/Поглед.инфо/ Мисията на професионалните военни днес е да не допускаме войната да се разраства,…да съхраняваме този мир с цената на живота си!
Генерал Румен Радев- президент на Р. България

Тези думи на държавния глава и върховен главнокомандуващ на въоръжените сили на Република България са ни повече, ни по-малко фундаментално послание към професионалните военни от кадъра и запаса.

Всеки воин от кариерата, бил той под знамената или в гражданския живот, трябва да възприеме това послание като камбана, която бие тревожно и зове за съпричастност към усилията на българския народ да живее в мир и в свят без войни.

Ние, в клуб „Сигурност“ и интелектуалния кръг около списание „Сигурност“ от дълго време, много преди започване на Специалната операция на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна, проведохме /октомври 2019 год. БТА/ VIII дискусионен форум "БРОД за МИР", където предвидихме днешните събития и продължаваме да търсим своето място и роля за излизане на сраната от създалата се кризисна ситуация.

На базата на обективния анализ на геополитическата и на геостратегическата среда за сигурност, отчитайки острата конфронтация между свръхсили по повод запазването или промяната на световния ред, установил се след рухването на Берлинската стена и неизбежното преминаване към многополюсен свят, се обединихме около позицията, че навлизаме в етап на тежки изпитания за световния мир, които крият рискове от избухване пожара на третата световна война. В по-тесен кръг - с професор дфн. Нако Стефанов – председател на Българския национален съвет за мир, с издателя на списание „Сигурност“ и председател на Обществения форум „Брод за България“ Лазар Мурджев и с генерал Тодор Бояджиев – председател на Българския евро-атлантически разузнавателен форум, многократно сме дискутирали тази проблематика и най-вече въпросите свързани с мястото и ролята на гражданското общество, в това число и на военно-патриотичните и родолюбиви организации и на българското войнство, при определяне приоритетите на националната политика за сигурност и отбрана в условията на сложилата се взривоопасна ситуация около Украйна и в Черноморския регион.

На изработваните позиции и идеи даваме гласност в социалните мрежи и ги предоставяме на вниманието на компетентните държавни органи.

На 6-ти април тази година огласихме Паметна декларация под наслов: „Забравихме ли уроците на историята“ в която се отправя призив за обявяване на Отечеството за зона на мира. Смисълът и дълбоката същност на този апел е да се работи за постигане на национален консенсус да няма у нас чужди войски и бази и България да не участва, нито пряко нито косвено, във военни действия и конфликти.

На 21 април, също тази година, 12 родолюбиви организации, съпричастни към дейностите и изявите на интелектуалния кръг „Сигурност“, излязохме с Открито писмо - Обращение „Не на участието в Глобалната война“, с което се отправя призив за изработване на национална отговорна позиция, която да намери израз в Общобългарска платформа „България – Зона на Мира! България – Брод за Мир." Откритото писмо беше изпратено до президента на Републиката, Народното събрание и Правителството, но за съжаление към този момент има тишина от страна на институциите.

В оживените дискусиите, които водим в нашия интелектуален кръг, приоритетно внимание отделяме на такива въпроси като :

- възможна ли е и как да се постигне хармония между националните и колективните интереси ?;

- отстоява ли се от нашите държавници българския национален интерес, когато се вземат решения в ръководните органи на НАТО и ЕС ?;

- полезно ли е за нашата национална сигурност на територията на страната да се изграждат военни бази на други държави и да се дислоцират коалиционни военни формирования, включително и да се разполагат на наша територия ядрени оръжия ?;

- има ли и ако има кои са червените линии които не трябва да се преминават по отношение на националния ни суверенитет ? Постигнат ли е у нас баланс между сигурност и суверенитет ?;

- трябва ли да се допусне България под някаква форма да бъде въвлечена в конфликта между Русия и Украйна, включително и да предостави на Украйна наши оръжия, бойна техника и боеприпаси ?

Редовно на страниците на списание „Сигурност“, което впрочем е единственото списание в страната в областта на националната сигурност, чрез вестник „Българско войнство“ и сайтовете „Брод за България“, "Поглед инфо", „Отбрана ком“ и „Пан бг.“ огласяваме нашите позиции, анализи, прогнози и предложения към държавните институции.

Специално внимание в „Брод за България“ отделяме на въпроса за привличане на българските военни и цялото национално войнство, особено на тези от запаса и резерва, които са многократно повече от кадровите военнослужещи, в реализиране на лансираната платформа за мир. Някой ще каже не е ли ерес военни, които цял живот се готвят за война, да говорят за мир. Отговорът е недвусмислен - не е, защото армиите, освен да водят военни действия, изпълняват и ролята на превантивна сила, способстват за избягване на войната и за запазване на мира. Те, включително и в годините на студената война, са били гарант за мира и сигурността на човечеството.

