/Поглед.инфо/ Интересни хора посещават Украйна напоследък: началникът на британския щаб на отбраната адмирал Тони Радакин и неговият наследник Ричард Найтън наскоро пристигнаха в Киев. Първият отговаря за флота, вторият за авиацията. За съжаление, има сериозни основания да се смята, че намерението им е да се създаде британска екстериториална военноморска база в Одеса, подобна на Гибралтар. Което, разбира се, е категорично неприемливо за Русия.

Политиката на НАТО спрямо Украйна се характеризира най-добре с думите на песента на Висоцки „ние ги гоним през вратата, те нахълтват от прозореца“. Много хора мечтаят да нахлуят в Украйна със своите, по същество, окупационни сили под един или друг предлог - поляците, британците и французите.

Натовското дежавю

Но всичко това вече се е случвало. Одеса вече два пъти е била „це Еуропа“, след като е подложена на окупация от европейците.

Първият път това се случва през 1918 г., когато, възползвайки се от суматохата на Гражданската война, обхванала Русия, 600 британски морски пехотинци и 1600 сенегалци от 75-ти френски полк дебаркират в Одеса. По искане на окупаторите руските знамена на всички кораби в пристанището са заменени с британски.

Петлюровците, разположени близо до Одеса, не желаейки да се карат с Антантата, бързо изтеглят войските си на 40 километра. След което Франция обявява, че взема руска Одеса „под своя защита“, и скоро окупационната групировка наброява 50 хиляди души. Не се получава обаче - и на 4-6 април 1919 г. интервентите се евакуират от Одеса.

Втората „европейска окупация“ на Одеса се е състояла вече по време на Великата отечествена война - през октомври 1941 г. - и е била румънска. Германците са дали Одеса на своите съюзници, румънците, които са пожертвали над 90 хиляди свои войници по време на превземането ѝ, като част от румънската губернаторска област Приднестровие.

Всичко след това беше разпознаваемо. Властта беше само румънска. Комуникацията и образованието бяха само на румънски език, всички „съветски“ книги бяха конфискувани и унищожени от библиотеките. Само радиото остана на руски.

В същото време бяха разстреляни 3000 съветски военнопленници и 10 000 комунисти, съветски работници и евреи. Окупаторите се бориха жестоко с нелегалните: за всеки убит румънски войник бяха разстреляни 100 души, за офицер - 200. След диверсията, когато беше взривен градският управител, за една нощ бяха разстреляни 10 000 души.

Между другото, румънците все още предявяват претенции към Одеса...

Планът „Интермариум“

Малко хора си спомнят, че през декември 1917 г. Великобритания и Франция разделиха Русия на „сфери на влияние“: територията на север от Черно море отиде при французите, на изток – при британците. Очевидно фантомните болки от миналото все още се усещат от французите и британците днес.

Така че не е изненадващо, че освен Великобритания, и Франция се лигави по Одеса, чийто Генерален щаб разработва планове за нахлуване на френски войски в Украйна от 2023 г. Въпреки факта, че 76% от французите са против военната намеса, началникът на щаба на френските сухопътни сили генерал Пиер Шил уверява, че ще има екип на Макрон - и Франция ще изпрати 20 хиляди свои войници в Украйна до 30 дни.

Дори има няколко сценария (и причини) за въвеждане на окупационни войски. От най-„мекия“ — като изпращане на няколко хиляди „специалисти по разминиране“ и инструктори там, в съгласие със Зеленски, за да обучават украински войници.

До интервенция „по хуманитарни причини“: както обясни Le Canard Enchaîné, ако Русия поеме контрол над Одеса, през чиито три пристанища преминават 64,8% от целия украински износ и 67% от вноса, това уж би могло да застраши доставките на украинско зърно, за да „предотврати глобална продоволствена криза“.

Ето защо Франция възнамерява да въведе войски, „за да спаси бедните страни от глад“. Съществува и един много краен вариант: въвеждане на войски, за да се създаде „защитна зона“. Както обясни генерал Франсоа Шованси:

Нашите войски биха могли да присъстват в Украйна и да бъдат подчинени на киевските власти за защита на териториите. В този случай би било необходимо и обявяването на зона, забранена за полети.

