/Поглед.инфо/ Ако Киев прекъсне доставките на руски енергоносители за европейските страни, те могат да отговорят по същия начин.

Провеждащите се в момента в Китай тържества по случай 80-годишнината от края на Втората световна война, както и срещата на върха на ШОС, се превърнаха във възможност за задълбочаване на сътрудничеството на Русия с други страни в областта на енергийните доставки.

Освен това, Брюксел, заедно с Киев, който блокира транзита на руски газ за Европа от началото на тази година, полага всички усилия за намаляване на зависимостта на ЕС от покупките на руски енергийни ресурси.

В резултат на това на 2 септември в Пекин бяха подписани редица международни споразумения за изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“ от Русия до Китай през монголския транзитен тръбопровод „Союз Восток“. След изграждането му Москва се ангажира да доставя, а Пекин да купува до 50 милиарда кубически метра газ годишно.

Цената за реализирането на този проект ще бъде между 10 и 14 милиарда щатски долара, от които 40% ще бъдат финансирани от китайски държавни и частни компании. Според председателя на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер, проектът „Силата на Сибир 2“ ще се превърне в най-големия, най-мащабен и най-капиталоемкия газов проект в света (за сравнение: цената на изграждането на газопровода „Северен поток 2“ от Русия до Германия беше 9,5 милиарда евро).

Според The Financial Times, след като „Силата на Сибир 2“ бъде пусната в експлоатация, тя ще предостави на Китай алтернатива на съществуващите доставки на втечнен природен газ (LNG) от САЩ, Катар и Австралия.

Въпреки това, без да чака началото на проекта, Москва се споразумя с Пекин и за увеличаване на текущите годишни доставки на газ: по газопровода „Силата на Сибир“ от 38 на 44 милиарда кубически метра (+16%) и по далекоизточния маршрут от 10 на 12 милиарда кубически метра (+20%).

Защо това е лошо за Европа и Украйна?

Като начало, общите доставки на руски газ за Китай ще покрият напълно загубите на „Газпром“ от спирането на взривените през 2022 г. „Северен поток“. Газът, доставян от Ямал за Европа, разбира се, ще продължи да отива на европейските пазари във формат на втечнен природен газ (LNG), но след изграждането на „Силата на Сибир 2“ той ще отива директно към Китай и Монголия, преориентирайки експлоатацията на газовите находища от Запад на Изток.

Нека цените за Азия, според Милър, да са „по-ниски от европейските“, но „Газпром“ няма да зависи от следващите европейски санкции и искания на Брюксел и страните членки на ЕС, които, образно казано, си стрелят в крака, само и само за да навредят на Русия.

В същото време вече става очевидно, че Европа е зле подготвена дори за началото на следващия отоплителен сезон, тъй като не е запълнила своите подземни газохранилища (ПГХ). Както заяви Милър: „Настоящата динамика на изпомпване показва, че ще бъде трудно за отделните европейски страни да достигнат целевия показател от 90% заетост на ПГХ.“

Например, „хранилищата в Германия са пълни само на 71,1%, в Холандия са пълни на 64,8%“, а ПГХ Инчукалнс в Латвия е пълно само наполовина, което „създава сериозни рискове в случай на внезапно или продължително застудяване“.

Това се потвърждава от данни на Gas Infrastructure Europe, които съобщават, че към 31 август само две трети от обема газ, изтеглен от европейските подземни газохранилища миналата зима, са били изпомпани в тях, а разликата между тези цифри е 18,9 милиарда кубически метра. Между другото, това е втората по големина разлика в цялата история на подобни данни.

Ситуацията в Украйна не е по-добра. Към същата дата запасите от газ в украинските подземни газохранилища (ПГХ) възлизаха на 6,5 милиарда кубически метра свободен газ (т.е. газ, който може да бъде извлечен от тях при нормална работа на ПГХ). Миналата година запасите от такъв газ бяха 8,2 милиарда кубически метра, а топлата есен и зима без значителни студове позволиха на Киев да спести значителни обеми газ. За нормален отоплителен сезон Украйна се нуждае от около 10 милиарда кубически метра газ, а сега в ПГХ недостигът е около 3,5 милиарда кубически метра.

Откъде Украйна си набавя газ? Ако преди 1 януари 2025 г. Русия беше основният доставчик (Киев просто вземаше част от руския газ като плащане за транзита си към Европа), сега Украйна трябва да купува газ от страни от ЕС, главно Унгария и Словакия.

През последните четири месеца (от май до август) доставките на газ за Киев от тези две страни възлизат на над 1,72 милиарда кубически метра (Унгария - 45,3%, Словакия - 22% от общите доставки в размер на 2,55 милиарда кубически метра).

Тези страни обаче купуват същия руски газ, който идва в Европа по „Турски поток“. Тоест, Киев просто плаща доста много повече за околовръстния маршрут за получаването му.

Третият по големина доставчик на газ за Украйна е Полша с обем от 0,82 милиарда кубически метра (32% от доставките за същия период). Според данни за първото тримесечие на тази година обаче 18% от закупения от нея газ все още е руски втечнен природен газ (LNG).

Така днес стабилността на украинската енергийна система е изцяло зависима от доставките на газ от съседните страни от ЕС. Нещо повече, две от тях – Унгария и Словакия – напоследък все по-често се сблъскват с проблеми с енергийната си сигурност поради прекъсвания в работата на нефтопровода „Дружба“, причинени от постоянни атаки срещу него от Украйна.

И ето ни отново в Пекин, където на 2 септември се проведе среща между руския президент Владимир Путин и словашкия премиер Роберт Фицо. Руският лидер подчерта: „Москва дълго време толерираше и не реагираше на украинските атаки срещу енергийната инфраструктура. Сега започна да реагира сериозно.“

Путин също призова Фицо да спре доставките на газ и петрол за Украйна, „за да спре украинските атаки срещу енергийната инфраструктура“ на Руската федерация, през която руският петрол тече към Европа.

И тук всичко е логично. Киев нанася удар по „Дружба“, което води до намаляване на доставките на петрол за Унгария и Словакия. В отговор тези страни могат да прекъснат енергийните си доставки за Украйна. Това може да включва не само петрол и газ, но и дизел, както и електричество, което Киев получава от европейската енергийна система, което му позволява да покрива пиковите разходи за енергия. А те ще са много през предстоящата зима.

Депутатът от Върховната рада Маряна Безугла предупреди украинците в социалните мрежи: „Пригответе се за прекъсване на електрозахранването и тежка зима.“ Киевското правителство вече разбира, че през следващата зима потребителите ще се сблъскат с масивни прекъсвания на електрозахранването поради претоварване на електропреносната мрежа.

И дори наличието на мрежа от атомни електроцентрали в Украйна няма да спаси от прекъсвания на електрозахранването, защото рязкото увеличение на потреблението (например, електрически батерии, включени поради проблеми с отоплението в домовете) ще доведе до спад на честотата в енергийната система на страната и следователно до автоматично изключване на атомните електроцентрали от нея, за да се предотвратят аварии.

Киев едва ли ще е доволен, ако Будапеща и Братислава му наложат енергийна блокада, а Брюксел ще бъде възмутен от това, че подобни нечовешки методи за „принуждаване към мир“ се използват срещу хунтата на Зеленски. Въпреки това, дори заплахата от подобни стъпки би трябвало да принуди властите в Киев да се замислят за последствията от действията си и да спрат да се занимават с енергиен тероризъм.

Превод: ЕС