната. Според преобладаващата част от активните гласоподаватели дори вътрешнопартийните избори няма да възстановят единството в тази партия. Като най-сериозен конкурент на сегашния лидер хората припознават организационния секретар Кирил Добрев. Електоралният потенциал на ДПС, регистриран в социологическите изследвания, обикновено е подценен, тъй като неговият електорат е по-трудно достъпен. Според данните от проучването, можем да очакваме подкрепата за Движението да бъде на традиционното ниво. Регистрираната готовност за подкрепа на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е висока – над 5%. Доколкото става дума за нов субект в политическата структура, засега не бихме могли да очертаем евентуалния таван, до който могат да достигнат бившите шоумени. От парламентарните партии ВМРО и ВОЛЯ са в добра кондиция, тъй като освен че поддържат електоралните си ядра, имат и известен резерв от доверие. Аналогична е ситуацията и при Демократична България. При НФСБ и Атака подкрепата изглежда доста обрана. Електоралната тежест на „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова, Възраждане и АБВ засега е на ниво, което би могло да ги превърне в подходящи партньори в евентуални коалиции.

Като цяло може да се предположи, че следващият парламент ще бъде доста раздробен. Проблемите в двете водещи партии са сериозни, което неминуемо води до прилив на избиратели към по-малките политически субекти. Ситуацията сега наподобява на тази през 2014 година, когато в Парламента влязоха 8 политически субекта. Не е изключено да се появят и нови политически образувания, тъй като значителни сегменти от обществото в момента нямат политическо представителство. При това става дума за групи от хора с активно присъствие в стопанския и културен живот на страната и които просто не намират за кого да гласуват.

Обстановката както в държавата ни, така и в глобален план, е толкова турбулентна, че хората търсят дасе опрат на нещо стабилно. Конфронтации и резки движения в политиката плашат обществеността. Може би това е причината преобладаващата част от избирателите да предпочитат в бъдещия парламент мнозинството да бъде на широка коалиционна основа. На доминацията на някоя от двете традиционни крила – ляво или дясно – не се гледа като на предпочитан вариант.

В доверието към основните държавни институции не намираме нищо изненадващо. Президентсвото, правителството и в частност МВР традиционно получават по-висока степен на доверие с твърде близки стойности. Докато Прокуратурата, Парламентът и Съдът са в групата с по-критичните оценки.

Публичното противопоставяне на позициите на президента и премиера е във фокуса на общественото мнение. Новото тук е, че имаме смяна на позициите. Явно образът на премиера е уязвен от компроматите, които излизат срещу него и тезите на президента получават все по-голяма чуваемост в обществото. Създалата се ситуация оказва влияние и върху степента на доверие, която персонално получават първите мъже в държавата. Макар и с близки позиции, доверието към президента надвишава с около 3,5 пункта това към премиера. По този показател най-добре стои председателят на Националния Оперативен Щаб Венцислав Мутафчийски, чието доверие вече няколко месеца стои на ниво около 40%. Съотношението между персоналното доверие към лицата, включени в листата, и партиите или институциите, с които са обвързани, показва и влиянието, което личностите на лидерите оказват върху рейтинга на техните организации.

Скандалите и компроматите, които заливат публичното пространство, също оказват влияние върху политическите нагласи. Участниците в тези действия обаче биха имали по-голяма тежест, ако поемат лична отговорност. Според общественото мнение, ако Васил Божков иска да води политическа дейност, би трябвало да се върне в България и да покрие предявените към него претенции от държавата за дължими данъци. Нерегламентираните обвързаности между бизнесмени и политици също смущават общественото мнение. Поради това болшинството от хората са на мнение, че с отношенията помежду си президентският съветник Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков са нарушили обществените правила и норми.

Васил Тончев

Данните са от експресно проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 26 юни – 1 юли 2020 г. сред 1000 респондента. Изследването е реализирано на база на случайна извадка от телефонни номера по метода на стандартизирано телефонно интервю сред пълнолетното население на страната, с квота по пол и възраст.

Вие лично спазвате ли мерките, наложени от Правителството и Националния Оперативен щаб?

Процент

Да, спазвам ги стриктно

58,4

Да, съобразявам се с тях

35,6

Не, не ги спазвам

4,7

Не мога да преценя

1,2

Според Вас, навреме ли започна облекчаването на противоепидемичните мерки или трябваше да се изчака още?

Процент

Започна навреме

58,3

Трябваше да се изчака още време

27,8

Не мога да преценя

13,9

Според Вас, кога обстановката ще се нормализира и България ще излезе от кризата, свързана с коронавируса?

