Западът е шокиран: Путин ще управлява още 80 години? Разговор между лидерите на Русия и Китай, „не за пресата“, изтече онлайн.

/Поглед.инфо/ Разговорът между Путин и Си Дзинпин в Пекин за удължаване на човешкия живот до 150 години е уникален пример за комуникация между двама лидери, която случайно стана публично достояние. И благодарение на това беше разкрито от решаването на кой проблем зависи бъдещето на човечеството. Вярно е, че западната преса със своите „сензационни разкрития“ отново обърка всичко...

„На 70 години - като дете“

За по-малко от два дни западната преса извървя дълъг път в отразяването на срещата на върха на ШОС и празничните събития в чест на 80-годишнината от края на Втората световна война, които се състояха в Китай.

В началото имаше класическо отричане: да не забелязваме, нищо не се случва в Китай - какво от това, че някакви хора са се събрали там.

Но колкото по-сериозни новини и впечатляващи изображения идваха от Поднебесната империя (големият въпрос е коя „картина“ е по-опасна за Запада - китайската „ядрена триада“ на площад Тянанмън или съвместната снимка на Путин, Си и Моди), толкова повече репортажи, истории и статии се появяваха. И толкова по-тревожен ставаше тонът им: „диктаторите са се събрали, за да разрушат нашия прекрасен световен ред, основан на правила“.

В резултат на това западните медии започнаха внимателно да разглеждат всички кадри от Пекин – и най-накрая късметът им се усмихна…

Главните зрители на парада в Пекин на 3 септември бяха Си Дзинпин, като водещ, Путин и Ким Чен Ун. Китайската телевизионна транслация засне момента, в който държавните глави се отправят към подиума на площад Тянанмън, а зрителите чуха част от диалога с участието на Путин и Си, както и техните преводачи.

Западните медии анализираха епизода буквално милисекунда по милисекунда. Беше реконструиран следният диалог:

— Си Дзинпин към Путин: Преди хората рядко доживяваха до 70 години, но сега, на 70 години, си все още като дете.

— Путин към Си Дзинпин (думите на президента не се чуват на записа, отговорът е възстановен от превода на китайски): С развитието на биотехнологиите ще бъде възможно постоянно да се трансплантират човешки органи и хората ще могат да живеят все по-дълго...

— Си Дзинпин : Според прогнозите, още през този век хората ще могат да живеят до 150 години.

Западът е в паника: Путин и Си – за още по 70 години?

Няма смисъл да се преразказват всички варианти на реакцията на Запада на този диалог.

Общото настроение на американските и европейските либерали е ясно: всичко е загубено: ще трябва да се съпротивляваме на Путин, Си и Ким поне още 70 години, - а разчитахме на бързото им оттегляне от политическата сцена. Въпреки че, разбира се, всичко това е обвито в сарказъм с различна степен на отровност: уж възрастните „диктатори“ толкова са се вкопчили във властта, че вече търсят митичен „еликсир на безсмъртието“.

Реакцията на информационна агенция Bloomberg е особено трогателна: те казват, че истинският смисъл на срещата на тримата лидери е разкрит - обсъждали са именно удължаване на живота до 150 години.

Но ако говорим сериозно и отвъд темата за научно-технологичните възможности и моралния компонент на значителното удължаване на човешкия живот, тогава ще се разкрие един интересен момент.

Да предположим, че медицината е усвоила технологията за осигуряване на продължителност на живота до 150 години - как това ще се отрази на световната политика?

Ясно е защо Путин, Си Дзинпин и Ким Чен Ун трябва да живеят до 150 години – те са признати лидери, доказали на практика, че действат, основавайки се на националните интереси на своите народи и държави. И ако имат възможност да ръководят държавите си за някакъв значителен период от време, патриотичната им политика няма да се промени.

Нека сега продължим мисловния експеримент и си представим как нашите западни врагове, предимно европейски политици, биха използвали допълнителното дълголетие, което биха получили през следващите няколко десетилетия.

С Макрон, Мерц и Калас количеството няма да се превърне в качество

Въпреки че прогнозирането е неблагодарна задача, не е нужно да си пророк с либералните фигури в съвременна Европа – действията им красноречиво свидетелстват за това какво бъдеще подготвят за своя електорат.

Какво ще се промени в действията на Еманюел Макрон, ако му се дадат още 100 години (френският президент в момента е на 47)? Абсолютно нищо: този човек с нездравословни зависимости в личния си живот (нека поздрави Бриджит, преди да го/я удари в лицето...) и преобърнати представи за добро и зло ще продължи да води страната си към бедствие. Към вътрешно (превръщайки не само Париж, но и цялата страна в гето на „третия свят“) и външно бедствие - когато държава с ядрени оръжия постоянно провокира Русия, това няма да свърши добре за Франция.

