/Поглед.инфо/ Известният консервативен публицист Александър дел Вале разговаря с професионалист от разузнаването, който му обяснява пагубността на "антихристиянската" политика на ЕС и на Запада като цяло. Разузнавачът вижда проявление на антихристиянски дух в русофобията. И също така – в пасивната позиция на Запада по Карабах. В същото време събеседниците допускат недипломатични изказвания срещу Турция и нейните съюзници.
Има много причини за разногласия между Русия и Запада. Украинската криза и последните разговори между дипломатите отново засилиха напрежението между Джо Байдън и Владимир Путин.
По този повод Александър дел Вале интервюира политолога, бивш високопоставен офицер от френското разузнаване, Ерик Денесе миналата седмица. Дел Вале го помоли да направи равносметка на основните геополитически и стратегически рискове в края на 2021 г. Един от най-добрите специалисти по френското разузнаване говори за причините за разногласията между обединения от НАТО Запад и Русия, за острия украински въпрос и съюза на Ердоган с азербайджанския диктатор срещу арменския народ. Събеседниците засегнаха и съдбата на самия арменски народ, изоставен на милостта на съдбата от западните си събратя. Анализаторът критикува самоубийственото поведение на Запада, неговата стратегическа непоследователност. Според Ерик Денесе самият Запад политически се подкопава отвътре, разрушителният консуматорски индивидуализъм изостря вътрешните противоречия на Запада.
Докторът по политически науки Ерик Денесе е основател и директор на Френския център за изследване на разузнаването Бивш офицер от Генералния секретариат на националната отбрана, Денесе има невероятна кариера и има полеви и академичен опит. Като офицер от флота за известно време той изпълнява чувствителна мисия в Камбоджа, където задачата му е да подкрепя антикомунистическата съпротива. След това той посещава Бирма, за да защити интересите на френската петролна компания „Тотал“ от местните партизани. Бил е и консултант на Министерството на отбраната по подготовката на френските специални части и в търсене на материали за изследвания пътува до страни, където са се случвали арабските „революции“ – от Мароко до Сирия. Целта на тази мисия беше да се оцени важността на тези събития на място.
Александър дел Вале: Как виждате сериозната криза между Москва, НАТО и САЩ около ситуацията в Украйна. Смятате ли за сериозен рискът от започване на война до февруари 2022 г.?
Ерик Денесе: Вярвам, че Западът и Украйна са виновни за тази криза от самото начало. Да севърнем в 2014 г. Бившият украински президент Янукович може и да е бил корумпиран лидер и непочтен човек, но не е по-лош от предшествениците си, например Юлия Тимошенко. Освен това не бива да се забравя, че той беше избран демократично в присъствието на наблюдатели от ОССЕ и че до края на мандата му оставаше само една година. Украинската опозиция, която не желаеше сближаването с Москва, което той подкрепяше, трябваше да чака само една година, за да го свали законно на следващите избори. Но тя избра да го свали със сила. И Западът насърчи и подкрепи този държавен преврат, нарушавайки ценностите и правилата, които самият той отстоява по целия свят. Тогава режимът, установен в Киев, веднага започна да потиска рускоезичното население на Донбас, за което американците и европейците си затваряха очите.
В отговор на тези очевидно антируски действия Путин превзе Крим. Оттогава той постоянно напомня, че присъствието на враждебна украинска държава на руската граница, която НАТО снабдява с оръжие, е сериозна заплаха за сигурността, която той не може да търпи. Но вместо да намали напрежението, Западът само го увеличи. За целта е достатъчно да си припомним непрестанните полети на самолети за електронно разузнаване на НАТО близо до Русия и Беларус.
Американците никога не биха реагирали спокойно на подобна ситуация - невъзможно е да си представим полети на руски самолети край бреговете на Съединените щати или разполагане на руски войски в Мексико. САЩ веднага биха реагирали на това. Трябва също да се помни, че бюджетът за отбрана на САЩ е почти 10 пъти по-голям от този на Москва. Така че възниква въпросът: кой кого заплашва? За щастие Москва досега показва изненадваща сдържаност и преговорите на 10 януари между Русия и САЩ в Женева биха могли да помогнат за разрешаването на конфликта.
Ще успеят ли един ден НАТО и САЩ да постигнат споразумение с Русия? Или атлантистката русофобия се е превърнала в незаменим начин на съществуване за Запада?
За съжаление всичко сочи именно към втория вариант. Поне вече вярвам в това. Затова настоявам, че Франция определено трябва да напусне НАТО. По доста ирационални причини омразата към Русия все още присъства сред американците и британците, които смятат, че тя все още представлява заплаха за Полша и балтийските държави. Освен това в продължение на 30 години те непрекъснато се опитват да отслабят Москва и да намалят влиянието ѝ, въпреки ангажиментите, които поеха в края на Студената война. А когато Москва реагира на многократните им провокации, действията ѝ се квалифицират като агресия!
