/Поглед.инфо/ Фактите от изборите през последните 20 г. показват закономерност, според която БСП качва резултата си, когато е в опозиция и губи, след като е управлявала.

Отчитат го социалозите и политолозите от Институт „Иван Хаджийски” още преди няколко години, които пишат в един от анализите си:

Социалистите в опозиция създават очакване за промяна и получават доверие като партия на промяната. Социалистите на власт генерират разочарование. Новаторският, радикалният образ на БСП печели в опозиция и губи, когато трябва да се сблъска с ограниченията на властта.

От тази гледна точка резултатите на БСП под ръководството на Нинова поставят основателни въпроси.

Но преди това ето какво показват цифрите:

През 1997-2001 г. България се управлява от Иван Костов. След погрома върху държавните предприятия и приватизирането на безценица на най-апетитните от тях, след кадровите чистки и на фона на настъпилата безперспективност пред страната се появява месията Симеон Сакскобурготски, който управлява от 2001-2005 г. На изборите на 25 юни 2005 г. , след 8 г. в опозиция, БСП обачеуспява да спечели 82 мандата и съставя коалиционно правителство с премиер Сергей Станишев.

На изборите през 2009 г.  на политическата сцена е изгрял новият месия Бойко Борисов, което, в съчетание с разочарованието от избухналите корупционни скандали (в които са забъркани и днешни знакови лица, едно от тях уволнено като зам.-министър), му гарантира победа. Социалистите остават в опозиця с 40 депутати.

През 2013 г., след оставката на кабинета Борисов-1, БСП печели 84 мандата. Съставено е правителство с премиер Пламен Орешарски. Следват скандалът с предложението Пеевски да стане шеф на ДАНС (гласувано и от Корнелия Нинова) и 13-месечни ежедневни протести. В тези условия БСП губи европейските избори през май 2014 г. с постигнат резултат от 424 хил. гласа. През лятото на същата година оставка подава правителството, както и председателят на БСП Сергей Станишев. В тези невиждано тежки условия БСП  губи предсрочните парламентарни избори през 2014 г., организирани от служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев. Спечелени са 39 мандата. Допълнителен фактор е участието на АБВ и „Движение 21”, които дръпват над 180 хил. от гласовете на левицата. Загубата формално е на току-що избрания нов председател Михаил Миков, който обаче няма никакво време за промяна в политиката и на лицата.

През 2017 г.  след провала и оставката на кабинета Борисов-2, при инерцията от избора на подкрепения от БСП независим кандидат за президент Румен Радев и при служебно правителство, назначено от него, БСП има на своя страна абсолютно всички шансове за успех. Но... губи изборите. Въпреки че увеличава депутатите си на 80, броят им е по-малък в сравнение с изборите след оставката на Борисов-1 през 2013 г. Анализаторите са категоричние, че това се дължи на грешки на Корнелия Нинова.

Трагедията от грешки отново се повтаря през 2019 г. и БСП за втори път бележи позорна загуба на спечелени избори. Сравнението на числата с европейския вот през 2014 г. е твърде нелицеприятно. Ще припомним: тогава е избухнал скандалът с назначението на Пеевски, цяла година има нестихващи ежедневни протести с искане за оставка на правителството, има президент от ГЕРБ. Сега ГЕРБ е разтресен от скандала „Апартаментгейт”, оставката на Цветан Цветанов като депутат и от цялата серия оставки на министри и зам.-министри преди това, а президент е Румен Радев. И въпреки това БСП губи с драстична разлика от 7 %, като успява да подобри резултата си с едва 50 хил. гласа. Тези 474 хил. гласа обаче са по-малко от получените при най-тежките за БСП парламентарни избори през 2014 г., когато партията все пак успява да привлече над 505 хил. гласа. На тези избори го няма и деструктивното влияние на "Движение 21" и АБВ (въпреки името "Коалиция за България") - те получават само 20 хил. гласа.

Оправданията с ниската активност, с манипулациите, с купения и контролирания вот са несериозни. Да, всичко това е факт, но то е било факт и при предишните избори. Така че причината е другаде и все повече анализатори я посочват – това е поредицата от грешки на председателката Корнелия Нинова.

За 3 г. тя имаше шанс, какъвто никой друг председател на БСП не е имал преди нея – да води партията на „спечелени” избори. Но тя успя да ги изгуби – и парламентарните избори през 2017 г., и европейските избори през 2019 г. и десетките частични местни избори през 2016, 2017 и 2018 г. (с няколко изключения).

Мелодрамата с оставката ѝ, която се разиграва последните дни - хем „подавам оставка като председател”, хем „кандидатирам се веднага за председател” - показва, че:

- няма абсолютно никакво намерение да се оттегли от поста си и да понесе политическа отговорност за провала на изборите, напротив – решена е да остане с цената на всичко;

- не е сигурна, че ще изведе БСП към спечелване на местните избори и бърза да се бетонира на председателското място за още 4 г. преди да ги изгуби;

- ако не бъде спряна, пред БСП предстоят мрачни дни на още загубени избори, налагане на култ към личността, прочистване на враговете с партиен билет и най-страшното – пълна идеологическа подмяна (нещо, което проф. Шаренкова днес срамежливо нарича „социалистическо-патриотична линия”, защото би било твърде ужасяващо да назове подмяната с истинското ѝ име).