/Поглед.инфо/ Пандемията, измислена или не, свързана с Ковид-19, от пролетта на миналата година, демонстрира на пръв поглед учудващо диаметрално противоположни човешки реакции, особено в нашата, в т.нар. "Западна цивилизация". Казвам измислена или не, защото съгласно устава на Световната здравна организация, световна пандемия се обявява при количество заболели в световен мащаб, което и до момента не е "постигнато" от Ковид-19.
В случая става очевидно, че т.нар. "конспиративни теории" имат някакви основания, тъй като разминаването в числата е умопомрачаващо - ние все още сме твърде далеч от изискуемите 330 милиона души по света, които са заболели от Ковид-19, за да се обявява световна пандемия. В същото време не по-малки са
основанията на другия тип "конспиративни теории", съгласно които Ковид-19 е "пипнат" от човешка ръка, което в прав текст означава, че ще има не само четвърта, но и... петдесет и четвърта вълна. Не по-малко основателни са предположенията на същите тези "конспиративни теории", че в такава ситуация най-големият печеливш от тази криза е Фармацевтичната мафия - между впрочем мафията, пред която бледнеят и търговията с оръжие, и нарко-мафията, и мафията, свързана с разпространението на проституцията. Всичко това изглежда повече от
логично, но не е това, което ми прави най-голямо впечатление, извън
очевидния факт, че това заболяване наистина го има, че е тежко, както
ми споделят и приятели, преживели го, но и че води до смъртоносен
изход, независимо от спекулативните дискусии дали причината за смъртта
на много хора е само Ковид-19. Не, за мен, особено от психологическа гледна точка, твърде интересно е противопоставянето между "ваксъри" и "анти-ваксъри", не само у нас, но и в Западната цивилизация, тъй като зад привидността на противоположните позиции, се откроява една и съща човешка реакция.
За какво всъщност става дума?
За "ваксърите" е повече от разбираемо, че колкото повече хора се ваксинират, толкова повече ще намалява опасността от Ковид-19, а това ще предполага перспективите за "връщане на живота" към "старото нормално". За "анти-ваксърите" е фундаментално съмнението, че всъщност тъкмо ваксините срещу Ковид-19 са опасни за живота на хората, поради което си искат "старото нормално" тук и сега, в момента, а кампаниите за ваксинация и особено "привилегиите" за ваксинираните са анти-човешки и недемократични. Всъщност, ако се опитаме да надникнем зад "очевидността" на тези противоположни тези, ще открием, че в тяхната основа стои един и същ човешки психичен факт - емпиричният страх от смъртта или, ако щете, метафизичното безпокойство от осъзнатия край на човешкото съществуване, тъй като Създателят сякаш е искал да се подиграе с "най-висшето" си творение, човекът, за да даде на него единствено възможността да знае, че е смъртен. Иначе казано, "ваксърите" се страхуват от смъртта в същата степен, в която от смъртта се страхуват и "анти-ваксърите", защото и за едните, и за другите смъртта е окончателното "друго на живота", а не "част от живота" - теза, която пронизва мисленето на хората от "нашата" отдавна секуларна Западна цивилизация. Точно в този смисъл, откривайки безспорното общо между "ваксъри" и "анти-ваксъри" - страхът, всеобвземащият и смразяващ човешкото битие страх от смъртта, за мен е повече от комично тяхното противопоставяне; искам да кажа, че и двете страни са еднакво жалки. Не, драги, друг, съвършено друг е пътят за преодоляване на вашия ужасяващ страх от смъртта, който и едните, и другите се опитвате да прикривате, обявявайки едва ли не тотална война едни срещу други! Просто трябва да четете, да се образовате, да преживявате емпатийно болките на другите, да сте смирени и най-важното, може би - да се опитате да разберете и осъзнаете, че смъртта не е "другото на живота", а че е "част от живота". Или, както
казваше големият френски изследовател на африканските представи за смъртта, Луи-Винсент Тома, че "белите западни хора разбират от всичко друго, но не разбират истински смъртта"!
Това е положението, "ваксъри" и "анти-ваксъри", уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!