/Поглед.инфо/ Емануел Макрон отбеляза със съжаление, че за втора поредна година радикалните елементи "крадат" от френските профсъюзи професионалния им празник, пише Le Monde. Фактът, че на мястото на професионалните обединения днес дойдоха "жълтите жилетки", отчасти е вина и на самия френски президент, отбелязва изданието. Като отслаби профсъюзите заедно с други посредници в публичния диалог, Макрон разчисти пътя за радикалите, които постигат целите си чрез насилие, сигурен е вестникът.
Както отбелязва Le Monde в редакционната си статия, изявленията, направени от Емануел Макрон в края на голямата национална дискусия, не могат да променят съществено ситуацията в обществото - обстановката все още остава „взривоопасна“. На 1 май, самият държавен глава заяви, че за втора поредна година радикалните елементи „крадат” от профсъюзите професионалния им празник.
Ако в сравнение с декемврийските действия на "жълтите жилетки" и обстановката, която преобладаваше на 1 май 2018 г., сцените на насилие тази година биха могли да се нарекат "умерени", то е само поради "безпрецедентните мерки за гарантиране на реда", отбелязва изданието. Всеобщото внимание беше съсредоточено не върху изискванията на синдикатите за Международния ден на труда, а върху стратегията на Министерството на вътрешните работи да сдържане на рисковете, свързани със съчетаването на „трите цвята на протеста“: черно, жълто и червено.
И, както отбелязва вестникът, тази стратегия, която комбинира превантивни задържания и бърза полицейска реакция от първите минути на марша, заработи, макар че беше прибързана. На генералния секретар на най-големия профсъюз във Франция, „Всеобщата конфедерация на труда“ (CGT) Филип Мартинес, който се оказа в центъра на екстремистките сблъсъци със силите на реда, дори му се наложи за кратко да напусне собствената си процесия. Това безпрецедентно събитие му даде основание да осъди "нечутите и безразсъдни репресии" на полицията, но не помогна да се скрие очевидното: "войнствените профсъюзи сега нямат почти никакъв контрол, нито по отношение на поддържането на реда, нито по отношение на обществената борба," е уверена редакцията на Le Monde.
Макар че "жълтите жилетки" и "червените" шестваха рамо до рамо, опитът на ВКТ да ги обедини не се увенча с успех, завършвайки с "скромното" признание на Мартинес, че двете движения "се научават да се разбират помежду си", отбелязва вестникът. Междувременно представители на другия профсъюз, „Френската Демократична конфедерация на труда“ (ФДКТ), предпочетоха да се дистанцират от протестното движение и да провеждат своя собствена акция под знака на готовност за диалог с правителството, която обаче се оказа немногобройна.
Въпреки това, независимо дали синдикатите следват реформаторска или протестна линия, тяхната позиция може да се нарече плачевна. Движението на „жълтите жилетки“, което извежда работниците едва свързващи двата края на преден план, които трябва да бъдат членове на синдикатите, ги засяга пряко, но е започнало и продължава без участието на професионални обединения, концентрирайки се около най-радикалните елементи. Причината е проста: през петте месеца от своето съществуване протестното движение без лидери успя да „изтръгне” €17 млрд. от правителството, за предприемане на нови мерки. „От гледна точка на ефективността, синдикатите са разбити на пух и прах”, заключава вестникът.
Днес професионалните обединения са дискредитирани по същия начин, както и другите посредници между правителството и обществото, сигурни са авторите на статията. И макар началото на този проблем да не беше поставено днес, Емануел Макрон, като продължи да ги отслабва, застраши самия себе си. „Улицата се възползва от това“, казва Le Monde. Тя отправя предизвикателство към президента, преминавайки към насилието, което се оправдава само, при това разделяйки страната на два лагера: първият е възмутен от продължаването на протестите, другият от отговора на полицията. „Неотложно е да се възстанови общественият диалог“, настоява публикацията.
Превод: М.Желязкова