/Поглед.инфо/ Депутати, министри, зам.-министри и кметове ще могат да бъдат избирани за председател и членове на Сметната палата.
Това решиха народните представители в бюджетната комисия при гласуването на второ четене на законопроекта за одитния орган, съаобщи "Труд". В първоначалния вариант се предвиждаше председателят и членовете да не са заемали такива позиции през последните 3 години преди избора им.
Според депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова ограничението трябва да отпадне само за народни представители, тъй като те не са обект на проверки от Сметната палата. Не така стои въпросът с министри, зам.-министри и кметове - при тях се появява конфликт на интереси, посочи тя. Депутатът от “Коалиция за България” Румен Гечев обаче контрира, че в 25 държави от ЕС няма такива ограничения. “Трябва да внимаваме да не направим изисквания, при които трудно ще намерим кандидати”, допълни той.
Народните представители решиха Сметната палата да се състои от председател и 8 членове. Председателят трябва да има поне 15 години опит в областта на финансовия контрол или правото, а членовете - поне 10 години. Мандатът им ще е 7 години.
Пълномощията на председателя и членовете на контролния орган ще могат да се прекратяват предсрочно от парламента. Според проекта самата Сметна палата ще може да предлага на парламента да изключи неин член за тежки нарушения на закона или на Етичния кодекс на контролния орган. Това прилича на “другарски” съд и ще създаде възможност за натиск върху членовете на палатата, възропта Менда Стоянова. Най-вероятно този текст ще отпадне при гласуването му на второ четене в пленарната зала, заяви председателят на комисията Йордан Цонев.
Беше решено още годишните финансови отчети на малките общини с бюджет до 10 млн. лв. да минават на финансов одит. Румен Гечев заяви, че това няма да натовари допълнително Сметната палата, защото сега имала 100 свободни бройки.
Ще бъде премахната възможността председателят на Сметната палата да издава наказателни постановления при нарушения в обществените поръчки. Одиторите вече ще изпращат докладите с нарушенията до Агенцията за обществени поръчки и до държавната финансова инспекция, които ще налагат санкции.