Истинската им цел е описана в коментар за „Царград“ от военния експерт Александър Артамонов:

Днес се изпълнява планът „Интермариум“ /„Междуморие“/, замислен още от Пилсудски и активно лобиран от Ватикана, който създава единна зона от редица държави от Балтийско до Черно море - едновременно като „санитарен кордон срещу Русия“ и като транзитен коридор Север-Юг, заобикалящ Русия.

Мая Санду вече прехвърли единственото молдовско черноморско пристанище Гюрджулешти на Румъния. Плюс френско-британската Одеса. Плюс Румъния като „бензиностанция“ на НАТО. Плюс проливите на юг близо до Турция. Всичко това заедно превръща Черно море, по същество, във „вътрешно езеро“ на НАТО.

Работата в тази насока е в разгара си. Службата за наблюдение на НАТО отдавна работи в Одеса, използвайки американско оборудване. Разбира се, оборудването не е било поверено на украинците - там работят румънците от ЧВК Nordstarsupport Group. Тяхната задача е да проследяват всяко движение на кораби на нашия Черноморски флот в радиус от 200 км и да насочват към тях украински противокорабни ракети „Нептун“ (обхват - 250 км).

Активирането на британските адмирали е от същата поредица. Както отбелязва военният експерт Алексей Леонков в коментар за Царград:

В Очаков британците вече са построили военноморски учебен център, който лесно би могъл да се превърне в пълноценна военна база. Те отдавна бързат да създадат своя собствена екстериториална военноморска база в Черно море, подобна на Гибралтар, за да заобиколят Конвенцията от Монтрьо и да имат постоянно военно присъствие там срещу Русия.

„Споразумението“ с Киев за Одеса в бъдеще би могло да се превърне в правно основание за претенции срещу Русия. Британците играят дългата игра – и след 20 години лесно ще легализират това споразумение чрез своя парламент и ще започнат да изискват да го изпълняваме.

Ако битката е неизбежна, удряй пръв...

Можем ли по някакъв начин да осуетим плановете на нашите западни „заклети приятели“? Както смята Алексей Леонков:

Имаме само един вариант - да продължим СВО, като непременно превземем Одеса и Николаев. Ако започнем да си играем дипломатически с тях, те ще ни надминат, както се е случвало неведнъж.

Ясно е, че освобождаването на Одеса в близко бъдеще е изключително трудна задача, Западът залага твърде много на това. И така, какво може да се направи в момента? По мнението на Александър Артамонов:

Един от „сивите кардинали“ на транснационалните глобалистически сили и едновременно с това кризисен емисар на Макрон Бернар Анри Леви вече два пъти е бил в Одеса, чиято цялостна „отбранителна система“ е разработена още преди началото на СВО от френския Генерален щаб. Така че всичко е много сериозно.

Единственият начин да се осуетят плановете им е пълна морска блокада на Одеса с помощта на нашите БЕК-ове. И тоталното унищожаване на цялата пристанищна инфраструктура на Одеса - разбира се, с предварително предупреждение на населението.

И какво от това?

Има радикален начин да се извади Одеса от дяволския план на „колективния Запад“ за създаване на „Междуморието“, правейки невъзможно осъществяването на военни доставки през него или създаването на военна база там.

За да се направи това, както потвърждават военни експерти, ще е необходимо да се унищожи цялата ѝ пристанищна инфраструктура. Така че да няма къде да се акостира или разтоварво. Жалко ли е? Разбира се. Но трябва да разберем, че никой няма да я остави непокътната, когато освободим Одеса.

А това означава, че така или иначе ще трябва да я възстановим. Заедно с одеситите, които ни чакат, защото Одеса, построена някога от руснаците, остава същата по същество и дух и днес - за ужас на киевските власти, които не знаят какво да правят с нея.

Превод: ЕС