/Поглед.инфо/ Преди 77 години - на 30 септември 1944 г. бе извършен един логичен акт – чрез специална Наредба-законна на новата власт се създаване Народен съд за привличане под юридическа отговорност за тежки престъпления в периода от 1 март 1941 до 9 септември 1944 г.
Този съд бе и политически, и извънреден. Политически, защото съдеше представители на предшестващия режим, извършили тежки политически престъпления срещу народа и държавата. И тъй като тези престъпления бяха вършени със средствата на държавната власт, т.е. с политически средства той бе извънреден.
Този съд бе извънреден и заради още нещо – бележеше края на продължилата 27 годишна гражданска война, водена от българската буржоазия срещу собствения си народ. Както става при всяка революция - народът осъждаше стария режем.

Но извънредността на Народния съд не го прави нелегитимен. Колкото и чудно да изглежда това за новопоявилата се монархофашистка историография този закон е съобразен с Търновската конституция, възстановена от Отечественофронтовската власт. Петото Велико народно събрание от 13 юни – 13 юли 1911 г. внася редица допълнение в Търновската конституция. Едно от тях гласи , че тя не допуска съществуването на извънредни съдилища, освен в случаите, когато „… държавата се намира в състояние на война, или е въведено военно положение в нея, или части от нея са под чужда окупация”.

На 30 септември 1944 г. България се намира и в трите състояния. Тя – благодарение на интелигентните си политици-фашисти – е във война с почти целия тогавашен свят, намира се във военно положение и е окупирана от омразната Червена армия.

Но извънредният български Народен съд има и други, външни причина за неговото създаване.

Това е идеята на ръководите на трите най-мощни държави на антихитлеристката коалиция. На всички свои срещи те единодушно се съгласяват след войната да бъдат съдени лидерите на нацистка Германия, нейните съюзници и помагачите ѝ в окупираните страни. България е верен съюзник на Райха – негов сателит докрай и по този начи напълно попада в списъка на страните-победителителки. И не случайно техния контролен орган в София - Съюзната контролна комисия внимателно следи процесите и когато на 4 април 1944 г. Народният съд прекратява своята дейност съюзниците напълно я одобряват .

Но съвременната монархофашистка пропаганда не я одобрява ! Да, но е факт, че

Българоя е била съюзник ва най-мрачните реакционни страни по време на Втората световна война – Германия, Италия и Япония.

В онези години властващата монархофашистка клика тръгна на кървав поход срещу народа си. Тя напълно безотговорно обяви война на САЩ и Великобритания без да подготви страната за нея.

Вследствие на това съюзническата авиация бомбардира 147 селища, София бе почти изцяло разрушена , хиляди жертви останаха под развалините.Родината ни бе ограбена от Нацистка Германия с помощта на нейните български лакеи. Режимът прие срамният Закон за защита на нацията, ожесточи до краен предел , действащият 20 години Закон за защита на нацията.

За периода 1941-1944 г. монархофашисткият режим уби 9150 партизани и над 22 000 техни ятаци и помагачи. В концлагери бяха въдворени над 31 000, а в затворите – над 9 000 антифашисти. Интернирани в чужди краища бяха над 15 000 роднини на партизани и ятаци. На много от тях къщите - бяха изгорени. През полицейските участъци преминали – над 64 хиляди .

И всичко това – за 3 години и половина. Цифри и факти , изнесени април 1945 г. от Съюзническата контролна комисия, а не измислени в центровете на някакви чужди фондации за България…

Днес, идейните и кръвни наследници на монархоэашистката клика наричат нейните главни действащи лица „интелектуален елит на нацията”.

Но тези много интелигентни представители на монархофашисткия режим водеха война не само срещу собствения си народ, но бодро обявиха война на САЩ и Великобритания . Войната бе заявена като символична… Докато 147 селища не бяха засипани с бомбите на англоамериканците.

Така, в резултат на своята слугинска , авантюристична, безотговорна и „високоинтелигентна политика монархофашистка клика доведе България дотам, че през есента на 1944 година тя се оказа във война срещу 63 държава – с почти целият тогавашен свят ! По този начин тя изправи Родината ни пред трета, още по-жестока от първите две, национална катастрофа.

Заради всичко това Народният съд изпълни волята на цялата изстрадала трудова България и издаде справедливи присъди на всички военнопрестъпници. Лъжа е, че този извънреден съд е наказал и невинни хора; напротив - такива не само

няма , но у нас той бе най-снизходителен от всички, които след Втората световна война действаха и в цяла Европа, и в Азия.

Освен това - нещо не по-малко важно – всички съдебни процеси бяха открити, публични засягащо извънредното – с десетки

свидетели.

