/Поглед.инфо/ Реакциите на българските политици и на анализатори и коментатори на решението на президента Владимир Путин да спре проекта за газопровод „Южен поток”, колкото многобройни, толкова и разноцветни, дават основание за сериозни изводи: за липса на геополитически усет към събитията или нежелание да изведеш истинските причини на преден план; за склонност да подменяш или премълчаваш фактите или да ги тълкуваш коренно различно; за безпринципно прехвърляне на политическа вина; за сляпа пристрастност без оглед на националните интереси.

Нито един политик или коментатор не започна аргументите си от „дръпването на спусъка”: Превръщането на на един чисто икономически проект с изключителни ползи за Европа в политическо оръжие, с изказването на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер на 01. юни 2014 г., в което обвърза признаването на правителството в Киев от Москва с напредъка на преговорите за „Южен поток”. ЕС се съобрази с ултиматума за спиране на проекта, отправен на 03 юни 2014 г. от премиера на Украйна, страна, която не е членка на Съюза, погазвайки всъщност правата и интересите на 8 страни–членки. Разбира се, че зад това стоеше огромният натиск на САЩ, който завърши в България със срамната сцена, когато българският премиер /Орешарски/ излезе пред микрофона в присъствието на тримата американски сенатори за да обяви спирането на проекта, пък дори и да си е повярвал, че това е временно. Този момент в интерес на истината беше споменат от няколко коментатори, но от нито един български политик и има защо.

В геополитическото задкулисие въобще не бяха потърсени причините за случващото се, с изключение на аргументите на някои анализатори едва в последните дни, след като удари гръмотевицата и освети очертаващата се катастрофална загуба за България в перспектива. А те не бяха „удобни” за дискутиране, защото засягат презокеанския ни партньор и съюзник. Въпреки че за всички сложната игра имаше простичко обяснение: САЩ хвърлиха много сили и финансови средства за да предизвикат събитията в Украйна с цел да откъснат богатата на ресурси Русия от високотехнологично развиващата се Европа, да превземат и подчинят европейския пазар включително с продажби на шистов газ в бъдеще, за да избегнат очакваната доларова криза, да предотвратят създаваенто на мощен Евразийски съюз и въздействат върху Китай. Нов закон на правителството в Киев, управлявано отвън, позволи газопреносната мрежа на Украйна да бъде поета до 49% от чужди компании. Синът на американския вицепрезидент Байдън и бившия полски президент Квашневски влязоха във фирмите, разработващи находищана на газ в Източна Украйна, където „случайно” бяха съсредоточени бойните действия. При цена на концесиите 25 млрд долара и на бъдещото модернизиране на остарялите тръбопроводи от 20 млрд долара, кой наивник би допуснал, че ще оставят да се строи „Южен поток”, когато това би направило излишна украинската газопреносна мрежа?

Български коментатори и някои политици се „хванаха” за споменатото от президента Путин име на нашата държава, без да оценят веднага, че ние съвсем не сме в центъра на противопоставянето и още по–малко в разиграваната голяма геополитическа игра. Не беше трудно да се стигне само до един възможен отговор при свързването на следните информации: „Газпром” променя модела на работа с пазара на ЕС, изоставяйки този на доставки до краен потребител и руската газ ще се предлага на границите на ЕС; Ролята на Украйна като транзитна страна ще бъде сведена до нула; Работните групи с Турция започват работа още следващата седмица; Доставките през „Северен поток” за Северна Европа се увеличават с 50%. От всичко това могат да се направят изводите:

– Русия поема пътя към коренна промяна, очевидно на базата на убеденост, че не може да се очаква разведряване в отношенията със Запада във връзка с Украйна. Нещо повече, след срещата на Г–20 и тежкия безрезултатен разтговор между Меркели Путин, след проверката на стратегическите ядрени сили и от двете страни, след резолюцията на Конгреса на САЩ, призоваваща Украйна да възобнови военната операция, може да се очаква и най–лошото.

– След договора с Китай, заявените намерения с Турция е втората стратегическа стъпка към преориентация на Москва.

