/Поглед.инфо/ Няма единно мнение за последствията от разширяването на ЕС на изток, пише Focus Online: някой смята, че това се е случило прекалено бързо, някой говори за икономическите успехи на новите страни-членки. В същото време съществува мнение, че източноевропейските страни се противопоставят на ценностите на ЕС и се обединяват, за да блокират едни или други инициативи на Брюксел.
Говорейки за изхода от разширяването на ЕС на изток, си струва да се вслушаме в мнението на австрийците, каза Focus Online, тъй като настоящите източни членове на съюза някога са били поданици на Дунавската монархия.
Например генералният секретар на австрийското Общество по европейска политика Пол Шмид, смята, че интеграцията на новите членове все още не е приключила. Отбелязва се, че много хора в Западна Европа вярват, че ЕС се е разширил твърде много и твърде бързо. Въпреки това бившият австрийски дипломат Стефан Ленне не споделя това мнение: той смята, че новите членове не са попречили на прогреса на ЕС. Според Ленне, „Холандия и Франция бяха тези, които отхвърлиха Конституцията на ЕС, а не новите държави-членки. Те също не бяха причина за финансовата криза, а по-скоро нейни жертви."
Както пише изданието, безспорно е, че източноевропейските страни се възползваха от членството си в ЕС икономически: през първите пет години след присъединяването им икономиките им се увеличиха два пъти по-бързо от тези на западноевропейските страни. Въпреки това, материалният разрив между старите и новите членове все още съществува, поради което страните от Източна Европа често се чувстват като „членове второ качество“.
В допълнение, новите членове на интеграционния съюз често са обвинявани, че не желаят да приемат ценностите на ЕС. Например, пише Focus Online, депутатите от Източна Европа в Европейския парламент блокират опитите да се приложат по-строги мерки към Унгария за отклонение от правните стандарти на ЕС. В същото време, според Стефан Ленне, "с изключение на общата им история в рамките на съветската империя и относително ниския доход на глава от населението, страните от Източна Европа имат малко общо помежду си." По-специално, те третират Русия по различен начин: Полша и балтийските държави възприемат политиката на Москва като заплаха - в Унгария и Словакия отношението към Русия не е толкова остро.
Но, припомня Focus Online, Чешката република, Унгария, Полша и Словакия организираха така наречената „Вишеградска група“, в която те заедно се противопоставят на миграционната политика на ЕС.
Като цяло картината се оказва двусмислена, пише изданието, но в новите страни членки има някои проблеми. Според бившия вицепрезидент на Европейската комисия Гюнтер Верхюген, „известно е, че в Румъния и някои други страни има известна липса на демократична култура. Решението да се приемат тези страни в ЕС обаче беше правилно: това беше единствената възможност за положително влияние върху тяхното развитие." Въпреки това, Focus Online отбелязва, че това положително влияние не винаги работи.
Какво ще се случи с източните членки на ЕС? Както пише вестникът, десетилетия на съветско влияние и столетия подчинение на други хегемони са оставили болезнени следи в Източна Европа: те в голяма степен ценят новосъздадения национален суверенитет и следователно са склонни само ограничено да се подчиняват на Брюксел.
Превод: М.Желязкова