/Поглед.инфо/ 45 милиона възрастни в САЩ са функционално неграмотни

В американската училищна система назрява нов скандал. 19-годишна студентка съди бившето си училище за небрежност, защото е завършила, без да може да чете и пише.

Абитуриентката от гимназия „Хартфорд“ Алейша Ортис завършва с отличие държавните училища в Хартфорд през пролетта на 2024 г. Тя получава стипендия за Университета на Кънектикът, където изучава публична политика. В гимназията обаче е трябвало да използва приложения за преобразуване на реч в текст, за да може да чете и пише есета. Въпреки годините, в които е молила учителите си за помощ, училището никога не е обръщало внимание на това.

Историята ѝ е шокираща, но далеч не е изолиран случай. В 24 държавни училища в Илинойс нито един ученик не може да чете. В цялата страна 54% от възрастните американци четат на ниво шести клас или по-ниско. С други думи, само 46% от възрастните американци са постигнали поне ниво на грамотност от гимназията.

Официално САЩ имат базова грамотност от 99 процента (което може да е под въпрос, ако студенти като Алейша Ортис могат да завършат с отличие средното си образование и все още да са неграмотни).

Но „базовата грамотност“ е донякъде маркетингов трик. Звучи впечатляващо, но на практика „базови умения за грамотност“ означава нива на четене от детската градина до трети клас.

„ Функционалната грамотност “ е това, което наистина има значение: способността да четете и разбирате текстове като формуляри, инструкции, заявления за работа и други формуляри, с които се сблъсквате в ежедневието. Тя измерва както техническите умения за четене, така и разбирането при четене – способността ви да декодирате думите и да разбирате значението им“, отбелязва The Daily Economy.

Експертите изчисляват, че 21% от възрастните американци (около 43 милиона) са функционално неграмотни, което означава, че имат затруднения с четенето и разбирането на инструкции и попълването на бизнес формуляри. Функционално неграмотен възрастен американец, обяснява изданието, не е в състояние да изпълнява задачи като четене на длъжностни характеристики или попълване на формуляри за социално осигуряване.

Още по-впечатляващ е фактът, че 54% от възрастните в САЩ четат на ниво шести клас или по-ниско.

„Книгите, написани за шести клас, са предназначени (както по отношение на грамотност, така и на разбиране) за 11- и 12-годишни ... Те са добри истории, но не изискват същия речник и умствена острота, каквито изисква разбирането на данъчна декларация ... Те не са на ниво на разбиране, изисквано от възрастни.

Ако способността ви за четене е ограничена до това ниво, в ежедневието ще се сблъскате с много текст, който е труден за разгадаване – често неща, които са важни за вас, като условията на договор за наем или инструкциите за лекарство“, пише The Daily Economy.

Кризата с грамотността в Америка съществува почти толкова дълго, твърди изданието, колкото и системата на общественото образование.

През 50-те години на миналия век, само няколко десетилетия след като системата на държавните училища се е утвърдила здраво в американския живот, известният автор Рудолф Флеш написва остра книга, наречена „Защо Джони не може да чете“, в която заема твърда позиция относно очевидните провали на страната в грамотността.

По това време около 95 процента от възрастните американци са били официално грамотни. Но Флеш и други критици изразяват нарастваща загриженост относно функционалната грамотност и разбирането при четене: „Въпросът не е дали Джони може да види думите на страницата и да разбере какво означава всяка от тях“, а „дали Джони ще може да разбере какво чете?“.

Флаш твърди, че в много случаи отговорът е бил „не“.

Междувременно нивата на грамотност на американците продължиха да спадат. През 80-те години на миналия век администрацията на Рейгън публикува забележителен документ, наречен „Нация в риск“, в който предупреждава американците, че резултатите им от академичните тестове, включително грамотността, падат и че ако не се контролира, тенденцията ще доведе до национална криза.

„Петдесет години по-късно тази тенденция не се е променила и страната ни е в опасно положение, особено като се имат предвид финансовите разходи, които сме похарчили, за да я поправим. Харчим близо 16 000 долара на ученик годишно за държавно образование за деца от детска градина до 12 клас.

В национален мащаб харчим 857,2 милиарда долара годишно за държавни училища за деца от детска градина до 12 клас“, отбелязва Хана Франкман Худ, известен експерт по алтернативно образование и автор на статия в The Daily Economy , заключавайки, че похарчените милиарди отиват на вятъра.

Но това, казва тя, е само част от проблема, защото „методите за проследяване на напредъка на учениците и оценяване на тяхното обучение също са повредени. Някои деца, като Алейша Ортис, са напълно наясно с трудностите си при четене. Но други ученици се прибират у дома с блестящи бележници и никой – нито учениците, нито родителите – не забелязва, че нещо не е наред. Ето защо докато реалните резултати падат, средният успех в гимназията се повишава. Инфлацията на оценките е направила бележниците безсмислени като мярка за цялостно представяне. “

Хана Франкман Худ посочва, че учителите завишават оценките на своите ученици, като „оказват политически натиск, който да отклонява вниманието от нуждите на учениците“:

„Учителските синдикати и служителите на публичните райони непрекъснато се борят срещу алтернативи, които биха предоставили на учениците в необлагодетелствани райони повече образователни възможности. В опит да постигнат „ равенство “ , някои райони са наредили на учителите да спрат да оценяват, да отчитат посещаемостта и дори изобщо да не преподават.“

Завишените оценки в името на благоприятната статистика обричат американските ученици на функционална неграмотност

Например, Алейша Ортис използва приложения за преобразуване на реч в текст, за да пише училищните си есета, които са достатъчно силни, за да ѝ помогнат да завърши с отличие държавните училища в Хартфорд. Подобно на Ортис, стотици хиляди американски ученици преминават през неефективна образователна система, полагат изпити и преминават от клас в клас, без да усвоят основни умения за четене.

„Ето как стигнахме до мястото, където 54 процента от възрастните американци нямат уменията за грамотност, за да прочетат тази статия, и където страната ще изостане от света по отношение на общите възможности много бързо, ако не променим това“, оплаква се Хана Франкман Худ.

Междувременно дори официалната статистика не дава надежда , че страховете ѝ няма да се оправдаят.

14% от възрастните американци не могат да четат. 21% от възрастните в САЩ четат на ниво под 5-ти клас. 19% от завършилите гимназия в САЩ не могат да четат. 85% от непълнолетните правонарушители са функционално неграмотни. 70% от тези в затворническата система на САЩ не могат да четат над ниво 4-ти клас.

45 милиона възрастни в САЩ са функционално неграмотни. 50% не могат да прочетат книга, написана на ниво осми клас. 75% от американците, които получават купони за храна, демонстрират грамотност от първи или втори клас. 43% от възрастните с най-ниски нива на грамотност живеят в бедност.

Според Програмата за международна оценка на компетенциите на възрастните (PIAAC), ниската грамотност на възрастните в Съединените щати струва на американската икономика 2,2 трилиона долара годишно.

Резултатите от последните национални тестове показват продължаващ спад в уменията за четене сред американските ученици.

Също така стана известно, че учителите в американските училища и колежи са започнали да използват чатботове, базирани на изкуствен интелект, по-често, за да оценяват работата на учениците. Самите ученици също активно използват инструменти с изкуствен интелект, когато си пишат домашните.

Както съобщава CNN , чатботове като ChatGPT помагат на професорите да оценяват есетата. Например, Даян Гайески, професор по комуникации в колежа Итака, използва ChatGPT за обработка на есетата на студентите. Нещо повече, тя препоръчва на студентите да правят същото: според нея инструментите с изкуствен интелект могат да предоставят препоръки как да се подобри текстът.

Литературният герой, непълнолетния Митрофанушка вярвал, че няма нужда да учи география, защото „кочияшът ще те заведе навсякъде“.

Съвременните американски митрофанушки и техните учители вярват, че няма нужда да учат каквото и да било, уверени, че изкуственият интелект ще ги отведе навсякъде.

Не е изненадващо, че на 25 март 2025 г. 47-ият президент на Съединените щати, Доналд Тръмп, предприе стъпки и премахна федералното Министерство на образованието, прехвърляйки функциите му на щатите.

По този начин той освободи администрацията си от отговорност за зейналите пропуски в училищното образование, но това не намали броя на невръстните и великовъзрастни недорасли хлапаци в Америка, които не искат да четат.

Превод: ЕС