В стремежа си да разработим компетентно позицията на запасното войнство по животрептящи въпроси на войната и мира и по вътрешно-политическите въпроси, почерпихме от опита на колегите от страни- люлка на демокрацията. Запознахме се с действията в това отношение на френските колеги, които през 2021 г надигнаха глас против ситуацията в страната и изразиха недоверие в държавните институции като дори заплашиха Франция с гражданска война. През месец април с Отворено писмо подписано от 20 пенсионирани генерали и 100 други офицери, някои от които на активна служба, в апокалиптичен тон те предупредиха властта за опасност от гражданска война и военна намеса. Второто отворено писмо дойде през месец май, този път от действащи военнослужещи, в което посочват, че „…упадъкът, който неминуемо е последван от колапс, хаос и насилие, …може да принуди армията да се намеси в конфликтите“. В последвалата реакция на политически сили и от представители на Правителството се отправиха обвинения, че военните нарушават закона като готвят преврат, нещо което се е случвало няколко пъти във френската история през последните два века. Така реагира на проблемите в страната френският генералитет и военнослужещите. За разлика от тях всичко което ние правим и възнамеряваме да правим в бъдеще в интерес на мира и сигурността на хората и държавата е в рамките на българското законодателство и на Конституцията.

Това е трайна позиция на общността. Българското войнство успешно издържа проверката на времето през годините на бандитския преход от социализъм към капитализъм в най-уродливата му форма. То остана вярно на клетвата и на дълга към Отечеството и не се противопостави с военна сила на псевдодемократичните промени, въпреки, че в резултат на тях хиляди офицери и сержанти бяха уволнени от армията, оставени на произвола на съдбата и захвърлени на улицата като ненужна вещ, без държавна помощ и подкрепа. И този процес беше съпроводен с какви ли не обиди и обвинения, които силно накърниха самочувствието на офицерския корпус и нанесоха непоправим удар на престижа на професията и на честта на офицерския пагон. Годините минават, но огорчението на офицерството си остава и до ден днешен. И въпреки това, запасното войнство не загърбва националния интерес, проявява активна гражданска позиция, показва, че на него може да се разчита за справяне с налегналите ни кризи и за защита на националната сигурност.

Може би по тази причина, въпреки погрома на армията и рязкото понижаване на нейния боен потенциал, народът си я обича и определя като една от най-одобряваните държавни институции. Ето един пример в това отношение. Преди броени дни мой приятел във фейсбук - о.з. полковник Дженко Дженков, по повод на позицията на правителството по отношение войната в Украйна и готовността за оказване на военно-техническа помощ написа: „ Искам оставката на цялото правителство, разпускане на Народното събрание и нови избори. Не желая повече Ненчевщина, Каракачановщина, Шаламановщина и Тагаревщина в армията на която дадох 40 години от живота си. Вън агентите на ЦРУ, опитващи се да ни вкарат във войната“. За броени часове, постът на полковник Дженков беше одобрен от 981 души, което е почти една трета от фейс приятелите ми. Негативни бяха само два или три поста. Една част от реагиралите са бивши военнослужещи, но повечето са обикновени граждани. Впечатлиха ме хубавите думи по отношение на армията и военните, доверието в тях и надеждата, че само те могат да спасят страната. Позволявам си да цитирам само няколко поста:

Тенчо Дулев „Време е Българската армия да застане начело на държавата докато има все още истински офицери държащи на българщината…Време е да се поучим от нашата история.“

Цветанка Донкова: „Браво. Чудесна доблестна постъпка. Дано всички български офицери да мислят така“.

Стела Иванова: „ Дано накрая да се чуе гласа на достойните български офицери. Вярвам, че все още има достойни, честни, и милеещи за Родината“.

Станислав Грудев: „Армията се нуждае от такива достойни офицери, обичащи България. Офицери обслужващи чужди интереси вън от армията“.

Не може един военен от кариерата, когато чете такива ласкави отзиви за армията и офицерството да не се трогне и да изпита удовлетворение от избраната професия.

В последните няколко дни се случиха няколко събития с участието на държавния глава, които нямаше как да минат незабележимо и да не предизвикат оживени дискусии в българското общество. На 29 април, по време на посещението си в Испания, в отговор на журналистически въпроси свързани с войната в Украйна и помощта с оръжия на УВС, с малко думи президентът генерал Румен Радев каза много важни неща. „В Европа бушува война. Мисията на професионалните военни е да съхраняват мира и сигурността с цената на живота си и да не допускат войната да се разраства. Военните отдават своя професионализъм в служба на мира и сигурността , с трезва преценка за опустошителния потенциал на войната, която политици и демагози често не притежават или пренебрегват в името на партийни и користни цели. Много от политиците никога не са рискували живота си , но с охота излагат на риск живота на другите“. Още по-тревожно прозвуча допълнението към тази позиция, което държавният глава направи в Обръщението си по повод 1-ви май - Международен ден на труда. В него той заяви: „Наш патриотичен дълг е да не допуснем въвличането на Родината във войната. Да не се поддаваме на милитаристките призиви, с които започва всяко кръвопролитие. Да не допуснем страстите от войната да се пренесат у нас. Да не търпим политически шарлатани да ги разпалят за своя употреба. Като офицер съм посветил живота си на сигурността на България и оставам верен на тази мисия и днес“. Много тежки, но справедливи и пораждащи дълбок размисъл думи.

