/Поглед.инфо/ Икономическият локомотив на планетата се насочва на изток: никакви други заключения не могат да се направят от темповете на растеж на БВП - по страни или като цяло, инфлационните очаквания, паритета на покупателната способност на населението и други макро- и микропоказатели на държавите, присъстващи или представени на Източния икономически форум.

Западните икономики безнадеждно изостават - и никакво ниво на потребление, дори високо (или дори много високо), на бързо застаряващото и следователно изчезващо население няма да ги спаси от колапс. Тези, които диктуваха тактики на политическия и бизнес естаблишмънт и предписваха стратегии, чудовищно грешаха.

Глобалистите заложиха на човека-консуматор, на еднократността на стоките, на това да се закачат на иглата на обезумялото консуматорство - и се изгориха. И това е вторият извод, който може да се направи от настоящите процеси в световната икономика и глобалните финанси.

Световният икономически форум (СИФ) е витрина на текущото индустриално и инфраструктурно развитие, хармоничния напредък на индустрията, сектора на услугите и устойчивите екологични стандарти. Прогресът и интересите на обществото са на преден план, а не 150-ият чифт панталони/обувки в нечий гардероб и хилядното нещо си „със седефени копчета“. СИФ не живее в дългове, обличайки износеното яке от дългови облигации, и разбира – колективно и индивидуално – че харченето на лъвския пай от националния БВП за обслужване на дълга е икономически некоректно и самоубийствено от финансова гледна точка.

Световният икономически форум (СИФ), който Русия организира вече десет години в Далекоизточния федерален университет, предлага алтернатива на всички, на които им е писнало от хищническия хегемон (друго наименование за международните финансови групи) и не им харесва тактиката на „изгорена земя“ на глобалистките индустриални конгломерати.

И тази алтернатива не просто намира съмишленици и поддръжници: тя започва да определя както настоящите, така и бъдещите тенденции в независимото икономическо развитие. Държавите, техните платежни системи, техните финансови институции. А поддръжниците на вече остарялата и следователно бавно изчезваща в забрава Бретънуудска система (това е, когато доларът е долар навсякъде, всички трябва да стоят на пръсти и да се страхуват от него) са уплашени до смърт от самия факт на провеждането на СИФ.

И всъщност тези поддръжници определено имат от какво да се страхуват. Днес всички, които са отговорни за финансовите системи на всяка от страните от ЕС, и особено на свръхпривилегированите държави от еврозоната, започват сутрините си не с „чаша кафе и вана“, а с разглеждане на данните за доходността по френските дългови задължения с десетгодишен падеж. И дори не доходността на самите тези държавни облигации, а ежедневният растеж на тяхната доходност.

Доходността по френските държавни облигации се увеличава не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час, тя расте експоненциално, което означава, че инвеститорите не вярват нито на френското Министерство на финансите, нито на френското правителство - и особено не на Макрон и компания. Цифрите, които Париж казва на инвеститорите с надеждата да ги успокои и да забави изтеглянето на средства от френската икономика, вече не отговарят на реалността. Това мислят в Германия. Дори германските медии, свръхлоялни към французите, са възмутени от факта на безсрамните лъжи.

Напрежението се усещаше и в центъра на глобализма, Европейската централна банка. Нейният председател, французойката мадам Лагард, изпрати пощенска картичка. И до борсовите посредници. И до Макрон.

В интервю за „Гардиън“ Кристин Лагард каза буквално следното: „Сривът на френското правителство предизвиква страхове в еврозоната.“ И добави, че рязкото покачване на доходността по френските държавни облигации кара инвеститорите да се съмняват в способността на президента Макрон и премиера Байру да управляват ситуацията.

С други думи, френската финансова система се разпада пред очите ни, което означава, че цялата система на плащания и преводи се разпада, банките нямат необходимата ликвидност и в резултат на това способността да обслужват дълга си и да плащат на кредиторите.

Положението с френските финанси е по-лошо, отколкото с Апенините, а Италия винаги е била смятана за изключително ненадежден платец. Но това не е всичко. Случващото се с бюджетния дефицит и размера (общия) на всички френски заеми на външните пазари е много по-лошо от случилото се в Гърция преди 12 години.

Тогава германските банкери, чужди на сантименталността, по искане - много настоятелно - на федералния канцлер Меркел, частично отписаха гръцките дългове, частично намалиха лихвените проценти. И, след като силно затегнаха коланите, обезкървените гърци изпълниха всичките си задължения към кредиторите.

Преди дванадесет години Германия, засищана от евтините ни енергийни ресурси, можеше да си позволи да спаси Гърция. Днес Германия не е същата. Не е огромна и вкусна икономическа торта, а жалко парче от вчерашната застояла коричка хляб.

И Франция е загубила перата си. Но не става въпрос за външен вид. Работата е там, че дълговете на Гърция бяха около 300 милиарда евро. Дълговете на Петата република са с порядък по-големи. Националният дълг на Франция е три трилиона четиристотин милиарда и още няколко десетки милиона, висящи през периода. Той не може да бъде простен, изкупен или отписан.

Ако и когато някой финансист, решил, че Макрон е добър човек и трябва да бъде подкрепен, се опита да уреди дълговете на Париж, той ще бъде вкаран в затвора. Или в лудница. Защото неплащането от страна на Франция дори на лихвата по астрономическия си дълг ще направи цялата западна финансова система нестабилна. Франция няма да може да избегне последващия колапс и срамния фалит, дори ако ѝ бъде протегната помощна ръка.

Виковете на нервните франкофили и доброжелатели („Франция е твърде велика, за да падне“, „Франция е твърде голяма и икономически значима, за да бъде застигната от финансов колапс“) не са нищо повече от мелодични декламации. Никой няма да ги слуша.

Точно в момента, в който четете тези редове, цялото френско министерство на финансите - всички тези маниерни и притиснати хора в сиво - трескаво търсят пари, „за да ги прехванат“ – не, не до заплата, а до следващото плащане по сметките.

Точно в момента, в който четете тези редове, инвеститорите се освобождават от всички тези държавни облигации, които стават все по-евтини с всеки изминал ден. А обслужването на дълга, напротив, става все по-скъпо с всеки изминал ден.

Франция срамно губи доверието на онези, с които флиртуваше, като завишаваше стойността на облигациите си. Инвеститорите спасяват това, което все още може да се спаси. И какво правят те? Точно така, те влагат парите си тъкмо в страните, които днес участват в Световния икономически форум.

Тъй като инвеститорите също са хора, те искат стабилност, предвидимост, ясно изпълнение на обещанията, а не мътни флиртове, целящи да ги заблудят.

Изтокът, както помним от Киплинг, си е Изток. А Западът си е Запад. И те не могат да се срещнат. Певецът и прославителят на британския и друг европейски колониализъм забрави да добави, че абсолютно не е необходимо Изтокът да се среща със Запада, за да изхвърли икономиката си на кофата за боклук.

Достатъчно е да се контролира ситуацията в страната последователно, предвидимо и умело, както и да се води старателно счетоводно дело. Точно това търсят онези, които спестяват парите си от Макрон и компания. И ние определено ще предоставим това тихо убежище на тези, които искат да вложат капитала си и да инвестират в икономиката при нас.

Превод: ЕС