– Освен това, се подсказва, че доставките за Киев може и да бъдат тотално прекъснати, но през „Северен поток” се гарантират количества за Западна Европа, което чертае черен сценарий за България.

– С хода си да предостави същото количество газ /63 млрд куб.м./ на Турция превръща същата в още по–силен геополитически играч. Познавайки стила на Анкара на водене на политика, практиката й винаги да извива ръце и се пазари, изтъргувайки всяка стъпка спрямо ЕС, НАТО и САЩ за постигане на свои определени цели, можем да си представим какво ни очаква в бъдеще. А за България проблемите съвсем няма да са до надценката на газа от посредника Турция, а от увеличаване на зависомостта. Няма да махнем стената на границата ли? Няма да разрешим връщане на имоти и превръщане на църква в джамия ли? Няма да въведем изучаване на турски и староосмански ли? Само чакайте.

В анализа на нашия Център за стратегически изследвания от юни 2014 г. посочихме варианта „Южен поток” да мине през Турция като най–лошия за България. Още преди това Турция даде да се разбере, че е заинтересована, а решимостта на САЩ и ЕК с безпрецедентен натиск да спрат проекта ни даваха достатъчно основания за такъв извод. Затова обявеното от Путин закриване на проекта бе само въпрос на време. Днес обаче се създават нови зависимости от геополитическа значимост. Освен това, в посочената разработка подчертахме, че винаги е по–добре да защитаваме, ако евентуално се наложи, интересите си групово, всички осем европейски страни по линията на «Южен поток» и ЕС като цяло пред доставчика от Русия, отколкото сама България от един евентуален доставчик Турция и се оказахме лоши пророци.

Третият важен момент обхваща комплекса от въпроси, свързан със слабостта на българските политици да се осланят на позициите на Брюксел, вместо да използват членството ни за защита и постигане на национални цели. Днес някои български „геополитици” изтъкват, че ЕС е излязъл „победител” от битката за „Южен поток” и се превръща в световен играч, когато и на децата стана ясно, че е просто „васал” на САЩ и немалко западноевропейски държавници и бизнесмени искат промяна на тази политика. Още в цитираната по–горе разработка на нашия Център посочихме големия проблем с дефицита на солидарност между отделните страни–членки и на повече реализъм: „Трябва да се наложи икономическата, а не политическата логика. По–мъдро би било да се мисли стратегически за бъдещето, а не конюнктурно. Затова не изненадват резултатите в разработката „Русия и Германия през 2035 г.”, представена по–късно и в ЕК: в предложенията, в които се предвиждат различни мерки за осигуряване на западноевропейските страни при евентуално намаляване или пълно спиране на руските газови доставки, никъде не се посочва изход за страни в почти 100% –това зависимост от такива. Тук вече има дефицит на солидарно мислене. А член 54 от Директива 2009/73/EU препоръчва именно поддържането на дух на солидарност и избягване налагането на прекомерна тежест на партньорите.” България бе спомената само в констатацията, че сами сме си виновни, защото не сме били изградили тръбопроводи със съседите.

Водени от извода за недостатъчна солидарност, предложихме България да инициира разговори с всички заинтересовани страни–участнички в „Южен поток” и да се избработи съвместно предложение, което да се внесе в ЕК. Разбира се, че никой не ни чу. В Европа съзнаваха, разбират и днес, че ако сега внася 150 куб.м. газ от Русия, то през 2035 г. ще са й необходими 450 куб.м. газ. Тези обеми не могат да бъдат „покрити” въпреки всички възможни идеи и проекти за диверсикация. В близките 4 години доставки на втечнен американски газ не са осъществими; залежите в САЩ бяха силно надценени; тепърва ще се строят станции както на американските пристанища, така и в Европа, с изключение на готовата вече в Испания; въпреки евтиния добив в САЩ, цената му в Европа ще расте; за много европейски страни добивът на собствена територия е тема табу, заради протестите на обществеността; замяната на руския газ с други възобновяеми енергийни източници не може да покрие повече от 30% от ръста на потребление. В България не можем да разчитаме по–рано от 8–10 години на добив от нови находища, чиято разработка дори не е започнала. Подписаното писмо за намерения с Азербайджан не ни гарантира, че след 2019 г. ще получаваме газ и че бъдещите интерконектори с Гърция и Турция ще бъдат запълнени с максимален обем 1 млрд куб.м. при потреблевие от 3 млрд днес. При тези реалности президентът Плевнелиев заяви, че България ще се утвърди като предпочитан Център за газови доставки, днес пък премиерът Борисов се изхвърли, че ще станем износител на газ, а политици и придворни журналисти – че «Южен поток» не ни бил нужен.