В началото на 2019 г. финансираната от Пентагона Корпорация РАНД публикува доклад от 350 страници, в който се изброяват „ненасилствени“ дестабилизиращи действия, които могат да бъдат предприети срещу Русия. Тези мерки, които се възползват от уязвимостта на Русия, са ясно насочени към оказване на натиск върху руските военни и икономиката на страната и да накарат тя да загуби престиж и влияние на международната арена.
Категоричната позиция на Русия по украинския въпрос обаче принуди американците и НАТО да се върнат на масата за преговори. Те изглежда са разбрали със закъснение, че не могат да принудят Москва да отстъпи и че ще бъдат държани отговорни за конфликт, от който не могат да излязат победители.
Някои виждат конкуренцията между руския газ и американския газ, произведен от раздробяването на земните слоеве, те виждат тази конкуренция като един от факторите за сегашното напрежение. Някои дори смятат, че САЩ възнамеряват да направят всичко, за да накарат Владимир Путин да попадне в украинския капан. В този случай оправдани ли са и международните санкции, които напълно ще изолират Русия, слагайки край на нейното политическо и енергийно влияние в Европа?
Не, според мен няма конкуренция между руския и американския газ. От друга страна, Вашингтон наистина се опитва да отблъсне Европа колкото е възможно повече от Русия и да навреди на икономическите ресурси на Москва. Пример за подобни действия е ситуацията около "Северен поток-2". Американците правят всичко по силите си, за да държат европейците под свое влияние и да предотвратят всякакви несъгласия в западния лагер. Всички страни, ако слушате американците, трябва да разглеждат Русия като заплаха и да подкрепят Вашингтон в действията му, без да поставят под съмнение тяхната целесъобразност.
Тогава как анализирате последните събития в Казахстан?
Това, което се случи наскоро в Казахстан, е чисто вътрешен проблем. Народните протести срещу покачването на цените на горивата бяха представени като опит за държавен преврат от бившия президент Назарбаев за възстановяване на властта. Причината за подобни авантюристични действия е фактът, че новият президент Токаев все повече излиза извън влиянието на Назарбаев. За да постигне целите си, Назарбаев призова чуждестранните бойци, по-специално ислямисти и турци, да създадат хаос и да изместят Токаев.
Но Токаев беше нащрек и успя да реагира много бързо: той изключи Назарбаев от Съвета за сигурност, самият той оглави Съвета за сигурност и арестува шефа на специалните служби Карим Масимов за държавна измяна. Тогава той се обърна към страните от ОДКС, тъй като не беше сигурен в лоялността на полицията и армията. Кремъл веднага се отзова на призива му и напомни, че Русия няма да толерира нова „оранжева революция“ в близкото си чужбина. Москва мобилизира силите на всички страни членки на ОДКС и пое материалното осигуряване на операцията. Така тази криза показа нивото на ефективност на Русия и ОДКС, както и вътрешната сплотеност на Организацията.
Спокойно може да се каже, че американците се опитаха да използват тази ситуация, за да открият втори фронт срещу Русия, за да я принудят да се поддаде на натиска по украинския въпрос. От 90-те години на миналия век Вашингтон и неговите посредници финансират "представители на гражданското общество" в Казахстан, за да насочат страната към Запада. През последните 30 години американските неправителствени организации за "защита на демокрацията" са ръководили около двадесет програми в Казахстан. Но Вашингтон изглеждаше неподготвен за призива на Токаев към съюзниците за помощ. САЩ просто онемяха от светкавичната намеса на ОДКС и сега изглежда ситуацията се нормализира.
Смятате ли, че икономическата война измести военното противопоставяне между ядрените сили?
Няма начин. Това е просто нов модел на конкуренция или конфронтация, в допълнение към други. Освен това икономическата конфронтация между съюзниците е доста висока. За да се оцени това, трябва само да погледнем многократните атаки на американците срещу Франция и проблемите, пред които са изправени нейните предприятия. Днес съперничеството между силите се осъществява едновременно в няколко области: конфронтация чрез подставени лица (съюзнически сили и агенти в различни страни), икономическа война, информационна война, кибервойна, тайна война (разузнаване и тайни операции), подривна дейност чрез НПО. Надявам се, че няма да се стигне до военен конфликт... или по-лошо.
Но в края на краищата Китай под ръководството на Си Цзинпин днес, дори повече от Русия на Путин, е истински политически и стратегически враг на Съединените щати и Запада! В същото време Китай остава икономически партньор на Запада и истинска глобална фабрика. Как Америка на Джо Байдън възнамерява да попречи на Пекин да я изпревари в дългосрочен план? Как САЩ ще могат да попречат на китайците да превземат Тайван, като знаят колко зависими западните страни са от китайската икономика и индустрия?
Това е фундаментален въпрос... на който американците нямат отговор. Още по-лошо, те тласнаха Русия в ръцете на Китай и се изправиха пред единен фронт както в Украйна, така и в Южнокитайско море. Това е лудост! Кои непоследователни стратези провокираха подобна ситуация? Пред лицето на много реална китайска заплаха, както се вижда от арогантността на Си Цзинпин, съюз или поне стратегическо партньорство с Русия ще бъде от съществено значение. Но стана точно обратното – Западът се скара с Русия. Това е самоубийство. Съединените щати умират и теглят другите западни страни към неизбежна смърт. Единствената разумна американска инициатива беше решението на Байдън да започне мащабна работа в САЩ и по света, което по някакъв начин може да прокара китайския проект „Един пояс, един път“, който позволява на Пекин да се установи в цяла Евразия и да изкупи основните инфраструктурни съоръжения. там. В крайна сметка Китай ще надхвърли американските политически съюзници и там. Американците обаче закъсняват с формулирането на стратегията си.
Вие сте голям експерт по азербайджанско-арменския конфликт и твърдите, че Турция е замесена в него. Какво е бъдещето на Карабах? И не само това, което е останало от арменския Нагорни Карабах след атаката на турско-азербайджанския тандем в края на 2021 г., но и цяла Армения – какво бъдеще ѝ предстои? Какво ще се случи с тази страна, страдаща от безкрайното тюркско-азербайджанско ембарго и частично изоставена от руския си патрон, да не говорим за пълното пренебрегване на съдбата ѝ от постхристиянския Запад?
Това е истински проблем, на който международната общност не обръща необходимото внимание. Наистина се сблъскахме с истински опит за изкореняване на хората и тяхната култура. Това е продължение на геноцида от 1915 г. и безкрайните антиарменски погроми. Европа си затваря очите за случващото се, защото много политици, експерти и журналисти в ЕС са буквално подкупени от азербайджански петролни пари. Тези хора разпространяват азербайджанска пропаганда навсякъде, където могат, за да оправдаят печалбите си. Състои се от груби лъжи, лесно опровергаеми исторически лъжи и опит хората да забравят, че Азербайджан е авторитарен, расистки режим, който прибягва до антиарменска ислямистка пропаганда вече десетилетие. За съжаление диктаторът Алиев дава достатъчно пари за тази пропаганда, за да може тя да бъде легитимно разпространена.
Припомняме, че Алиев, подкрепян от турския си съсед, привлече няколко хиляди сирийски джихадисти да участват във войната срещу Нагорни Карабах. Международна реакция обаче не последва. Азербайджан продължава да участва във всички европейски спортни турнири, срещу него не са наложени санкции. За пореден път европейците проспаха нещата…
Можем ли да предположим, че Путин загуби от странен съюз с Ердоган, който непрекъснато подкрепя сирийски джихадисти и ислямисти, накърнявайки интересите на Русия не само в Сирия, но и в Либия? В крайна сметка Ердоган по-късно се изказа срещу Русия по украинския въпрос, подкрепяйки официален Киев, нали? Ердоган не действа ли срещу Русия и в Кавказ? Възможно ли е от тези факти да се заключи, че Путин е по-малко „непобедим стратег“, отколкото неговите почитатели популисти, голисти и други западни почитатели го изкарват?
-Въобще не. Русия на Путин играе картите си много обмислено, прагматично и ефективно. Целта му ли е да отслаби Запада и особено НАТО в отговор на техния провал да изпълнят обещанията си, дадени преди 30 години? Плюс – в отговор на санкциите, наложени срещу Русия. Въпреки че американците и европейците отричат това, те носят пълната отговорност за сближаването между Москва и Анкара. Това сближаване няма друга цел освен да раздели и отслаби НАТО, да внесе допълнителен фактор на несигурност в и без това хаотичната игра на Запада. И Путин и Ердоган вършат страхотна работа с това. Това изобщо не означава, че Путин харесва Ердоган, Путин просто го използва. Коварният и арогантен турски лидер не забелязва, че пространството му за маневриране непрекъснато се свива както от западната, така и от руската страна. Затова той продължава да извършва необмислени действия, например неотдавнашната подкрепа на Ердоган за Украйна. Противниците му обаче държат ушите си отворени, а неизбежното му падение е съвсем близо.
Какво според вас е обобщението на 2021 г. и какви заплахи и нови предизвикателства очакват Европа и света през 2022 г.?
Всичко подсказва, че Западът, воден от Съединените щати, изглежда се приближава до геополитическо самоубийство. Днешното отричане на историческите и географските реалности, както и презрението към интересите на други участници, могат да се обърнат срещу самия него. Освен това той не прави нищо срещу трите болести, които го разяждат отвътре: ислямизма, имиграцията и почти тоталната американизация на ценностите. Под американизация на ценностите имам предвид създаването на хипериндивидуалистическо консуматорско общество, формирането на антиграждани с изкривено от сериали, либерализъм русофобия и т. н. съзнание. Всичко сякаш крещи за предстоящия катаклизъм, но ние сме ентусиазирано пристъпва напред, за да ударим стената с пълна скорост.
Превод: В. Сергеев