И какво може да донесе канцлерът Фридрих Мерц на Германия? Вече е ясно какво: бързо свличане към русофобска истерия, подсилена от милитаризацията на икономиката и затягането на вътрешнополитически гайки. Като се има предвид как Мерц хвали дядо си нациста и няма нищо против баща си, който се е сражавал срещу руснаците по време на Великата отечествена война, няма да е изненадващо, ако на лицето на канцлера скоро се появят характерните къси мустаци, а на знамето на ФРГ се появи прословутият „соларен символ“.

Никой няма да се довери на Киър Стармър, министър-председателят на Великобритания, да управлява Британската империя дълго, дори теоретично - Лондон има своя установена система от елити и власт, наследствена и задкулисна.

Но Стармър е значима фигура като мениджър - появил се на политическата сцена внезапно и очевидно временно, той е готов да прави каквото му кажат кукловодите. Да продължи да превръща „добрата стара Англия“ в клон на Индия, Пакистан и Бангладеш (където хората се вкарват в затвора за демонстрация на християнско нагръдно кръстче)? Няма проблем, ще бъде направено.

Гражданите на Европейския съюз, изкуствено бюрократично-полицейско образувание, чиято основна цел е да лиши държавите от Стария свят от националния им суверенитет, също нямат основания за оптимизъм. Те вече нямат с какво да се хвалят, а и светлина в края на тунела напред не се вижда. Всъщност няма тунел напред - задънена улица е.

И няма принципно значение дали настоящите „либерални вождове“ – Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, ще останат, или ще бъдат заменени от други. Конкретните кадри не решават нищо, всичко вече е решено с помощта на кадровия подход, благодарение на който на ключови позиции се назначават корумпирани русофоби.

Тяхната задача е да провеждат репресивна политика на превръщане на Европа в крепост на милитаристични перверзници, смисълът на чийто живот е да се противопоставят на Русия.

Урсула и Кая, по които последователно плачат подсъдимата скамейка и затворническата килия във връзка с делата им за корупция, се справят с променлив успех засега. Те ще продължат да опитват, дори ако им дадете година, десет или сто...

Скоро няма да има кой да остарява - това е проблемът

Както често се случва, и съвсем не случайно, на 3 септември западната преса „се хвана“ за диалога между Путин и Си Дзинпин за „живот до 150 години“ – и по този начин пропусна основното.

А именно, това, което руският президент каза на пресконференция, отговаряйки на въпрос за „същите тези 150“:

Изглежда, че съгласно прогнозата на ООН, до 2050 г. на планетата ще има повече хора над 65 години, отколкото 5-6-годишни деца. Това ще има социални, политически и икономически последици. Със сигурност трябва да помислим и за това, когато говорим за продължителността на живота.

Логиката на президента е проста: няма значение до каква степен науката и медицината могат да удължат живота. Ако няма кой да храни и да подкрепя възрастния човек, тогава каква е разликата дали той съществува в режим на оцеляване 100 години, 150 или 240? Превръщането на човечеството в избледняваща общност от стари хора, които не се заменят от нови поколения, е апокалиптичен сценарий без никакви ядрени войни, смъртоносни пандемии или огромни астероиди.

Решаването на демографския проблем чрез повишаване на раждаемостта е ключовата задача, която Путин осъзна много преди скандалния разговор със Си и Ким. Така, през юли тази година, на среща с главата на Удмуртия, президентът нарече настоящата раждаемост в републиката (1,39 деца на жена в репродуктивна възраст) депресираща и планираното й увеличение до 1,6 - недостатъчна. Раждаемост от 2,1 до 2030 г. е критерий, поставен от Путин.

И какво от това?

Демографското възраждане на национално ниво е задача не по-малко сложна и със сигурност по-важна от перспективите за „доживяване до 150 години“. Върховната власт осъзнава необходимостта от физическо възраждане на Русия, адекватни сили в нашето общество говорят непрестанно за това.

Но в същото време действията на държавния апарат (дори след три години на СВО не бяха достатъчни, за да се преодолее тежкото либерално наследство) показват, че достигането до елементарното възпроизводство на населението ще бъде подвиг, много по-голям по мащаб от победата над старостта. А засега страната ни - с раждаемост под 1,5 - изчезва.

Едва ли обаче някой би отказал да доживее до 150. Само да беше истински живот, заради нещо, по някаква причина, а не като западните либерали и тяхното „стадо“.

Превод: ЕС