Септември символизира Седмия ден, считано от март, който пък е първият месец от сътворението на Света

На 1 септември Православната църква чества паметта на Преподобни Симеон Стълпник - Симеоновден. Освен това на този ден започва църковната нова година, предаде Информационна агенция КРОСС.

Септември символизира Седмия ден, считано от март, който пък е първият месец от сътворението на Света, обясни отец Светослав Кючуков от Неврокопската епархия: „Така както някога Творецът, след като създал Света за шест дни, благословил Седмия ден, в който си починал от всичките си дела, той благословил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела”.

Самото име на месеца – септември, идва от латински и означава „седем”.

През септември водите на Потопа започнали да се отдръпват и Ноевият ковчег се спрял на планината Арарат в Армения.

Пак в този месец Моисей слиза от планината Синай и донася на евреите Десетте божи заповеди.

През септември е извършено и освещаването на храма в Ерусалим, построен от цар Соломон. В него след това е внесен Ковчегът на Завета.

По това време на годината всички израелски колена се стичали в Ерусалим за празника, изпълнявайки заповедта „Седмия месец да Ви бъде Събота на Съботите и да смирявате душите си пред Господа”.

Празникът на т. нар. Новолетие е утвърден от Светите отци на Първия вселенски събор в Никиея през 325 в. Н. Е. Това става по времето когато Цар Константин Велики изкоренява идолските празненства и освобождава Христовата вяра от тежки гонения. Тогава именно Светите отци установяват да се празнува Новолетието като начало на християнската свобода за възпоминаване на христовото посещението в юдейскта синагога в този ден и проповедта му за благоприятната господна година.

Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Само, че това вече е празник не на Стария завет, а на Новата благодат, обясни отец Светослав.

На този ден се чества паметта на Свети Симеон Стълпник, който е един велик християнски аскет, живее през 4-5 век. Тогава е началото на монашеството като явление в новозаветния и православен свят, разказа ощеОтец Светослав: „Тогава именно започват тези хора да се отделят от другите, отиват в пустинята, далеч от всичко земно и всичко материално. Започват да живеят богоугоден живот, като се стремят да понасят несгодите чрез молитва и пост”.

Свети Симеон се качва на един стълб, каменна колона, на който той прекарва на пост и молитва, без покрив над главата си. Храни се изключително оскъдно. Постепенно хората започнали да идват при него за съвети, а той ги поучавал на християнското слово. Така започва да привлича към себе си и други, които да се опитват да водят такъв отшелнически живот. Постепенно започват да се събират хора, да живеят на едно място и се оформят днешните манастири.