Народният съд бе продукт на извънредно законодателство, но и всичко свързано с него бе извънредно. Вълната от подобно законодателство бе заляла и двата континента, за които стана дума : светът току-що бе излязъл от една опустошителна война , която нямаше по жестокост и човешки жертви равна на себе си в историята на човечеството. А това човечество знаеше кои са подпалвачите на тази война, знаеше и кои са военните престъпници в нея. Затова и у нас, когато Народният съд бе закрит, Съюзническата контролна комисия изцяло одобри неговата работа.

До края на септември 1944 г от отечественофронтовската власт. бяха арестувани над 28 000 души. От тях над 16 хиляди скоро бяха освободени. На останалите 11 122 бяха повдигнати обвинения. Смъртни присъди получиха 2 730 от подсъдимите, а 6536 – различни срокове затвор, 2062 бяха оправдани.

Истина е, че по времето непосредствено след 9 септември отечественофронтовската власт не успя да предотврати случаите на лична саморазправа. Тези саморазправи не бяха оправдани, но бяха обясними – по-горе стана ясно колко жертвите на монархофашизма за трите и половината години, в които дългогодишната гражданска война стигна своя апогей. От 2 септември България имаше ново, нефашистко правителство, но полицията и жандармерията продължаваха да стрелят и убиват по инерция. Тази инерция, но вече с обратен знак продължи още няколко седмици след завземането на властта от ОФ. Това е вярно, но е категорично преувеличен броя на жертвите при стихийните саморазправи – 50 , 100, …200 хиляди !

Безсрамна лъжа с днешна дата на кръвните и идейни потомци на фашистките убийци.

Мина време - почти епоха - и веднага след „демократичните” промените в източноевропейските социалистически страни и в СССР там веднага нахлуха реваншистките легиони на бившите фашисти и техните потомци, превърнали се мигновено в демократи…При това не какви да са демократи, а либерални такива !

Тогава и уплашената до смърт перестроечна върхушка на БКП, но и немалко хора – също така главно от средите на едномилионната комунистическа партия – наивно призоваваха към слагане край на жестокото противопоставяне от миналото, към национално помирени. Помирение между кои – между жертвите и палачите ли, които „клаха народа, както турчин не бе го клал”?

Вместо помирение потомците на палачите, че и присъединилите се към тях обичайни, неизбежни приспособенци яростно тръгнаха да търсят реванш… Което означава, че не са си взели поука от вечната учителка на народите – историята.

А всъщност кому бе нужно да го налага, след като от началото на 60-те до началото на 90-те години на ХХ век – цели три десетилетия народът ни живя в мир, ред, спокойствие и национално съгласие ?

* * *

Няма никакво съмнение, че и тази година на 1 февруари народните представители на Република България ще отдадат почит на получилите преди 74

години народно възмездие на Царство България.

И тази година ще станем свидетели на тягостния ритуал при мемориала на военните престъпници пред НДК . Никой не може да отнеме правата на всекиго да тачи и оплаква своите покойни родственици, каквито и да са били те приживе, но не и да насилва обществото с тържествено оневиняване на убийци.

* * *

И така : преди 74 години имаше справедливо възмездие за виновниците - представители на фашисткия режим у нас, но техните потомци не извлякоха поука от трагичната им съдба. Те се чувстват победители и търсят исторически реванш. При това, на всяка цена …

Голяма грешка !

По отношение на Народния съд пък се тиражира една друга неистина : че той е нелегитимен според Търновската конституция, действието на която бе възстановено на 9 септември от правителството на ОФ , не допускала съществуване на извънредни закони. Още в началото на ХХ век имаше не два пъти държавен т.е. извънреден / съд с обвиняеми министри. И при управлението на БЗНС държавен съд – трети по ред – срещу министри и вrсокопоставени политици, виновни за войната 1915-1918 и последвалата я национална катастрофа. Този справедлив извънреден съд бе открито политически, за разлика от първите два, които бяха уж само за криминални деяния .

Той се опираше на допълнението към Търновската конституция, направено от Петото Велико народно събрание през лятото на 1911 г. , отнасящо се за извънредното законодателство. Според допълнения текст , конституцията не допуска създаване на такова законодателство , освен в случаите „ … когато държавата се намира в състояние на война или e въведено военно положение или части от нея са под чужда окупация „ .

Точно в такова положение се намираше Царство България по времето на Народния съд .И това бе признато от Съюзническата контролна комисия, осъществяваща окупационния надзор над страната. Самата комисия се състоеше от представители на страните победителки над Хитлеристка Германия – САЩ, СССР и Великобритания и изразяваше мнението както на своите правителства, така и на общественото мнение в своите страни. А на Парижката мирна конференция решенията на Народния съд бяха одобрени от всички страни-победителки и послужиха като облекчаващо положението на България обстоятелства