Процент

До края на юли

38,3

До края на септември

20,6

След септември

27,0

Не мога да преценя

14,1

Имате ли доверие на следните политически партии?

Да

Не

Не мога да преценя

ГЕРБ

28,2

58,3

13,5

БСП

12,9

70,1

17,0

ВМРО

5,4

79,0

15,6

ДПС

4,0

80,4

15,6

Воля

3,6

76,3

20,1

Демократична България

3,6

71,6

24,8

Възраждане

2,3

70,1

27,6

НФСБ

1,8

80,5

17,8

Атака

1,8

80,9

17,4

АБВ

1,5

74,1

24,4

Ако днес се проведат парламентарни избори, Вие лично за коя партия / коалиция бихте гласували?

Процент

ГЕРБ

21,3

БСП

12,2

Има такъв народ

5,2

ДПС

4,4

ВМРО

3,9

Воля

2,4

Демократична България

2,4

Възраждане

1,6

Изправи се.БГ

1,5

АБВ

1,0

Атака

0,7

НФСБ

0,4

Не съм решил/а / Не бих гласувал/а

43,0

Смятате ли, че резултатът от вътрешнопартийните избори в БСП ще възстанови единството в партията?

Процент

Да

14,5

Не

44,2

Не мога да преценя

41,3

Според Вас, кой от следните политици ще бъде най-сериозният конкурент на Корнелия Нинова за лидерския пост?

Процент

Кирил Добрев

23,2

Красимир Янков

13,9

Валери Жаблянов

8,6

Калоян Паргов

3,0

Не мога да преценя

51,3

Кой според Вас би бил по-добрият вариант за страната ни след следващите парламентарни избори?

Процент

България да се управлява от широка коалиция между системните партии

37,2

България да се управлява от дясноцентристка коалиция

7,6

България да се управлява от лявоцентристка коалиция

10,0

Не мога да преценя

45,2

Имате ли доверие на следните институции?

Да

Не

Не мога да преценя

Президентство

28,2

51,4

20,3

Правителство

27,7

56,2

16,1

МВР

26,7

52,8

20,5

Прокуратура

14,1

61,9

24,0

Парламент

13,6

69,5

16,9

Съд

11,4

65,8

22,8

Според Вас, чия позиция е по-адекватна на ситуацията в момента?

Процент

Позицията на Премиера

28,0

Позицията на Президента

34,0

Не мога да преценя

38,0

Имате ли доверие в следните политически и публични личности?

Да

Не

Не мога да преценя

Венцислав Мутафчийски

40,4

42,8

16,9

Румен Радев

31,9

45,0

23,1

Бойко Борисов

28,5

53,7

17,9

Слави Трифонов

20,3

52,6

27,1

Йорданка Фандъкова

18,1

53,5

28,4

Томислав Дончев

16,4

56,1

27,5

Мая Манолова

15,0

56,5

28,5

Кирил Ананиев

15,0

56,9

28,1

Иван Гешев

14,6

57,3

28,1

Младен Маринов

12,5

53,1

34,4

Владислав Горанов

12,5

61,0

26,5

Веселин Марешки

10,1

63,5

26,3

Цвета Караянчева

9,6

61,8

28,6

Корнелия Нинова

9,4

65,4

25,3

Деница Сачева

9,3

59,1

31,6

Красимир Каракачанов

8,6

64,3

27,1

Кирил Добрев

7,9

63,5

28,6

Валери Симеонов

7,8

68,6

23,6

Делян Пеевски

7,5

69,6

22,9

Лозан Панов

6,9

57,3

35,9

Сотир Цацаров

4,6

63,6

31,8

Костадин Костадинов

3,1

62,8

34,1

Христо Иванов

2,4

62,5

35,1

Мустафа Карадайъ

2,3

68,9

28,9

Волен Сидеров

2,3

75,6

22,1

Цветан Цветанов

1,5

77,5

21,0

Смятате ли, че Васил Божков трябва да се върне в България, ако иска да води политическа дейност?

Процент

Да

63,9

Не

18,4

Не мога да преценя

17,8

Смятате ли, че Васил Божков трябва да плати предявените му от държавата данъци?

Процент

Да

78,6

Не

8,1

Не мога да преценя

13,3

Смятате ли, че бизнесменът Пламен Бобоков и президентският съветник Пламен Узунов са нарушили закона като са договаряли назначения на техни кандидати за посланици?

Процент

Да

54,4

Не

9,8

Не мога да преценя

35,9

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели