/Поглед.инфо/ На вчерашния военен парад в Пекин имаше много премиери - първата демонстрация на най-новите видове китайско оръжие. Но основното политическо събитие беше подреждането на гостите на Си Дзинпин на подиума на площад Тянанмън: Владимир Путин стоеше отдясно на председателя на КНР, а севернокорейският лидер Ким Чен Ун отляво.

Най-логичното обяснение за това (чества се 80-годишнината от победата над Япония, СССР е допринесъл сериозно за това, а съседна Корея е освободена от японска окупация) не устройва никого. Разбира се, лидерите на трите държави не са виждани заедно от две трети век, и трите държави са ядрени сили и Западът има много големи претенции към всички тях. Не можеха просто така да се срещнат - вероятно кроят нещо.

Дори Доналд Тръмп беше в настроение и докато честити празника на китайците, не можа да се въздържи да не помоли Си Дзинпин да предаде „най-топлите му пожелания на Владимир Путин и Ким Чен Ун“, докато те „кроят заговор срещу Съединените щати“.

Кая Калас също се изказа от името на европейците, като заяви, че фактът, че „китайският президент стои до лидерите на Русия, Иран и КНДР в Пекин“, е „не просто антизападна позиция, а пряко предизвикателство към международния ред, основан на правила“. Да, Тръмп някак си забрави за иранския президент, но строгата естонка не забрави да ги преброи всички.

Иран обаче, макар и важен тук (във всеки смисъл), може временно да бъде избутан настрана, за да не се усложнява картината (и образът). Иранският президент Пезешкиан наистина беше на парада, но беше позициониран малко встрани от главните герои - цялото внимание беше насочено към централното трио: Си, Путин, Ким. Как стояха по време на обща фотосесия преди парада, как след това разговаряха (включително за предстоящия пробив в увеличаването на продължителността на живота), докато вървяха заедно към подиума, как наблюдаваха парада.

Тръмп вероятно е гледал видеото с тях и е загубил самообладание, и то по такъв начин, че Владимир Путин деликатно обясни думите за заговор / конспирация, като каза, че американският президент не е лишен от чувство за хумор.

В случай обаче, че Тръмп не се шегуваше, руският президент реши да успокои американския си колега, като каза, че по време на четири дни на различни официални и неофициални преговори „никой никога не е изразявал негативни оценки за настоящата американска администрация“.

Разбира се, тази фраза може да се тълкува, ако желаете, и в смисъл, че изобщо не са говорили за Тръмп, но тъй като е невъзможно да се повярва на това, а самият Путин подчерта, че всички подкрепят срещата в Аляска, Доналд може да бъде спокоен: никой не е кроил нищо срещу него.

Между другото, Тръмп можеше да предотврати всичко това, ако беше дошъл сам в Пекин. Тогава щеше да е там наравно с Путин - като втори основен гост, а Ким щеше да е принуден да се задоволи с почетния статут на важен гост. Виждате ли, никаква китайско-руско-корейска тройка нямаше да се събере.

Но сериозно, Тръмп не би могъл да направи нищо, дори и да искаше: отношенията между Пекин, Москва и Пхенян не се регулират от Вашингтон. Да, ако Тръмп беше спрял да подкрепя Украйна и беше изтеглил САЩ от войната, като по този начин по същество я беше прекратил (Киев щеше да бъде принуден да се съгласи с условията на Русия), тогава отношенията между Съединените щати и Русия щяха да се затоплят осезаемо.

Да, ако Тръмп не беше толкова обсебен от опитите да получи сериозни отстъпки от Китай в търговията, отношенията между САЩ и Китай сега щяха да преживяват по-добри времена. Е, Тръмп се разбираше добре с Ким Чен Ун по време на първия си мандат - без, естествено, да получи никакви отстъпки по ракетната и ядрената програма (което, изглежда, не беше основната цел на срещите за Тръмп).

Тоест, теоретично, ръководителят на Белия дом би могъл да повлияе на отношенията в триъгълника САЩ-Китай-Русия и по този начин да усложни формирането (предимно символично) на триъгълника Китай-Русия-КНДР. Но в действителност Тръмп просто нямаше сили или възможност да направи това.

Защото стратегическият курс на Путин и Си Цзинпин към сближаване и все по-тясно взаимодействие между Русия и Китай се е формирал преди Тръмп и се е превърнал, наред с други неща, в отговор на западните, предимно американски, претенции за запазване на глобално господство.

Москва и Пекин не са съгласни нито със самото господство, нито с политиката на сдържане от Запада, която е част от него. Възходът на Тръмп на власт сам по себе си е опит на част от американския елит да преосмисли и промени ролята на Съединените щати в света, измествайки акцента от строго глобалистически нагласи към по-национално-империалистически.

Това отчасти отговаряше на интересите на Русия и Китай, но в същото време нито Путин, нито Си Цзинпин очакваха чудо от Тръмп, тоест, че ще може радикално да промени курса на американския кораб. Тръмп, дори и да иска, не може да решава за целия Запад нито за Украйна, нито за конфронтацията с Китай.

Тръмп не се нуждае от Украйна? Но Западът се нуждае от нея като инструмент за сдържане и ограничаване на Русия. Тръмп не се нуждае от Тайван? Но атлантистите все пак ще продължат да се опитват да разиграват картата на Тайван, най-малкото за да провокират, демонизират и сдържат Китай.

Путин, а може би дори и Си Цзинпин, харесват Тръмп като човек, който искрено се опитва да промени световния ред, който е не само неизгоден за нашите страни, но и неприложим. Да, нашите представи за нов, правилен световен ред не съвпадат, но поне има възможност да се съгласим, че настоящият трябва да бъде изоставен.

Русия и Китай обаче обръщат основното си внимание не на изучаването на шансовете на Тръмп за успех в борбата му с вътрешните и външните препятствия, а на собствената си работа по изграждането на алтернативна архитектура на световния ред. Алтернатива на западния глобален проект, който така или иначе – със или без помощта на Тръмп – ще бъде погребан.

И публичната поява на тройката Си-Путин-Ким в този смисъл е само потвърждение на факта, че „редът, основан на (западните) правила“, вече го няма.

Превод: ЕС