Четвъртата група от въпроси за ползите, загубите и перспективите може и да е позакъсняла и безпредметна, но не и с поуките, ако има кой да ги направи и да ги помни. Цитираните днес числа за загуба на 3 милиарда инвестиции, 400 млн годишни приходи и над 5000 работни места не са нови, споменахме ги и в нашия анализ от юни 2014–та. Днес и германски институт, близък до правителството в Берлин посочва, че „българите не само спряха всички работи по проекта, но не се оставиха да бъдат убедени да ги възобновят”. И загубата на България не е само в това, че щеше да спечели много от таксите за пренос на газ, а от това, че пропусна възможността да стане „една влиятелна транзитна държава в големия газов покер”. По–нататък авторите потвърждават, че има ясна връзка на борбата за надмощие в Украйна с бързо увеличаващия се натиск на Брюксел и Вашингтон върху София и не й било оставена възможност да защити интересите си. Но същевременно се изтъква ролята на президента Плевнелиев, чието „поучително” изказване спрямо Русия, публикувано във влиятелен германски вестник, очевидно е предизвикало реакцията на Путин. След като давахме Русия на съд, след като се заканвахме, че ще я „напляскаме”, след като обявихме, че сме в информационна война с нея, след като използваме и западни медии за да надуем мускули, защо днес се питаме, как така Турция получи кранчето, а не ние?

Към казаното от немските правителствени експрети можем да добавим, че ние губим и доверието на онези 7 европейски държави, на които попречихме с действие и бездействие да гарантират енергийните си доставки за десетилетия напред. Във външната политика е нужно и достойнство и собствен почерк, нещо, което на нас изглежда ни липсва.

Лансираната от някои медии теза пък, че Русия се оттегля поради липса на икономически ресурс, обижда средноинтелигентния българин. Как страна с над 600 млрд резерви ще се затрудни с проект за 25 млрд? Ако нямаше финансови възможности, защо ще строи тръбопровод със същия обем към Турция? А как българските „визионери” размахващи заплахата за България от „агресивна” Русия ще обяснят доскорошните си твърдения, че руснаците ще водят война с такава икономика.

Постоянният представител на Русия в ЕС заяви, че „ще бъдат проведени разговори с онези, които са изразили загриженост”. Не е необходимо да имаш дори способност да четеш между редовете за да разбереш, че България не е вече дори в полезрението на Москва за възможни разговори. Резето падна. Дори и да сформираме предлаганата от нас през юни група на 8–те участници и да се молим за възобновяване на проекта, няма как да стане при избрания от Москва нов модел за връзка с енергийния пазар на Европа, защото ще трябва сами да го строим от Черноморския бряг до Сърбия. Но ако бяхме предприели такава стъпка през юни и ЕК бе започнала да изтрезнява по–рано, отколкото чак сега, щяхме да имаме доказателство, че и една малка страна може да променя някои процеси в историята.

Политическата импотентност може и да е лечима, но демократичният принцип, че гласът на прозорливия и мъдрия тежи еднакво с този на непросветения, е нелечим, което обяснява, защо си избираме политици, превърнали ни в остров, заобикалян вече от всички, годен вероятно само за военен кордон към Изток, бежански кордон към Запад и обслужваща територия.

Българските държавници трябва винаги да си припомнят думите на германския политик Ханс–Дитрих Геншер: В политиката трябва да се дават отговори на въпросите, когато те възникнат, а не когато ти ги зададат. На български в конкретния случай : късно е моме за китка.