Без колебание смея да твърдя, че и целокупното българско офицерство, може би с единични изключения, също е вярно на клетвата и на дълга си пред род и Родина и мисли като върховния Главнокомандващ. Офицерството не може и не бива да остава в позицията на статист и страничен наблюдател. Нужно е да се заеме активна гражданска позиция по случващото се в страната в това изпълнено с рискове и заплахи тревожно време.

Какво всъщност каза президентът на журналистите и на суверена- българския народ? На ясен и разбираем език държавния глава ни казва:

- националният интерес и грижата за хората е пръв приоритет на властта;

- решенията за съпричастността на България към войната в Украйна трябва да се вземат в София, а не в Киев. България трябва преди всичко да отстоява и защитава своя национален суверенитет;

- предоставянето на оръжия продължава и задълбочава кризата. То води не към мир, а към братоубийство;

- България не трябва да оказва военно-техническа помощ на Украйна, защото по този начин тя се въвлича във войната;

- политиците са готови да рискуват живота на своите граждани в името на користни и партийни цели и интереси;

- мисията на професионалните военни днес е да пазят мира и сигурността, а не да способстват за разширяване на войната.

Така, по този начин, върховният Главнокомандващ определи и огласи мисията на военните в днешното тревожно и пълно с неизвестности за мира и сигурността време.

Сега на ход са българските военни – генерали, офицери, сержанти и войници от кадъра и запаса. Не може да има каквото и да е съмнение, че военно-патриотичните и родолюбиви организации и войните от запаса и резерва ще откликнат на повелята на деня и на призива на държавния глава и както до сега ще се наредят в първите редици на сторонниците за мир, сигурност и просперитет на страната.

Ние от форума „Брод за България“ смятаме, че най-логичния ход на организациите и съюзите на българското войнство е да се включат в Националната платформа „България – зона на мира! България- брод за мир“.

Целесъобразно е това да стане със собствен проект, който може да бъде назован „Военни за мир и национален суверенитет“. Този проект да бъде неразделна част на Националната платформа. Една такава патриотична инициатива несъмнено ще даде нов импулс на обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации и на единението на запасното войнство. За СОСЗР лансирания проект ще способства за осмисляне и канализиране на неговата предконгресна дейност.

Организациите на запасното войнство имат богат и проверен в живота инструментариум от форми на работа в интерес на отбраната и сигурността на страната. Бих посочил за пример проведените до сега седем национални форума по проекта „Брод за България“ в хода на които се натрупа ценен опит за работа по национални идеи и каузи. Тук, може да се обедини националното усилие и множество други НПО, под надслов "БЪЛГАРИЯ БРОД ЗА МИР!".

Запасното войнство и неговите организации имат голям потенциал и завидна експертиза в областта на военното дело и по въпросите на войната и мира, от които в наше време държавата има крещяща нужда. Широки възможности за обществена изява на генералите и офицерите от запаса и резерва разкрива. Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и Закона за юридически лица с нестопанска цел. Не може да има съмнение, че военно-патриотичните организации и съюзи ще се включат в проекта „Военни за мир и национален суверенитет“ и ще поемат полезни инициативи за неговото изпълване със смислено съдържание.

Очаквам, както е процедирано и до сега, военно-патриотичните и родолюбиви организации да направят необходимото за да придадат организиран характер на работата по Проекта, да обединят усилията си и да координират действията си за постигане на неговите цели. В този случай може да се предложи на президента на Републиката, в качеството му на върховен Главнокомандуващ и инициатор на цитираната мисия на професионалните военни, да поеме патронажа над проекта „Войни за мир и национален суверенитет“ и над "ОБЩОБЪЛГАРСКА ПЛАТФОРМА "БЪЛГАРИЯ – ЗОНА НА МИРА! БЪЛГАРИЯ БРОД ЗА МИР! ".

От интелектуалния кръг около списание „Сигурност“ и участниците в клуб „Сигурност“, имаме готовност да предложим платформа за реализиране на тази национална кауза.

+ + +

Военно-патриотичните и родолюбиви организации на българското войнство знаят своето място в гражданското общество на България и с чувство на отговорност ще приемат като своя формулираната от държавния глава мисия на професионалните военни. С нейното изпълнение те ще направят необходимото за да оправдаят народното доверие!

БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