Настоящата криза в Украйна се дължи на два основни фактора, казва анализаторът Майкъл Крепън. Както той пише в статия за Forbes, първият е свързан с базовите убеждения на Путин, а вторият е решението на президента Джордж Буш да разшири НАТО далеч отвъд червените линии на Путин, включително с Украйна и Грузия.
Както отбелязва експертът, Путин е воден от „личната си потребност да остане всемогъщ“ и чувството си на негодувание, което се свързва с разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор. Нищо не разкрива отслабването на Русия повече от разширяването на НАТО с включването на бивши членове на Варшавския договор и три бивши съветски републики. Решението на Джордж Буш да добави Украйна и Грузия към списъка на страните, които очакват членство в НАТО обаче доведе до ново влошаване на ситуацията.
Бившият посланик на САЩ в Русия Уилям Бърнс, който сега е директор на Централното разузнавателно управление, изпрати лична телеграма до тогавашната си шефка, държавния секретар Кондолиза Райс, в която предупреди, че това може да има много сериозни последици.
Други също отправиха публични предупреждения, най-вече Джордж Кенан, който в началото на Студената война беше прав относно ограничаването на съветската власт и възможните обстоятелства за нейния крах, но Буш беше много решителен. И още през 2014 г. думите на Бърнс и Кенан се оказаха пророчески: след „народното въстание в Украйна“ Путин „предприе стъпки да окупира част от Източна Украйна и да анексира Крим“ .
Днес руският президент иска украинският президент Владимир Зеленски да се откаже от плановете си за присъединяване към НАТО, а Западът да се откаже от мерките за предоставяне на военна помощ на Украйна и икономическата й интеграция.
„Предложението на Буш за включване на Украйна и Грузия в НАТО беше голяма и скъпа грешка, но това, което е направено, е направено. Макар че алиансът няма да оттегли тази покана, той няма да води война, за да приеме Украйна в редиците си. Спешно необходимо е да се обясни какво ще струва решението на Путин да посегне отново на националния суверенитет и териториалната цялост на Украйна “, пише авторът на статията.
Според него Украйна е приятелска държава, която заслужава дипломатическа, икономическа и военна помощ. Това не е страна от НАТО, която американските сили са длъжни да защитават. Въпреки това Вашингтон може да направи много, за да направи „следващата офанзива на Русия много по-скъпа“.
Киев няма нужда да се присъединява към НАТО, за да стане по-интегриран икономически в Европа. Украйна също няма нужда да се присъединява към НАТО, за да получи помощ за противодействие на Русия. Заплахите на Москва вече доведоха до увеличаване на пряката военна помощ от Съединените щати и Украйна ще получи много по-съществена помощ, ако Путин демонстрира повече агресивност. Освен това Украйна граничи с четири държави от НАТО, чрез които ще може да се предоставя скрита военна помощ.
„Чрез разширяването на членството си до 30 държави, НАТО загуби предишната си идентичност и институционална съгласуваност. Остава открит въпросът дали алиансът ще успее да възстанови и запази сближаването, ако Путин реши да предприеме нова атака срещу Украйна. Но ако Путин все още не е решил да отприщи нова война на територията на Украйна, Вашингтон и ключови страни от НАТО могат да покажат колко много ще му струва това, като ускорят вече предприетите стъпки“, заключава авторът на Forbes.
Превод: ЕС
