/Поглед.инфо/ Зачестяват различни публикации по темата за съдебната власт и нейната независимост. Без да се впускам в коментар на тези публикации, както и в обсъждане на Основните принципи на съдебната независимост (приети въз основа на Хартата на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права от Седмия конгрес на ООН, проведен в Милано от 26 август до 6 септември 1985г., одобрени с резолюция 40/32 на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1985 г.) и множество други документи, намирам за уместно да се спомене, макар накратко относно участието на т. нар. съдебна власт в България в лицето на Върховния касационен съд в този процес. Тъй като се касае не за нещо установено документално и така веднъж за винаги дадено, а за динамика в общественото развитие.

Тук става дума само за Конференцията на председателите от Централна и Източна Европа – организация, чиито членове са председателите на върховните съдилища от 23 страни на Балканския полуостров, но във времето към дейността й присъединили се такива и от други страни, извън региона. Въпросната формация е учредена през 2011 г. като продължение на проведената през 2007 и 2010 г. в Института за правни инициативи в Централна и Източна Европа (CEELI), Прага, Кръгла маса за съдебен интегритет. Целта на провежданата ежегодно конференция е обсъждане на общите предизвикателства пред върховните съдилища във връзка с проблемите в съдебната система, утвърждаването на съдебната независимост, засилването на интегритета, отчетността, подобряването на съдебното управление, борбата с корупцията и постигането на обществена подкрепа за съдилищата. Първата официална конференция е проведена в института CEELI през 2011 г., а следващите – в Албания (2012 г.), Черна гора (2013 г.), Грузия (2014 г.) и Хърватия (2015 г.). В резултат на тригодишна работа, на проведената в Хърватия конференция са приети Принципи за независимост на съдебната власт, подписани в Brijuni на 14 октомври 2015 г. от председателите на върховните съдилища на Албания, Азербайджан, Босна и Херцеговина,Чешката република, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Руската федерация, Словакия, Словения и Украйна, а през 2016 г. от страна на Грузия и Сърбия.

Заслужава подобаващо, съобразно по-добре късно отколкото никога, отдаване значение и на решението от 22 май 2019 г. на българските магистрати съставящи Пленума на Върховния касационен съд за приемане и от негово име председателят да подпише на Деветата конференция в Братислава, Словакия, цитирания документ, с който се потвърждават основните принципи на съдебната независимост и интегритет, като се подчертава за необходимо условие признаването на действителната съдебна независимост – институционална и индивидуална, за успешното функциониране на съдебната власт при спазване върховенството на закона. Защото Принципите от Бриюни засягат и отношенията между съдебната власт и законодателната и изпълнителната власти, както и между съдебната власт и медиите, а така също представянето пред националните органи и обществото като цяло ролята на съдебната власт и съдебната независимост, допринасяйки за изграждането на обществено уважение към тази власт и съдиите в търсене на подкрепа за продължаване развитието на върховенството на правото.

Доколкото става въпрос за независимост, несъмнено отстояването й е преди всичко работа на самата съдебна власт. Формалното присъединяване на Върховния касационен съд към споменатите Принципи не е достатъчно както за постигане на реална независимост на съдебната власт, така и за преодоляване на недоверието и спечелване на уважението към нея и нейните представители като подкрепа от страна на обществото. Особено след последните изяви на т. нар. Висш съдебен съвет, които провокираха не само продължаващото масово изразявано недоволство вътре в страната, но и външна намеса. С оглед споменатите в началото публикации, (незаслужаваща сериозно внимание, а единствено в констатацията, че Висшият адвокатски съвет не е оправомощен да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на укази за президента, е стойността на информацията за подготвяна такава инициатива), не би било пресилено да се заключи, че от съдебната власт в лицето на Върховния касационен съд обществото очаква активни действия съобразно предоставените му от Конституцията правомощия. Само така може да започне възстановяване на доверието от обществото в съдебната власт като защита срещу всякакви посегателства както от отделни субекти, така и от държавата като нещо нереално, символ на нещо несъществуващо, празнота, игра с облаци в небето, в каквато гражданите нямат място сред живите хора.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели