/Поглед.инфо/ На външнополитическата арена Турция и Русия изглеждат като „непримирими конкуренти“, но в действителност те винаги са готови да правят компромиси и да споделят властта, пише Die Welt. И всичко това, защото страните подкрепят стратегическото партньорство, основано на икономически връзки. Отношенията между Москва и Анкара се основават на принципа „даваш и вземаш“: една сделка следва друга, обяснява авторът на статията Алфред Хакенсбергер.
Арменците загубиха войната за Нагорни Карабах и обвиняват за това своя премиер Никол Пашинян, пише Die Welt. Но всъщност резултатът от военната конфронтация беше предопределен, защото „зад кулисите Анкара и Кремъл дърпаха конците“, казва авторът на статията Алфред Хакенсбъргър. Азербайджан нямаше да може да спечели без модерните безпилотни летателни апарати, изпратени на фронта от Турция, военните съветници и наемниците от Сирия, както и ако Русия не беше бездействала.
Армения и Нагорни Карабах станаха жертва на „геополитическата борба за власт“ на ръководителя на Кремъл Владимир Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган, пише немският журналист. И двамата са доволни от нейните резултати. Руският президент успя да увеличи влиянието си в Армения, като се утвърди в стратегически важен регион, богат на нефт и природен газ. Анкара също е постигнала последното. И за двете страни Нагорни Карабах се превърна в поредното „парче от пъзела“, който те сглобяват, за да „установят своята хегемония“.
Турция и Русия създават впечатление за „непримирими конкуренти“, водещи борба на световната арена, но в действителност те винаги са готови да правят компромиси и да споделят властта в конфликтните региони, в зависимост от техните политически и икономически интереси. Ердоган нарича тези отношения с Кремъл „стратегическо партньорство“, основано на икономически връзки. Например такива големи проекти като газопровода „Турски поток“ и атомната електроцентрала „Аккую“. Миналата година стокообменът между страните възлиза на €22,26 млрд., а инвестициите на турските компании в Русия достигат €64 млрд. Освен това Анкара закупи руските системи за противовъздушна отбрана С-400.
Икономическият аспект на отношенията между двете държави е важна причина, поради която те успяват да преодолеят външнополитическите различия, въпреки факта, че подкрепят различни страни на конфликта, например в Сирия и Либия, и не се колебаят да използват сила, обяснява Хакенсбъргър. Досега Путин и Ердоган винаги са успявали да сдържат въоръжената конфронтация, преди тя да излезе извън контрол. Държавните глави си звънят един на друг и изпращат дипломати на преговори, за да постигнат компромис. На многобройни конференции те успяха да се споразумеят за примирие, да създадат така наречените „пътни карти“ и зони за сигурност.
Отношенията между Москва и Анкара се основават на принципа „даваш и вземаш“: една сделка следва друга, продължава вестникът. Например в Сирия Турция дава на Русия регионите, контролирани от бунтовниците, а в замяна получава зелена светлина за провеждане на операция срещу кюрдите. „Стратегическото партньорство между Турция и Русия във външната политика е като безумна игра на Монополи. Те обменят градове и региони, разделят цели държави“, пише Hackensberger. „Това е съвременна интерпретация на исторически създадения дипломатически танц на Турция и Русия“, каза Николас Херас, американски експерт в областта на сигурността. По думите му отношенията между двете страни непрекъснато са преминавали от партньорство към вражда и обратно и сега всичко продължава в същия дух.
Анкара и Москва са готови да си сътрудничат, ако това направи възможно ограничаването на сферата на влияние на САЩ и Европа в Средния и Близкия изток, обяснява експертът. Те правят компромиси, защото нито една от страните няма решаващо предимство. Херас обаче е убеден, че в дългосрочен план Русия и Турция няма да могат да съгласуват своите геополитически интереси.
Превод: М.Желязкова